Пътуващи артисти се заселиха на къмпинг в "Тракия"

Хората от съседните блокове помислили, че под терасите им се е настанил цигански катун

Когато караваните на пътуващите театри от Европа спряха под дърветата до Паметника на репресираните от комунизма в „Тракия”, хората от блоковете наоколо настръхнаха - взеха ги за цигански катун. Когато влезеш в лагера, обаче разбираш, че вътре не е никак страшно. Иначе настина прилича на ромско сборище заради цветовете - караваните са боядисани в розово, бонбонено синьо или яркочервено. Пътуващите театри се разположиха на три места в Пловдив като част от програмата за Европейска столица на културата. Арт биваците са в "Тракия", на Гребната и в "Столипиново".

 

Голямата атракция в тракийския стан на артистите и миниатюрен шедьовър в къмпингуването - нещо като кафез на колела. В него собственикът му е успял да въдвори двоен матрак и нищо друго.

 

Коне пасат в единия край, кокошки щъкат между палатки и фургони. Изненадващото е, че в този артистичен катун живеят и малки деца, които са тук с родителите си. Като семейството на Валерия и Алесио от италианския Грота Маре. На турнето им в Пловдив е дошъл и малкият Алесандро, който едва е навършил 3 години. Тримата обитават каравана дълга около 3 метра.

 


В 10 сутринта пътуващите артисти едва отварят очи. В кафеза за канари, където е станало горещо, вратата е отворена. Мароканецът Набил Кажиж, гол до кръста, с шепи, пълни с пловдивски черници, е тръгнал към общата палатка, където сервират яйца на очи. И смайва с твърдението си, че няма никакво постоянно европейско жителство. От Мароко съм и пътувам по света, обяснява той. Движи с театралите от 3 години. Участва в представленията и има самочувствие на актьор. „Живея в караваната, която е до конете”, уточнява Набил.

 


Започнал да снима документален филм за пътуването си от Франция до тук. По пътя счупил камерата си и така мароканският вариант на „До Пловдив и назад” останал недовършен. Безделието, което властва над лагера в „Тракия”, му харесва. „Живот е - какво да го правиш!”, каза философства той. В лагера всеки новосъбудил се се прегръща със станалите по-рано.

 


„Тук живеем заедно и споделяме всичко. Това не е къща на колела, а нашата артистична вселена. Затова всичко е шарено”, обясни Валерия от Грота Маре. Голяма част от годината тя обитава с мъжа си и сина си жилище, чиято площ е по-малка от кухня в панелната „Тракия”.

 


„През топлите месеци съм на път с кемпъра ни, който направих от стар автобус. През зимата спираме за репетиции и за уъркшопове”, обяснява белгиецът Андреас. В буса си има баня, тоалетна и място за сън за четирима.


Казва, че Пловдив е прекрасен и като се върне в Белгия, ще агитира приятелите си да го посетят като Европейска столица на културата. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
mVngVI

mVngVI

10.06.2019 | 18:42

nV коIeIV

Отговори
0 1

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?