Пловдивските музеи станаха шампиони по атракции
Приходите от общинските културни институти скочиха с милион за година
- 10:00, 01.11.2024
- 15:53, 01.11.2024
- 2471
- 0
Да събудиш жаждата за знания и култура, е трудна мисия, което обяснява защо българите се отнасят с такава почит към своите будители. Оказва се, че дори в дигиталната ера има начин да бъдеш интересен и за млади, и за стари. Доказва го напливът към спектакли, галерии и музеи в Пловдив пет години след като градът стана Европейска столица на културата.
Повод за гордост е степента, по която се развиват общинските културни институти в Пловдив, включително Народната библиотека „Иван Вазов”, ОИ „Старинен Пловдив”, галериите, и най-вече музеите. Те са рекордьори по реализираните приходи дори на национално ниво, коментира за "Марица" ресорният зам.-кмет Пламен Панов. Той посочи, че към настоящия момент реализираните приходи от посещенията в общинските културни институти и извършените от тях услуги са в размер на 2,6 млн. лева.
"Това е съществен ръст в сравнение с 2023 г., когато към 30 септември приходите бяха в общ размер 1,5 млн. лв. Този факт показва огромен интерес към нашите музеи, културно-историческото наследство на града, галериите както от страна на пловдивчани, така и от гостите, които посещават Пловдив с туристическа насоченост", подчерта Пламен Панов.
Той допълни, че пловдивските музеи са и образователни институции, които освен интересните експозиции и висок ръст на приходите реализират редица образователни проекти - например такъв емблематичен проект като "Археология за всеки" и различните фестивали на Природонаучния музей, който е рекордьор и в последните няколко дни през октомври пред красивата сграда на ул. "Христо Г. Данов" редовно могат да се видят опашки от деца. Повишен интерес има и към останалите музеи в града.
Пламен Панов
Зам.-кметът посочи, че Пловдив е една от малкото общини, предоставили възможност на музейните директори да боравят свободно с приходите и да могат да ги влагат в обновяване на експозициите и в нови културни инициативи. Подобна финансова свобода позволява в рамките на годината постоянно да се предприемат повече инициативи, с което се привличат повече посетители.
Интересът към музеите е барометър и за туристическите посещения в Пловдив. Статистиката е достатъчно показателна в това отношение. За първите шест месеца тази година се отбелязва добро темпо - 2% ръст на реализираните нощувки в местата за настаняване спрямо 2023-та и 33% спрямо 2019 г., когато Пловдив беше Европейска столица на културата. В цифри това звучи така: 313 501 нощувки през 2024 г. при 305 859 през 2023 г. и 235 762 през 2019 г. Съответно пренощувалите лица за шестте месеца тази година са 175 852, през 2023-та - 162 000, през 2019 г. - 134 825, или ръст с 8 и 30 процента.
"Благодаря на всички културни институти, включително на директорите на музеите и служителите, ангажирани в тази област, за изключително добра работа и стремежа да продължаваме заедно да полагаме усилия Пловдив да става по-разпознаваем град, който да привлича все по-голям интерес към богатата ни култура", каза Пламен Панов.
25 000 чужденци пристигат под тепетата заради Opera Open
Аида Гарифулина с кмета на Пловдив Костадин
Димитров и артистичния директор на Операта маестро Лучано ди Мартино
Операта в Пловдив може и да няма своя собствена сграда, но мениджмънтът й е на световно ниво. Пълните зали са най-красноречивото доказателство. През зимата публиката е в Дома на културата „Борис Христов“, през лятото - по мраморните седалки на Античния театър, където традиционно се провежда фестивалът Opera Open.
Каква е формулата за този феноменален успех.
„Инвестираме - това е нашата формула за успех. Опера Пловдив влага труд, фантазия, знание, последователност. Инвестира и се старае всеки един „етаж“ на публиката да остане впечатлен от широкото ветрило на нашите представления. Винаги сме поставяли продукции на най-високо ниво, търсим искреността, верността и обичта на нашата публика“, каза в интервю пред „Марица“ Диан Чобанов, директор на Опера Пловдив.
А колкото до последния летен фестивал Opera Open, той е, меко казано, звезден. Тази година оперната фиеста започна още на 16 юни, когато цигуларят Васко Василев, концертмайстор на Кралската опера в Лондон, откри първия концерт на площад „Централен". На 25 юни - специално за началото на фестивала, в Пловдив дойде руската дива Аида Гарифулина. Спектаклите продължиха през цялото лято, като за финал - в годината на Райна Кабаиванска Opera Open OPEN 2024 завърши с гала в нейна чест на 15 септември. Вечерта беше специална, понеже участваха звездите на нейните международни майсторски класове, които вече градят успешна кариера по света. Статистиката също е категорична: близо 25 000 чужденци са посетили Пловдив само по време на форума.
Автор: Даниела Арнаудова
Етнографският показва жезъла и раклата на Натанаил Охридски
Етнографският музей, който беше реставриран преди няколко години от Община Пловдив, и Историческият, разположен в две сгради, се радват на нарастващ интерес от страна на посетители, много от които чужденци. Директорът на Етнографския доц. Ангел Янков обясни, че за Деня на народните будители ще представят експозиция, посветена на живота и делото на видния пловдивски митрополит Натанаил Охридски. В изложбата са подредени личните вещи на владиката, включително митрополитският жезъл, и уникална дървена ракла за богослужебни одежди, украсена с изящна символика.
Специален гост на откриването ще бъде художникът Михаела Данаилова, която заедно с доц. д-р Ангел Янков и историка Петър Даскалов ще представят историята и значението на тези редки експонати. Едновременно се подготвят още няколко експозиции, сред които е и за свети Спиридон, и на ул. „Съборна” 20, която беше предоставена за музея, където посетителите ще могат да видят история на ютията. Чакаме одобрение на проекта и догодина по това време ще имаме нов музей на ютията - от обикновени ковашки изделия до съвременните. Разнообразни са формите да се разкаже на нашенците и чужденците за националния бит и култура, които включват както игри за децата, така и възможност посетителите да чуят в залата за музикални инструменти от тамбура до цигулка и пиано.
Близо 75 000 души са прекрачили прага на Археологическия музей на пл. „Съединение” от началото на годината досега. Повечето са чуждестранни туристи, описва директорът доц. Костадин Кисьов и допълва, че напоследък по-малко са организираните групи, повече са индивидуални посетители, най-вече от Гърция, Германия, Франция, има и руснаци и украинци. В момента се подготвя нова изложба, свързана с християнската религия от Средновековието и Възраждането, която ще бъде открита за Коледа.
В сградата, претърпяла голяма реконструкция преди години и отесняла заради недостатъчна площ, могат да бъдат показани само 4200 експоната от общо 250 000 във фонда. ”За съжаление, не можем да задържим туристите повече от час, а в същото време огромно количество ценни артефакти са скрити в хранилището”, споделя горчиво директорът, който от години чака нова сграда.
В Природонаучния чакат от Австралия тасманийски дявол и коала
Природонаучният музей в Пловдив е безапелационен шампион по посетители сред сродните институции под тепетата. Преди 12 години старата сграда беше почти съборена, ако не се броят запазените фасадни стени с елементите на паметник на културата, а за директор беше назначен Огнян Тодоров. Оттогава тръгна и голяма промяна. С усилията на новия шеф и екипа му и с финансово рамо от Общината музеят се превърна в магнит и за малки, и за големи. При това не само от Пловдив, но и от другите краища на България. Привличат ги уникалните атракции в музея - зали за динозаври и за живи пеперуди, морски аквариум, дигитален планетариум. От началото на годината до света на животните и планетите на ул. „Христо Г. Данов” са се докоснали 93 400 посетители, които с всяка година стават все повече.
Фантазията на Огнян Тодоров е неизчерпаема. До края на 2024 г. той очаква препарирани животни от Австралия, които ще предизвикат още по-голям интерес. Директорът разказва, че за доставката им осем месеца са водили преговори с австралийското правителство, в резултат на които е получено разрешение за коала, ехидна, вомбат, тасманийски дявол, казуар - огромна нелетяща птица, която се счита за най-опасна. Редките животни се препарират в момента и до края на годината трябва да пристигнат.
Огнян Тодоров си спомня, че когато през 2011 г. е поел директорския пост, приходите на музея са едва 18 000 лева годишно. За миналата година те вече са 600 000 лева, без да са вдигнати драстично цените на билетите.
Очаква до края на 2024 г. сумата да бъде надхвърлена с с 8-10 процента. Музеят буквално се пръска по шефовете, защото интересът е огромен, и за съжаление, се налага да връщат посетители, защото не могат да ги поемат, въпреки че работят всеки ден, с изключение на коледните празници, и имат извънредни прожекции в планетариума. Музеят има крайна нужда от разширяване или нова сграда. Фондът на музея е около 68 000 експоната, а могат да се изложат едва около 4000.