Следвайте ни

Проф. Димитър Греков: Образованието не е цех за дипломи

Скоро ще почувстваме лошия ефект от серийното производство на висшисти Второ подзаглавие: Всеки протест е барометър за работата на политиците

viber icon

Проф. Димитър ГРЕКОВ, министър на земеделието в кабинета Орешарски, ректор на Аграрния университет в Пловдив



Проф. Греков, ако сега сте министър на земеделието, какво бихте направили за развитието на сектора?

- Когато човек предприеме крачка към този пост, трябва да има много сериозна политическа подкрепа. Земеделието е един от най-важните отрасли на нашата страна и ако няма парламентарно мнозинство, което да подкрепя политиката в тази насока, това би означавало самоубийство. Не така беше при мен и аз се радвам, че и тогава имах подкрепата от политическите сили и от опозицията в лицето на сегашния министър на земеделието Десислава Танева. Без такава подкрепа - и на опозицията, и на управляващите, който и да е министър, става заложник на междупартийни престрелки и не може да осъществи поставените си цели. Донякъде се радвам, че се хвърлих в това бурно море, наречено земеделие, с малки изключения без подкрепата на някои от управляващите и опозицията. Радвам се, че по време на краткия си мандат като министър в кабинета на Пламен Орешарски с голяма част от хората, с които работех - като браншови организации и политически партии, представени в парламента, успяхме да постигнем работа в посока на сближаване и непрекъснат диалог. Естествено, всички въпроси в земеделието не могат да се решат нито от един министър, нито за една или повече години. Истина е, че трябва още много да се работи. Българското земеделие извървя един голям преход от 1989 г. до сега. Израснаха много фермерски стопанства на мястото на земеделските кооперации. Има и много пропуски, затова аз и сега не стоя встрани от приоритетите ми като министър - възраждане на зеленчукопроизводството и овощарството, на животновъдството, напоителните системи. 

По време на вашето управление като министър имаше доста протести от различни браншови организации. Притискаха ли ви под някаква форма, включително и с лични заплахи? 

- Не съм получавал лични заплахи, но протестите ме обогатиха. Освен че за мен бяха барометър, чрез тях усетих още повече пулса на земеделието. Иначе познавам повечето от хората, които надигаха глас, защото работя от 30 години в областта на образованието и аграрното производство. Голяма част от тези хора са били или мои състуденти, или студенти. В голяма част от своите искания те бяха прави, но за съжаление не можех да реша всички. За сметка на това положих основите на комуникация между търговските вериги и производителите, с цел реализация на продукцията. Имаше обаче и протестиращи, които не знаеха защо стоят пред Министерство на земеделието. Даже хората от една палатка, която стоя опъната близо два месеца пред входа, не ме познаваха. По-късно разбрах от кого и как са изпратени, но те просто изпълняваха задължения, за които им бе платено. Но тези, които искаха да водим диалог, за тях вратата ми бе непрекъснато отворена.

Обвиняваха ви, че пипате с бели ръкавици и не сте съкратили от министерството хора, назначени от ГЕРБ? Защо не "извадихте метлата"?

- Да, такива критики имаше до последно срещу мен. А предшественикът ми с една заповед е освободил наведнъж 270 души. В системата на Министерство на земеделието работят около 20 хиляди души. Ако при смяната на всеки министър се сменят и те, трудно е да се започне от "а" в толкова важна структура. Сметнах, че който е работил там като професионалист, трябва да продължи, без значение кой е министър, защото специалистът се изгражда с години.

Сега гледате ли към политиката под някаква форма?

- Интересувам се доколкото е свързана с проблемите в земеделието. В интерес на истината имах предложения да се кандидатирам за народен представител, но отказах. За мен приоритет е да завърша втория си мандат като ректор на Аграрния университет. За мен партията е университетът, защото тук се коват кадрите, които ще работят в следващите 30-40 години в земеделието. Политиците обаче трябва да разберат, че са им необходими експерти, които да им помагат. Затова е много важно да има връзка между политика, бизнес и образование. Да ме прощават политиците, но много пъти гледат отгоре на проблемите, а те често са в детайлите, които им убягват. 

Тази година изтича вторият ви мандат като ректор на Аграрния университет. Каква равносметка си правите за почти 8 години управление и имате ли амбиция за трети мандат?

- По принцип мандатът ми изтича на 30 ноември. Според сегашния закон нямам право на трети мандат. Ще остана тук като преподавател и ще се радвам да помагам. Както в политиката, така и в университета от голямо значение е да има приемственост, защото както в министерското кресло, така и тук човек отдава част от живота си. Може да се допускат много грешки, но повечето стремежи категорично са за по-добро. Така че, ако всеки следващ ректор или министър надгражда това по-добро, а не го руши, ще има просперитет. Преди 8 години, когато станах ректор, имахме 3-4 специалности, а сега техният брой е 17. Предлагахме 4-5 магистърски курса, а в момента са 34. Важното е да държим времето в ръцете си и да чувстваме какво желаят младите хора. Нещата в образованието много се промениха. Ако преди 7-8 години бе учудващо, че нашите деца се записват без приемни изпити в чужбина, ние тук бяхме сложили фунията обратно, както се казва - тесен прием, широко завършване. Сега трябва да се даде широка възможност за прием, за да излизат добри специалисти. Аграрният университет има бъдеще, защото България е земеделска страна и ако се получи спойката, за която казах - политика, образование и бизнес, ние ще бъдем на пиедестал - ще вадим кадри и за бизнеса, и за политиката, а не както някои вузове - само дипломи.

А доколко силни кадри могат да излизат от Тракийския университет в Стара Загора и Лесотехническия университет, които имат други профили, но въведоха специалност агрономство?

- Въпросът е изключително актуален. Всички знаят коя е Алма Матер в аграрното образование. В много случаи обаче хората са принудени по финансови причини да изберат по-близкия до града им вуз. Близо 20 процента от студентите ни са от Североизточна България и едно идване до Пловдив излиза скъпо. Затова ще предложим дистанционно обучение, за което имаме спечелен проект. Родителите обаче трябва да имат правилната информация къде е по-доброто обучение. Но в тази връзка е необходима и тоталната намеса на държавата. Само ако се върнем преди 25 години, ще видим, че нашият ВУЗ, който тогава бе единствен, произвеждаше достатъчно аграрни кадри, около 200 души, и то при наличието на многобройни АПК-та. А сега излизат над 300 - 400, а понякога и 500 агрономи на година. И не може държавата в лицето на Националната агенция по оценка и акредитации да позволява един икономически или технически ВУЗ да открива агрономия само с един хабилитиран преподавател. Това е ненормално и не е валидно само за агрономството, но и за техническите специалности. Една държава като Украйна с 50 млн. население има около 100 вуза, ние сме страна със 7,2 млн. жители и имаме над 50 вуза, в т.ч. и частни. Според мен не бива образованието да се превръща в бизнес, и то в частни ръце, защото това оказва пряко влияние върху качеството на кадрите. Много скоро ще почувстваме ефекта от серийното производство на дипломи, качеството и реализирането на тези млади хора.  

В личен план какво ви дадоха и какво ви взеха постовете ректор и министър? 

- Аз като се заема с нещо, се отдавам напълно и това ми ангажира доста време. Постът ми като ректор ме е отделял от семейството и съм пропуснал моменти, които неусетно са минали покрай мен, а като министър, това е време, което изключително много изтощава човек. И ако ме попитате как е завършила първата година от мандата ми, сигурно съм я забравил, защото е минала както и днес - в непрекъснати срещи и решаване на определени проблеми. Покрай голямата ангажираност човек намалява контактите не само със семейството, но и с приятелите си.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?