Следвайте ни

Пловдивските улици: Царят отвя вожда на соца

viber icon

След 1989 г. започва ново преосмисляне на историята и обратен завой. Със заповед на кмета от 1991 г. е създадена комисия от историци, в която е и Стефан Шивачев. Целта е да се преименуват улици, кръстени идеологически.

Тогава успяхме да прокараме няколко изходни позиции, спомня си Шивачев. Първата е да се върнат старите имена, свързани с историческа памет. Така Пловдив си получава отново ул. „Авксентий Велешки“ и „Цар Георги Тертер“, „Акад. Държавин“ става пак „Александър Екзарх“, ул. „Антифашистка“ - „Щип“,  „Антонивановци“ - „Лев Толстой“, „Аргир Стоилов“ - „Охрид“, „Боян Българанов“ - „Солунска“. Повече от 200 улици връщат старото си име. А названията им се оказват съхранени в паметта на отделните общности.

Комисията дава приоритет на големи българи, които са свързани с Пловдив, и техните улици са били преименувани. Такъв пример е д-р Георги Вълкович -един от най-големите строители на съвременна България. Името му е върнато на улицата, която по онова време се казва „Гаврил Генов“. По същата логика  се връща името „Д-р Константин Стоилов“ на ул. „Стамат Матанов“.

Това носи и неочаквани ползи.  През 1995 г. след възстановяване на името на ул. „Д-р Константин Стоилов“ Стефан Шивачев се свързва с наследниците му в София и Германия. Те са обидени на столицата, която е нарекла на родственика им малка уличка. И вместо на София даряват на нашия исторически музей ценни експонати, свързани с д-р Константин Стоилов - рапира, която му е подарена от княз Александър, личната му сабя на доброволец в Сръбско-българската война, портрети, лични вещи.

Даден е приоритет и на пловдивчани, които са оставили диря в историята, но са били пропуснати. Сред тях са Лука Касъров, създал първата българска енциклопедия в Пловдив, Пенчо Славейков, поручик Боян Ботев.

Обаче пак се стига до политически влияния. Основният  булевард на Пловдив, създаден през соца с пробиването на Тунела - от „Южен“ до „Северен“, по онова време се казва „Георги Димитров“. Шивачев предлага „Възраждане“ - защото Пловдив е център на Българското Възраждане, думата "възраждане" е българска и  касае  изключителен процес по време на османското владичество и след Освобождението. На Цариградско шосе по същата логика се дава името „Независимост“. Започнали обаче нови политически напъни. И така вместо „Възраждане“ бившият бул. „Георги Димитров“ получил името „Цар Борис III Обединител“ - уважаван български владетел, около когото обаче има спорни неща. Кой да мисли за това обаче в еуфорията около посрещането на Симеон Сакскобургготски и новата политическа конюнктура?!

После силно влияние в ОбС получава Демократическата партия. По онова време Стефан Шивачев вече е общински съветник и си спомня наложената позиция да се сложи край на преименуването - защото всяка промяна налага стотици семейства да сменят лични и документи за собственост. Това са големи разходи, които общината не може да поеме, а за обикновените хора такъв харч е неоправдан заради хрумвания на различни политически сили. Тогава Демократическата партия поставя въпроса, че нейното минало не присъства в картата на Пловдив. И понеже няма вече улици за променяне, започва именуването на площади - на тях няма адресна регистрация. И до днес много площади носят имена на нейни дейци - Александър Малинов, Стефан Савов и др. Много от тях нямат нищо общо с Пловдив, Демократическата партия днес вече не е фактор, а и всяка друга би могла да постави свои изисквания“, коментира Шивачев.

Именуването на улиците е изключително важно за всеки град и сполучливите наименования остават в паметта на хората му, а често и създават самочувствие.

Каква Октомврийска революция, какъв Шевалас?!

Често хората не познават патрона на улицата си и това е създавало абсурдни ситуации. Когато ул. „Кронщат“ например се преименува на „Люсиен Шевалас“, живеещите там написали протестно писмо – защо някакви си историци сменят едно безумно име, свързано с Октомврийската революция, с друго – на някакъв незнаен чужденец. „Тогава написах статия за Шевалас – защо сме променили името и какво дължим на този швейцарец, който е създал градините ни, който е работил в Швейцария,  работил за султана, дошъл в Пловдив, останал тук до смъртта си през 1921 г., почетен гражданин на Пловдив. После дойдоха да ми благодарят“, спомня си Стефан Шивачев.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?