46

Проф. Христо Пимпирев: Прозрачни риби от Антарктида ще плуват в Природонаучния в Пловдив

Първата открита от български учен ледена риба е уникална - тя е единственото гръбначно животно без хемоглобин в кръвта

Пингвинът Гошо с шиниран крак от наши полярници неизменно посреща експедицията ни на брега на ледения континент

Живи риби от акваторията на нашия залив в Антарктида, сред които и уникалната ледена риба, ще плуват догодина в Природонаучния музей в Пловдив.

Те ще бъдат пренесени до България от Антарктида в специални аквариуми с нашия военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", който се включва за пръв път в  31-вата българска антарктическа експедиция, което я прави историческа.

Рибите ще живеят в аквариуми в пловдивския музей, където за тях ще се поддържа нужната постоянна температура от около 0 градуса, комфортна за тези организми.  

Операцията е в рамките на спечелен проект, по който работи Природонаучният музей. Това разкри за "Марица" проф. Христо Пимпирев, доайен на българската антарктическа програма, ръководител на ежегодните национални научни експедиции до базата ни „Св. Климент Охридски”, председател-учредител на Българския антарктически институт. 

Първата открита от български учен ледена риба предизвика фурор. С право, защото е уникална - тя е единственото прозрачно гръбначно животно без хемоглобин в кръвта. Приспособила се е към ледените води и живее много по-дълго от посестримите си на тропиците. Затова проучването на организма и метаболизма й ще открие тайни за оцеляването в екстремни условия. 

За 31-ви път проф. Пимпирев стяга багажа си, за да оглави поредната ни експедиция в Антарктида. Досега не е пропускал нито една - трето десетилетие прекарва по няколко месеца годишно на Ледения континент - негова неизменна любов.

Професорът заминава в края на  януари, ще  пресрещне кораба ни в Мар дел Плата край Буенос Айрес, където ще заредят гориво и храна за експедицията. На път към базата ни на остров Ливингстън корабът ще прекоси най-бурните води на Земята - Пролива на Дрейк, където се срещат  Атлантическият и Тихият океан. 

Антарктик номер 1 не се бои от ледени бури. Няма търпение да види отново любимците си - пингвините. Сред тях са децата на българския талисман - пингвина Гошо. Първите полярници го намерили  със счупено краче, шинирали го. Приятелката му пингвинка предано му носела храна, докато се възстанови. После, години наред,  леко накуцващият Гошо и половинката му неизменно посрещали българските полярници на брега - било трогателно до сълзи.    

Сега децата на Гошо посрещат българи на остров Ливингстън. Пимпирев е готов и за поредната си Коледа на Антарктида - прекарал е там поне 20. В сравнение със спартанските условия в началото сега там се живее направо комфортно - има дори интернет връзка със света.

Фейсбук и Инстаграм обаче смениха атмосферата - всеки се рови в телефона, докато преди четяхме книги, танцувахме, свирехме на китари. Сега това споделено щастие се позабрави, казва  ученият със съжаление. 

На Бъдни вечер полярниците ни ще спазят традициите - постни гозби и пита с пара.

Ако на Коледа времето е хубаво, ще запалят свещ в параклиса на базата и цял ден ще работят - програмата на всички е натоварена, задачите - много. 

На Антарктида слънчевото време се използва максимално за работа на терен, почива се само при лошо време, обяснява Пимпирев.

 

Корабът "Св. св. Кирил и Методий" ще остане в района на антарктическата ни база месец-месец и половина - ще помага на учените в осъществяването на научните проекти, след което ще ги върне у дома през април.

Антарктида е ледена магия, ледена любов, от която няма измъкване, няма развод. Влюбиш ли се веднъж, е завинаги, казва доайенът антарктик. 

Копие на Асенова крепост краси базата ни

Пловдив и регионът са достойно представени на Антарктида, обяснява проф. Пимпирев. 

Първият пловдивчанин на Ледения континент е инж. Иван Ташуков, дългогодишен служител на ЖП управление- Пловдив, отличен планинар. Инж. Ташуков, починал през 2018 г,,  участва в третата антарктическа експедиция през 1994-1994 г.   

В експедицията през 2009 г. се включва и асеновградският бизнесмен Бойко Ганев, запален алпинист и пътешественик, благодарение на когото на остров Ливингстън има река Чая и връх Цар Асен Втори.

Бизнесменът полярник занесе в базата и символа на Асеновград - копие на Асенова крепост, и 30 литра асеновградски мавруд, а на параклиса в базата подари икона на Света Богородица. 

През 2011 г. в 17-ата експедиция се включи Николай Копринков с принос в реализация на международен проект за изграждане на  метеорологична станция, която автоматично записва непрекъсната информация за атмосферните условия на българската база "Св. Климент Охридски", дори и когато тя не е обитавана. Копринков е бивш кмет на село Труд и съветник на президента.  

За втори път към Антарктида пътува майсторът от Чепеларе Марчо Паунов, на когото е поверена важна мисия - строежът и действието на товарния лифт край българската база "Св. Климент Охридски".  Съоръжението е ключово за пренасянето на материали към новия лабораторен блок към комплекса. 

Паунов ще се включи и в културната програма на експедицията с родопска каба гайда.

Връх Марица  в леденото царство

Изследователската база “Свети Климент Охридски” е разположена на остров Ливингстън, кръстен на Дейвид Ливингстън, шотландски лекар-мисионер и знаменит пътешественик.

Базата е основана през 1988 г. От 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на свети Климент Охридски. Стопанисва се от Българския антарктически институт.

В базата се извършват изследвания в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално участие. През 2005 г. гост в базата беше президентът Георги Първанов.

На 5.5 км разстояние през платото Балкан се намира испанската база "Крал Хуан Карлос".    

В Антарктида има върхове Пловдив, Марица, Ботев, Калофер, Карлово, Левски, Кричим, ледници Мусала, Пирин, Сопот, носове Куклен, Пазарджик, Перелик, Смолян, Вазов, Гела, Батак, както и залив Хисаря.

Атлантическият стопаджия

Навръх 70-тия си юбилей  проф. Христо Пимпирев представя осмата си поред и първа биографична книга "Атлантическият стопаджия". За пръв път известният учен открехва завесата към вълнуващи лични истории, включително първите му любовни трепети. 

Професорът е съавтор и на уникално гастрономическо издание "Антарктическа кухня" с рецепти на 36 готвачи на полярни бази от 29 страни. Известният учен е и отличен актьор - играе самия себе си, шеф на българските полярници, в завладяващия филм "Писма от Антарктида". На него се дължи музикалното събитие на остров Ливингстън - концерти на виртуоза кавалджия Теодосий Спасов и китариста Християн Цветков.

Професорът стъпва пръв на Южния полюс

Бряг и ледник на Антарктида носят името на професор Христо Пимпирев. На 8 януари 2013 г. той става първият българин, развял родния трибагреник на Южния полюс.

„Мястото е вълшебно. Сковано е от 3 км лед. Температурите през зимата падат до минус 83 - като на Марс“, описва професорът. 

Обиколил е топли райски дестинации - Колумбия, Аржентина, Виетнам, но никога не изневерява на голямата си любов - Антарктида. Останал непоклатим на изкусителни оферти. 

През 1990 г. от СДС му предлагат да стане депутат във ВНС, но Пимпирев отказва. През 1991-1992 г. отказва оферта на световна компания за месечна заплата 10 000 долара.

Гордее се с внучката Софи Жени Елизабет Пимпирева-Тапинг

Проф. Пимпирев е категоричен, че коренът трябва да се помни - това ти дава сили и не ти позволява да си вириш носа. Затова не забравя родния Лясковец - нарекъл е на негово име покрит с лед връх в Тангра планина на остров Ливингстън.   

Не приема легендата, че фамилното име идва от болярина Пимпир от антуража на цар Калоян. 

Звучи красиво, но не вярвам на тази версия. Заради продължителното и сурово турско робство ние, българите, можем да проследим потеклото си назад във времето едва  200-250 години, смята ученият.

С любимата си дъщеря Теодора, която  живее и работи в Лондон, професорът споделя обща слабост - риболова. През март 2020 г. в Кралската университетска болница в британската столица се роди внучката му - Софи Жени Елизабет Пимпирева-Тапинг.

Знаменитият полярник: Наши учени разкриха злато в скалите до базата

България е сред 29-те страни, които могат да се възползват от богатствата на Ледения континент 

- Проф. Пимпирев, с какво е уникална 31-вата българска антарктическа експедиция? 

- За пръв път български военен научноизследователски кораб ще стигне до Ледения континент. Тази експедиция отваря нова ера в българските полярни изследвания. Включването на нашия научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ е много важно не само за българските полярни изследвания. За пръв път нашите учени ще изследват Световния океан. Досега наш научноизследователски кораб не беше излизал от Черно море. Горд съм, че вече сме на световната морска карта, че изследванията ни  вече излизат извън нашето затворено континентално море.

На земята вече живеем 8 милиарда души и Световният океан е източникът, който ще ни храни. Само че той е много чувствителен към глобалните климатични промени. Това прави изследванията на  химичния състав, на движението  на морската вода, на теченията изключително важни за цялата климатична система, а оттам за живота на човечеството. 

Промяната в посоката на само едно океанско течение може да доведе до коренна промяна на климата. Например промяна в посоката на течението Гълфстрийм ще доведе до полярен климат във Великобритания и северните страни.

- Защо е толкова важно да сме сред 29-те страни, проучващи Антарктида? 

- Затворената общност на 29-те държави, консултативни членки на Антарктическия договор, определя съдбата на една десета част от нашата планета. През май на консултативното съвещание в Берлин беше отхвърлена молбата на Канада да стане консултативна членка на Антарктическия договор.

Китай и Русия наложиха вето. Разбира се, намеси се и политическият фактор във връзка с войната в Украйна, но този случай е поредно потвърждение на това колко е важно присъствието на България сред тези страни.

Освен част от научните проекти по проучване на климатичните промени, от които зависи животът на човечеството, сме част и от глобалната геополитика.

- Ще може ли в обозримо бъдеще да започне разработка на богатите на полезни изкопаеми райони на Антарктида? Ще можем ли да се възползваме от това? 

- Разбира се, че ще можем да се възползваме - от богатствата на Ледения континент ще се възползват основно страните консултативни членки, които са там и правят изследвания от години. Съвсем наскоро нашите учени доказаха наличието на злато в скалите в близост с българската база. Но на Ледения континент има залежи и от други много ценни метали - литий, кобалт. Това са метали, нужни за производството на всяка батерия - било за електрическите автомобили, било за мобилните ни телефони. В съвсем обозримо бъдеще ще започне добив на богатствата на Антарктида, ще падне мораториумът, наложен в момента за експлоатацията им. 

- Кои са най-важните български открития за тези над три десетилетия проучвания в Антарктида? 

- Не е само намереното злато. Имаме поне 11 научни проекти, по които ще се работи в Антарктида. Освен геоложките в околностите на българската база, се осъществяват много биоложки проекти. Организмовият свят там е уникален, изследват се ендемичните микроорганизми, които ги няма никъде другаде на нашата планета. От тях се извличат специфични ензими за лекарства, с които можем да се борим с нелечими болести. 

Със затоплянето на климата се размразява замръзналата хилядолетия почва, съживяват се непознати на човечеството микроорганизми. Някои от тях могат да бъдат опасни, болестотворни. Това прави изследването на почвата в Антарктида много важно за цялото човечество. 

- Кои ситуации на ръба в Антарктида няма да забравите?

- Започнахме буквално от нулата, с финансиране от спонсори, с хранителни дажби. Оставали сме без храна, правили сме си салата от водорасли.

Когато стъпихме на Ледения континент, там други страни вече имаха оборудвани модерни бази.

В края на една от експедициите последните от екипа трябваше да се върнат с туристически кораб, който не успя да ги вземе заради бурното море.

Нашата база вече беше зазимена. С разрешение на съседите ни испанци българите се приютиха в тяхната база, до която вървяха пеш километри през ледника. Ситуацията беше на ръба - през март на Антарктида идва зимата. За наш късмет спасението за българите дойде с кораб, който прибираше украинските полярници.

- С какво ви грабна леденият свят?

- Това е много красив студ, сред най-чистата природна среда на земята. Там се чувстваш пречистен.

Човешките отношения са много по-чисти, хората разчитат един на друг,  любовта е на почит.

 

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
ПрЕятел

ПрЕятел

08.12.2022 | 06:55

Драги ми Ристьо! Не докарвай рибата в англо-краварската Колония без да вземеш съгласието и, защото знаеш много добре,че докараш ли я,тя никога повече няма да види Родината си и близките си,както много негри , отвлечени някога в плен и докара и с кораби като роби от краварете . И не изхвърляй консервите с изтекъл срок на годност в ледовития океан,защото пак ще гладуваш.

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?