Походът на свободата събра пловдивчани на Бунарджика за 3 март
- 12:50, 03.03.2023
- 14:49, 03.03.2023
- 1968
- 13
Дъждът и студеното време не изплашиха пловдивчани и гостите на града. Десетки се качиха днес до Бунарджика, известен още като Хълм на освободителите, за да почетат Трети март - националния празник на България. Сред тях бяха и членове на комитет "Родолюбие", облечени в опълченски униформи, които, следвани от пловдивчани, поведоха "Похода на свободата".
Последваха ги мнозина към върха. Сред тях бяха и много семейства с малки деца. "Гордея се, този празник ми напомня, че съм българка. Винаги настръхвам, когато слушам рецитиращия на този ден", сподели пред "Марица" Емилия Лепедарова.
"Идваме тук всеки път на този ден, за да отдадем почит към загиналите за освобождението ни. Смятаме 3 март за най-важния и значим празник, защото е денят , в който отхвърляме 5 века иго, а и защото сме свободни и велика страна", споделиха Милко и Христина Ихтерови. Младото семейство пристигна на хълма, носейки голямо българско знаме.
На церемонията по повод 145 години от Освобождението на България от османско владичество бяха кметът на Пловдив Здравко Димитров, областният управител Ангел Стоев, пловдивският митрополит Николай, зам.-кметове и кметове на райони.
Сред присъстващите бе и бившият председател на Народното събрание Никола Минчев, бившият депутат от ГЕРБ Радомир Чолаков, както и много общественици.
На върха под съпровода на патриотична музика се вееха руското и българското знаме. Провокации нямаше.
"Русия не е заплаха за България" и "Благодарим ти, Русия", разпънаха на транспаранти някои от присъстващите в публиката.
"Как и защо започнахме толкова много да мразим другите, а и себе си? Как ще живеем под едно небе, в една родина, за едно отечество, когато всички се записахме в партията на омразата?", започна официалното си слово поетът, драматург и журналист Александър Секулов.
"Затова единствената дума, която ми идва в днешния ден, и която може да е нашето спасение, е помирението. Наше, лично, човешко, смирение и цялостно обществено помирение. Да чуем другия и другият да ни чуе. Който издигне знамето на националното помирение, ще бъде запомнен", завърши речта си Секулов.
След официалното слово присъстващите сведоха глава с едноминутно мълчание в памет на загиналите за освобождението на България. В церемонията участваха и представителни роти на пловдивския гарнизон. Венци и цветя пред паметника на руските освободители първо положиха официалните лица, а след това се изви опашка от пловдивчани.
снимки: Наташа Манева
Ето и цялото слово на Александър Секулов по повод Трети марти:
Скъпи граждани на Пловдив,
Скъпи братя и сестри българи,
Днес, на националният празник на държавата, обикновено се говори патетично, цитират се факти от гордото историческо минало, викат се духовете на националните ни герои. Позволете ми, обаче, да се отклоня от традиционния висок тон и най-просто, по човешки да споделя с вас един въпрос, който ме измъчва: как и защо започнахме толкова много да мразим – другите, а и себе си?
Признавам, нямам отговор на въпроса как започнахме, всички ние, да градим представата си за света и за самите себе си чрез ненавистта към другите, към отричането на отсрещния човек? Как се получи така, че две десетилетия след опиянението от падането на стените отново у нас се роди желанието човека, с когото не сме съгласни, човека, който не е съгласен с нас, да го няма? Да чуваме все повече призиви за физическо премахване, за изличаване?
Как се случи така, че дори смъртта на човек, когото не харесваме, става повод за злорадство, за своеобразно доволство? Как ще живеем под едно небе, в една родина, за едно отечество, когато всички се записахме в партията на омразата? Как отново станахме непогрешими, непоколебими, стоманени хора, убедени, че сме пратеници на небесата, които с огън и меч ще възцаряват правда и ред?
Нима имаме илюзия, че ще съградим себе си, ненавиждайки някого или нещо? Не си ли научихме историческия урок, че не можем да живеем в сграда, в чиито основи стои вградена жертва? Какво още трябва да ни се случи като нация, за да разберем, че обществения градеж трябва да се вдига с ум, с търпение, с план, най-вече, а не с принасяне на невинни жертви, които държат зидовете?
Скъпи съграждани, в зданията, изградени чрез вграждане на човешки души, не може да се живее. Невинните мъртви викат и ние, живите оглушаваме в подобни сгради. Затова единствената дума, която ми идва в днешния ден и която може да е нашето спасение, е помирение. Наше, лично, човешко смирение и цялостно обществено помирение. Да чуем другия. И другия да ни чуе.
Който издигне знамето на националното помирение, ще бъде запомнен.
Който издигне знамето на вътрешното си смирение, ще се спаси.
Спешно, отчаяно и незабавно трябва да спрем верижното разпадане на обществените ни отношения. От това верижно разпадане се ражда ядрена омраза. Стронция на тази омраза посипва земята ни, която, позволете да ви напомня, е земен рай и никой не се съмнава в това.
Не съм вече наивен човек, не вярвам повече в утопии, още по-малко – в революционери, които се опитват да ги прилагат чрез насилие. Вярвам в спокойния строителен патос на българина, съградил чудеса. На националните си герои ежегодно отдаваме признателност и обич. Дължим същото и на националните си строителите.
Братя и сестри, поклон на героите и нека се научим да ценим и помним строителите на съвременната българска държава!
Честит празник!
Александър Секулов
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни