Проф. Христо Пимпирев: Ставаме полярен център и за Балканите, и за Близкия изток

Проф. Христо Пимпирев е най-известният български полярен изследовател. Той е участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 и е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктида. Председател и учредител е на Българския антарктически институт. Проф. Пимпирев  е първият българин, развял трибагреника на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. На името на професора са наречени връх и ледник в Антарктида.

- Проф. Пимпирев, защо Пловдив става център на тазгодишното отбелязване на Деня на Антарктида?

- Имаме отлично сътрудничество с Природонаучния музей в Пловдив, чиито двама представители ще осъществяват научен проект в тазгодишната 33-та антарктическа експедиция. Така че съвсев естествено едни от най-важните събития, свързани с Деня на Антарктида 1 декември, ще са в Пловдив. Лично ще присъствам на откриването на изложбата с фотографии на Марина Великова от предишната антарктическа експедиция. В 15 часа в неделя в Пловдив ще бъдат закрити Дните на чистата наука у нас, които продължават цял месец. Ще представя акцентите в дейността ни на Антарктида  и книгата "Антарктическият стопаджия". 

- Какви  амбициозни цели си поставя 33-тата антарктическа експедиция?

- Тя вече стартира, първите десет души работят на базата ни на остров Ливингстън по вътрешното оформление на новата научна лаборатория. Базата ни е напълно готова да посреща учените, които ще пристигнат в края на декември. В момента там работят двама  микробиолози  от Софийския университет. 

Основната група учени ще пристигне през януари и февруари. Сред тях ще е и екипът на пловдивския Природонаучен музей, който има за задача да обогати колекцията от антарктическа фауна, като докара разнообразни риби, безгръбначни. Това ще бъде уникална колекция от живи организми, която ще бъде експонирана във вътрешноконтинентален град, какъвто е Пловдив.

Тазгодишната експедиция ще е с доста повече участници, близо 60.

В момента базата ни побира 30 души. Надявам се догодина лабораторията да бъде готова да посрещне първите учени, които ще работят там. Така ще покажем, че ние, българите, сме в 21 век, поне на Антарктида. 

Точно за Нова година научноизследователският ни кораб "Св. св Кирил и Методий" трябва да бъде на полярната ни база на остров Ливингстън. Това е уникално събитие в морската ни история - да транспортираме материали и техника с наш кораб до Антарктида. Връщаме и жеста на наши колеги от други страни, които са ни помагали досега години наред. Като испанските полярници, които имат две бази близо до нашата, а вече и ледоразбивач за 100 млн. евро. 

- Ще има ли чужди учени на базата ни този сезон?

- Освен традиционните ни партньори ще имаме учени от Колумбия, Португалия, които вече десетина години работят на нашата база. Тази година гръцки учени ще осъществят първата си антарктическа експедиция на нашата база - две смели дами от Крит.

Ще осъществим и първата полярна експедиция на учени от ОАЕ - двама учени, сеизмолог и метеоролог, ще работят на българската база. Ще имаме и морска биоложка от Черна гора - тя е първият гражданин на тази страна на Ледения континент. Горди сме, че ставаме център на Антарктида - и за Балканите, и за Близкия изток.

Проф. Пимпирев общува с тюлени в Антарктида

- Ще има ли артизненади на тази експедиция?

- Марина Великова, която е музикант, ще продължи проекта за записване на звуците на Антарктида. В началото на февруари към Антарктида ще пътуваме с международен екип кинаджии. Един от тях е Волфганг  Кньопфел, продуцент на много научнопопулярни филми за "Нешънъл Джиографик", както и на филми на Леонардо ди Каприо. Това е шанс документалният филм, който ще заснемем на Антарктида, да се разпространява в цял свят.

- Защо е толкова важно да сме сред 30-те страни на Антарктида?

- По същата причина, по която е важно да сме членки на ЕС. Важно е, че управляваме Ледения континент с още 29 държави. Както за ЕС, така и за присъединяване към Антарктическия договор, на който сме членове от 1999 г., доста страни чакат на опашка. Миналата година на Канада ѝ беше отказано членство.

А в Антарктида ние имаме и право на глас, и на вето, там имаме равни права с Русия, САЩ, Германия, Франция, Испания, Великобритания, Китай.

С антарктическите експедиции изследваме континент, изключително богат на полезни изкопаеми, включително редки метали - кобалт, литий, нужни за производството на батерии за  мобилните телефони, за електромобилите. Има открито злато в скалите край българската база. 

През 2048 г. изтича мораториумът за експлоатация на полезните изкопаеми и тогава страните, сред които и България, ще решават какво ще се прави с тези ресурси. Ако започне добив на редки метали в Антарктида, България ще има парче от тортата - това е абсолютно сигурно.