Следвайте ни

Броим на пръсти позитивите за Пловдив от ЕСК

В много европейски градове, удостоени с тази титла, културата и творческите индустрии генерираха траен икономически растеж и приток на инвестиции.

viber icon

Инициативата „Европейска столица на културата” опроверга предразсъдъка, че културният сектор е просто консуматор. При това консуматор на публични средства.

В много европейски градове, удостоени с тази титла, се случи точно обратното -културата и творческите индустрии генерираха траен икономически растеж и приток на инвестиции. В Берлин, на брега на река Шпрее, изниква внушителната фасада на Дома на световното изкуство. Глазгоу, Брюж, Порту и Ротердам си построиха нови концертни зали. А тютюневата фабрика в Болоня се преобрази в център за визуални изкуства.

 

Независимо кой носи титлата Европейска столица на културата, тя му е дадена само за една година, припомнят познавачи. Само че градът може да се възползва от създадените възможността и да спечели позитиви за в бъдеще. Подобен дългосрочен ефект се очакваше и за Пловдив. Кои са новите придобивки в инфраструктурата на града?

Липсата на устойчива финансова рамка доведе до недостатъчни инвестиции, работа на парче и неясна визия за разпределението на средствата, коментират днес анализатори на събитието. Резултатът е, че с държавната субсидия от 20 млн. лева Пловдив реновира само централния си площад и се сдоби с две нови галерии - „Капана” и тази на ул. „Гладстон”.

Зоопаркът е първият обект от инфраструктурата на Европейска столица на културата, който още през 2015 г. погълна 4 млн. лева. С днешна дата парите са похарчени, но засега ефектът от това е нулев. Но пък обектът бе описан подробно в „Черна книга на правителственото разхищение 2017“.

С 12 млн. лева с ДДС обновихме централния площад, макар че резултатът и тук е спорен, след като свършихме работата “на инженеринг“.

Над 5 млн. лева погълнаха двете художествени  галерии - 3 500 000 лв. са за галерията на ул. „Гладстон”, а 1 514 748 лв. за Детмаг "Снежанка", наречена по-късно „Капана”.

Кино „Космос" и до днес стои под ключ и все още прилича на гробница, макар че за него в субсидията са заложени 21 600 лв. Непокътната стои и уличната инфраструктура на Тютюневия град, въпреки че цялата зона е включена в списъка с 38 782 лв. С тези пари Тютюневото градче трябваше да се трансформира във втория градски арт квартал на Пловдив по подобие на „Капана“. Днес в него нощем светят само 3 лампи и няма дори едно кошче за изхвърляне на боклуци.  

Архитекти под тепетата коментират, че титлата Европейска столица на културата съвсем не означава повече изложби, арт събития и спектакли. Всъщност тя беше големият шанс на града да подобри своята инфраструктура. Също да реставрира западналите си културно-исторически паметници и да съживи някои ключови публични пространства. Всички тези задачи бяха заложени в концепцията на „Пловдив 2019“, но какво реално се случи, питат архитектите.

 

 

Архитекти:  Похарчихме парите без готови концепции

Когато искаме да използваме позитивите от едно събитие като Пловдив 2019, трябваше да бъдем готови най-малкото с концепция, ако нямаме вече готови проекти за възловите обекти. Така, когато парите дойдат, те ще се използват по-ефективно”, каза за „Марица” арх. Дечко Дяков.

От гилдията на архитектите допълват, че изводът от Пловдив 2019 е, че в крайна сметка не сме имали такава подготовка. А това е довело до прибързана работа и незадоволителни решения. Доказват го и площад "Централен", и двете нови галерии.

„Ремонтът на площада пренебрегна големия въпрос, свързан с една важна комуникация - ул. „Иван Вазов”. Имаме директна връзка между площада и Цар-Симеоновата градина, а в същото време пешеходната връзка между ул. “Княз Александър I” и ул. “Иван Вазов” се къса”, обясни арх. Дяков. 

И двете нови галерии в града са едни набързо направени проекти, са изводите от гилдията. Изложбената зала на ул. „Гладстон” стана факт след доста корекции в проектите. Само надписът подсказва, че зад името „Капана” се крие галерия. Отвън тя изглежда по-скоро като магазин, скрит зад равна плоскостна фасада. 

 

 

С 3 млн. евро Матера реновира цяла катедрала

Италианският град Матера - съпътстващата европейска столица на културата през 2019 г., извлече големи ползи от своята титла. Местната катедрала бе реставрирана с 3 млн. евро и отворена за посещения още през 2016 г. Така един ценен религиозен паметник от миналото е обновен и дава силен стимул на туризма в градчето.

През последните години броят на туристите, посетили Матера, е нараснал повече, отколкото в който и да е друг град на Ботуша. През 2017 г. над 400 000 души гостуват ​там - това е два пъти повече в сравнение с 2014 г. Финансираната от ЕС реставрация на катедралата в Матера допринася много за привличането на тези посетители. Занаятчии и 16 местни предприятия участват в проекта, който включва важни дейности по укрепване на екстериора и интериора чрез екологосъобразни методи. Реставрирането пряко генерира икономическа възвръщаемост в размер на 2,5 млн. евро.

Властите инвестират още 6 млн. евро за инфраструктурни проекти в региона, като подобряване на железопътната инфраструктура.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

намръщенЪ

намръщенЪ

19.03.2020 | 07:23

Матера въобще не може да се сравнява с Пловдив като функция, все едно да сравняваш Рим с Мелник в обратен вариант

Отговори
1 2
Черноглед

Черноглед

19.03.2020 | 00:16

Когато пишеш преднамерено позитивите се броят на пръсти . Но непреднамерените живеем с тези позитиви и добре, че ги има!

Отговори
5 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?