Преди 15 години: Добромир Тонев отиде на „свиждане със светлината”
- 13:57, 24.03.2016
- 13:59, 24.03.2016
- 1555
- 2
Преди 15 години поетът Добромир Тонев отиде на „свиждане със светлината” и повече не са върна. Една светлина отиде при друга светлина. Че защо му е да се връща сред мрака?
Тръгна си едва на 45 години, след като сърцето му не издържа и се взриви.
Сам, но не самотен. Недооценен от силните на деня, но завинаги в сърцата на тези, които го познаваха. И на онези, които не го познаваха, но четяха стиховете му.
Талантливият човек си отива не защото трябва, а защото вече не може да не прекрачи през онзи хоризонт, който малцина преминават.
В една самотна събота преди 15 години Големият Тонев си тръгна. Пловдив изгуби един от най-талантливите си поети. Близките и приятелите му загубиха цял един свят. Българската поезия се прости с един от светлите си принцове.
Сега най-вероятно Добри седи някъде в Колхида, играе клечки в кръчмата и стиска палец за всички аргонавти, които все още търсят златното руно.
Светло ти небе, Добри! И поклон!
* * *
На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
* * *
Животът ни е камъче, захвърлено
на някой малолетен бог от прашката
след птицата, наречена Безсмъртие...
И как подвива вятърът опашка
от есенни листа, и как се спуска
една последна пролет във косите ни –
да ни целуне с неподвижни устни,
нас – малките, добрите, ненаситните...
Добромир Тонев (15.10.1955 - 24.03.2001)
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни