Следвайте ни

На раздяла с ЕСК - кой какво даде и какво взе от "Пловдив 2019" ВИДЕО СНИМКИ

По пътя към сливането и Столивуд: От грандоманските инсталации в Столипиново останаха скелети, случиха се проекти с по-малко претенция и по-нисък бюджет

viber icon

Когато през есента на по-миналата година Фондация „Пловдив 2019" обяви акцентите от програмата за домакинството като Европейска столица на културата, предизвика известните хора на града да формулират очакванията си в едно изречение. Форумът ще покаже кой иска да даде на Пловдив и кой иска само да вземе, каза тогава писателят и драматург Александър Секулов. Най-добре това се видя в проектите от платформа „Сливане", клъстер „Махала".

 

Един от най-амбициозните проекти имаше идея да увлече занаятчии от „Столипиново" и хора от различни общности, които заедно да създадат дървена конструкция - мост над Марица. Той да стане символична връзка между различните етноси, между тук живеещите и поевропейчените гурбетчии. И да го стори чрез тъй нареченото изкуство на боклука - като използва ненужни вещи, изхвърлени от домакинствата. 345 000 лв. бяха гласувани за начинанието на немските архитекти Мартин Калтвасер и Майк Ронц, за което комисията по една от отворените покани се произнесе, че в най-голяма степен кореспондира с идеята за включването. Обаче в последния момент немците се отметнаха. Гьоте институт спаси положението, като се ангажира да открие местни партньори за проекта „Изграждаме заедно: Да се учим от "Столипиново". С колкото мераклии успяха да увлекат, те създадоха инсталация „Вратата" и кът за отдих пак от стара врата, който скоро се превърна в сборище на местните пиячи и мухабетчии. А модерните дизайн работилници измъдриха идеята за инсталация до игрището на последна спирка, която да се ползва за трибуна или срещи на общността. Днес стърчи насред поляната като бетонен ботуш с извисяващ се скелет от железа, от които дори вече не висят текстилните ленти в коралов цвят, които оформяха „навес".

Не че е трябвало проектът да постигне като резултат материална конструкция. Ясно е, че идеята бе да участват местните заедно в процеса. Участваха - майсторите Берул и Здравко, както и още неколцина ентусиасти.

Така и не се разбра колко похарчи за това включване на общността Гьоте институт, който се нагърби с финансирането вместо „Пловдив 2019", след като немските архитекти рекоха, че нямали време и парите не стигали. При ефект по-малко от половината на очаквания обаче фондацията брои проекта сред успешните - поне в частта с финансовия принос на Гьоте институт в общо привлечените 1 млн. и 200 хил. лева от партньори. Немската организация от своя страна призна, че мащабите са свити, и сред причините подреди и ограничителни режими по проект „Натура 2000" по Марица. Обаче, когато природозащитниците реагираха, се оказа, че въобще не са направени постъпки за съгласуване на каквито и да е дейности.

Фабриката за идеи също тръгна с голяма кошница - „Предизвикателство за артистични иновации". Проектът с фокус „Столипиново" бе един от трите, за които сдружението усвои общо 70 000 лева. Трябваше да накара още хора да „включат махалата в своята карта на града" и да реализират събития, чрез които без делене ние-те, заедно с местните се търсят решения на важни проблеми на гетото.

Англичанка рисува с децата от едно семейство от незаконните къщи в периферията на гетото. Изложи рисунките в градски автобус и откри, че може да общува с другия етнос чрез плясканица - старата детска игра с ръце, която има свои вариации в различни държави. Показното беше в кафене в центъра, на което майката доведе 4 от деветте си деца и отказа публичност.

Две архитектки, едната от които пристигна специално от Лондон, пък се срещнаха с няколко ученици от ОУ „Пенчо Славейков", за да си поговорят за мечтите им. И после направиха инсталация „Кабината" в  „Капана", в която поставиха свитъци с разказите им. Втората сесия на предизвикателството повтори същите автори, с леки модификации на първоначалните им проекти. Сигурно в търсене на устойчивост, не от безсилие да се привлекат нови артисти, когато вече е видно как работи схемата, или пък с цел да се вземе повторно финансиране с един и същ продукт.

В същото време се случиха проекти с по-малко претенция и по-нисък бюджет.

Детската писателка Диана Петрова влезе в СУ „Найден Геров", за да направи приказни работилници с ученици. Не веднъж, за да се снима с няколко от тях за сайта на проекта на издателство „Летера", а за да чуе техните истории за живота и да напише приказки  - за Хюсеин и изгубената ромска азбука, за бялата рокля на Гюлчин. Да разбие заблудите си за Децата на изгрева и да открие за себе си техния простичък начин да бъдат щастливи. Шестокласниците Анелия, Пънар, Стоил, Ангел, Георги, Мелекбер, Мелиса, Сание и с година по-големите Емил, Ангел, Мария, Тюркян, Стефан, Исмет станаха герои в „Приказки от Изгрева", а имената им стоят  като съавтори в книгата. На премиерата се игра рап по столипиновски, но също виенски валс, а две момчета свириха на йоника Франк Синатра. И  стана празникът.

Случи се и на Детския панаир на сдружение „Изиарт". То влезе в сърцето на гетото в двора на НУ „Кирил Нектариев" заедно с доброволци от цял свят. И без солидно финансиране, от стари парцали хлапетата шиха котки и бухали. На когото не му идва отръки, пробва ебру и грънчарство, майстори сапун, направи кукерска маска от хартиен плик, видя за първи път пантомима и му бе позволено дори да тегли лък по струните на истинска цигулка. Мълвата из махалата бързо събра още дечурлига. И българчета, ромчета, турчета рисуваха заедно върху картони на оградата - всеки по своя начин, при това в Деня на Съединението. Е, няма инсталация, но стана включването. Както се случи то за Джими, Димитър, Мехмед и Емил, които пък заснеха своите първи авторски късометражни филми, след като професионални режисьор, оператор и продуцент им показаха кое как става в киното по проект „През обектива на махалата". Тийнейджърите срещнаха връстници от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, заедно обиколиха Стария град, а после и "Столипиново".

По-малки деца от СУ „Найден Геров" и НУ „Кирил Нектариев" пък ахнаха пред картините на Цанко Лавренов, за пръв път излезли от гетото и влезли в музей. А после откриха колко е хубаво и в Градската художествена галерия, и в операта по проект „пАРТньорство"  - съвместна инициатива на Пловдив 2019 и тъй наречения Швейцарски проект.

Ако сме честни, не ни се получи съвсем Столивуд. Стана „сливането", когато авторите тръгнаха с разбиране към махалата, за да открият допирните точки с местните. И не стана, когато там ги отведе творческото его, за да го заситят с авантюра и експеримент чрез екзотиката и колорита, които предлага гетото.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?