44

Пловдивските кметове с нестандартни хрумвания: Д-р Томасян заживя под вода, Гърневски щурмува Альоша

Десетки кметове и техни заместници управляваха Пловдив през последните 30 години след демократичните избори. Едни от тях помним като по-успешни, други - не, но във всеки мандат сред управниците имаше и чешити, които ни разсмиваха и учудваха с нестандартните си хрумвания.

Първият градоначалник на Пловдив, който вятърът на промените вкара в местната власт, беше д-р Гарабед Томасян. Подхванат на гребена на синята вълна, лекарят беше внесен на ръце в кабинета на пл. „Стефан Стамболов” 1  и моментално се прочу като първия кмет - водолаз и ветроходец, построил преди време подводен дом и спечелил заедно с целия си екип световна слава на България в подводни изследвания.

За научния експеримент „Хеброс 67”, в който  д-р Томасян е участвал още  преди да стане кмет, са конструирали подводен дом, спуснат във Варненското езеро на 10 метра под водата и престоял на дъното заедно с изследователите цяла седмица. Представлявал е

четиритонна  метална цистерна с много екстри

-  тоалетна, бюро, телефон, апаратури, както „Марица” преди време подробно  писа.

Неговият наследник Спас Гърневски влезе в новата история на Пловдив с настървената си амбиция да махне паметника на Альоша от върха на Бунарджика. Страстният борец за демокрацията успя да спечели подкрепа в синия Общински съвет и вече беше готов да вика на помощ  строителни войски да бутнат символа на Съветската армия окупатор. Мечтите му обаче бяха попарени от Окръжния съд, който каза „не” с аргумента, че мемориалът е държавна собственост и Общината няма право да се меси. Хрумването на Гърневски породи и други идеи - вместо Альоша, да бъде издигнат паметник на Васил Левски. Негови съмишленици предлагаха за по-лесно да опаковат съветския войник във форма на бутилка кола-кола, а опонентите му - да се извиси фигурата на самия Гърневски. 

Битката на Спас Гърневски срещу Альоша завърши с фиаско.

 

Бившият градоначалник и до днес е убеден, че не е редно Альоша да стърчи над целия Пловдив, а Васил Левски, чийто паметник е в подножието на Бунарджика, да е в краката му.

Като градски чешит беше се прославил и Димитър Хаджипетров, който управляваше район „Централен”. Той си спечели прякора Мимо Павето  заради неговите твърдения, че паветата, извадени по време на уличните ремонти,

се продават за една марка на бройка в чужбина,

а ние си пропиляваме здравата каменна настилка. Възмутен, че античните мозайки до Католическата църква са изоставени като разграден двор, районният кмет беше спретнал публична акция с журналисти, пред очите им нарами няколко парчета и тръгна с тях по Главната, за да покаже, че никой и копче няма да направи, ако ги откраднат. Едва години по-късно антиките бяха прибрани под покрива на Голямата епископска базилика и се превърнаха в емблематична туристическа дестинация.

Другият кмет на „Централен” Лазар Лазаров по прякор Скюто действаше нестандартно -  с един замах разчисти чаршията на ул. „Кап. Райчо”, въпреки съпротивата и заканите на по-агресивните търговци.

Кметът Славчо Атанасов (2007-2011)  с прочу, след като обяви, че държавата упражнява срещу Пловдив финансов геноцид, защото тогавашният министър Симеон Дянков отказа да преведе парите за софийските бали, транспортирани от столицата в депото в Цалапица.

Славчо Атанасов забучва на копие постановлението на Министерския съвет за парите на Пловдив.

 

Славчо дори беше занесъл в кабинета си копие

от музея и в знак на протест набучи върху него постановлението на Министерския съвет, с което Пловдив уж получава 30 млн. лева.

И един от неговите заместници - Александър Долев, беше на моменти оригинално хард. Закани се да затвори  бул. „Руски” - между бул. „Шести септември” и моста на Герджика, защото не е бил подписан Акт 16 след ремонта. А след време отправи закани към шефа на „Личен състав”. От тази случка последва сигнал  в прокуратурата. Иначе Дюлев беше гостоприемен - още в 10 часа в кабинета си посрещаше с въпроса: „Какво ще пиеш - водка или уиски?”.

За кметицата на район „Централен” Райна Петрова, която също беше крута и изискваше задачите и да се изпълняват на секундата, разправяха, че в яда си е замерила с обувката си една от служителките.

Последният кмет на Пловдив Здравко Димитров пък хвърли култов лаф на прощаване. Той мълчеше до последно дали ще се кандидатира за втори мандат, или се отказва. Дни преди вота се изцепи: "Може да изригна в последния момент!". Но така и не изригна.

Димитър Хаджипетров по времето на протестите.

 

Черпоков превърна Забърдо в първенец по атракции

Автор: Петя Гайдарова

Кметът на Забърдо Валентин Черпоков може да претендира за чешит №1 сред колегите си. За последно той изненада всички мераклии за щастие с амулети за любов на събора на родопското село на 12 август т.г. Символите са във формата на катинарче и могат да се закачат на чанта, дреха, по стените в дома. Върху тях е изписано вричането: "Обичам точно теб завинаги!".

Дългогодишният родопски управник винаги си е падал по нестандартни прояви и атракции.

От 1996 г. до края на този мандат Черпоков беше кмет на Забърдо. Последната му голяма инициатива е уникалната скулптура „Гълъб на мира“, изработена от 250 военни каски, която посреща гостите на входа на селото.

Кметът атракция наричат Валентин Черпоков в Забърдо.

 

Атракция е и старобългарска юрта, която побира 30 души и е изработена изцяло от естествени материали. Любопитни туристи пробват дали китайският календар в нея може да открие пола на детето им по родените им вече наследници. Препоръки как да построи юртата дал лично Темиртай Избастин, управляващ посолството на Казахстан у нас. 

От 2006 г. в центъра на Забърдо има родопско виенско колело. То е направено от дърво по подобие на онова, което е имало около 1870 г. Колелото се задвижва ръчно от четирима души и на него могат да се въртят едновременно 8 души. Поверието гласи, че който се завърти на него, го чака дълъг и щастлив брачен живот, а взаимната любов е гарантирана.

Инициатива на Черпоков е и скулптурата на родопското гостоприемство на главния път Смолян-Пловдив при разклона за Забърдо, където всяка година той прави курбан против катастрофи през декември. Негова инициатива е и Колело на късмета, Патриотичен пеещ фонтан и много други.

 

Чавдар Червенков подкара валяк и сам ремонтира

Автор: Петя Гайдарова

Колоритен образ на селски кмет е управникът на многолюдното смолянско село Смилян Чавдар Червенков. Ако напишете Смилян, в Гугъл ще ви изскочат изненадващо десетки линкове за новини от селото, но не само свързани с гордостта им - смилянския фасул, а с това, че кметът на смолянското село е подкарал валяк и сам си валира неасфалтираните улици.

За Червенков не е проблем да подкара и валяк.

 

Местните са свикнали да срещат кмета навсякъде и с всякакви машини да ремонтира какво ли не. Може да го видите на стълб, на покрив, в дупка в земята, с четка да боядисва, да излива бетон и какво ли още не. Червенков не е роден в Смилян, но иска да прекара старините си в селото.

На младини е бил спортист, завършил е Минния техникум в Мадан, но никога не е работил в мина. Трудовият му стаж е от заводите около Смилян. Сега започва трети мандат като кмет на селото. Ако го срещнеш, не е от най-приказливите. Редовно обаче поства във Фейсбук извършените лично от него строително-монтажни работи.

Казва, че кметуването е много работа за малко пари, но му харесва да помага на всеки, който го потърси. Гордее се, че Смилян е от малкото родопски села с положителен прираст. Постоянно живеещите хора в селото са около 1600.

Мано Манов превърна село Климент в красива приказка

Автор: Цветана Георгиева

За двадесет години средногорското село Климент се превърна в място с приказен декор и приказен сюжет. По главната улица посрещат цветни фигури на хора от миналото - занаятчии, земеделци и животновъди, а зад красивите им носии често застава някой, за да влезе поне на снимка в този образ от едно време. От стените на детската градина гледат големи портрети на любими български герои - Левски и Ботев, Раковски и Паисий, а съвсем наблизо е паметникът на св. Климент Охридски, патрон на селото.

В Климент си имат и Алея на родовете - всеки голям род си има родословно дърво, чиито корени отвеждат 300 години назад. Това са само част от забележителностите на селото, създадени по инициатива и с личната дейност на кмета Мано Манов. 

 

Той застава начело на Климент през 2000 г., когато едва е прехвърлил 20 години. Назначават го служебно поради заболяване на кметицата. Кандидатира се за кмет през 2003 г. Оттогава е без конкуренция за водач на климентци. Още тогава хората казват за него: „В огъня да ни каже да влезем, ще го направим, толкова му вярваме!“. Той отвръща със същата преданост.

Само след броени дни, на 11 ноември, Мано ще доведе цялото село Климент в общинския град Карлово и ще качи самодейците на сцената на най-голямото читалище в региона. Там над 100 участници ще представят грандиозен спектакъл, посветен на 95 години от учредяването на читалището.

Мано посвети и друга инициатива на почти вековния юбилей. Неговата идея да съберат имената и снимките на всичките 150 самодейци, които вече не са на този свят, е факт. Фотографиите и кратките текстове описват живота и изявите на тези мъже и жени, отдали силите си за културното просвещение на селото. Пак по същия повод бе издаден алманах под наслов “95 години - читалищен огън“, в който са описани обичаите, обредите, традициите на селото.

Това лято Манов върна на жителите на селото една изчезнала през последните десетилетия културна придобивка - лятното кино. Едва ли има друго село в България, в което всяка седмица под звездите ​да се прожектира кино - хитови български и чужди филми. За да се случи това, той написа и спечели проект, финансиран изцяло от Министерството на културата.

През изминалите години кметът на Климент събра цялата история и целия фолклор на селото - историята в музей с 650 снимки и стотици предмети от бита и фолклора, описан в текстове и ноти.

Преди време той представи впечатляващо ревю на облеклото на мъжете, жените и децата в Климент през последните две столетия. Дрехите бяха автентични, а манекените вдъхновяващи като от световен подуим - хората от средногорското село.

Мано превръща всеки празник в дар за своите съграждани - по Коледа звънят звънчета на всяка порта и шейна обикаля улиците, по розобер тук идват да се снимат французи и белгийци. А част от съвременния живот на хората той документира в два филма.

Чепатият Христо Дюкмеджиев мери топки с Фердинанд

Автор: Хенриета Георгиева

На негово име е кръстена най-популярната улица в артквартала "Капана". Днес там гъмжи от народ, тъй като са разположени едни от най-известните заведения.

Навремето на днешния номер 6 се намирали леярната работилница и домът на Христо Дюкмеджиев, един от най-инициативните и чепати кметове на Пловдив. На втория етаж, в дома на Дюкмеджиев, е заседавал Българският таен централен революционен комитет, който по-късно извършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Често там е отсядал лидерът на организацията Захари Стоянов. Лично Дюкмеджиев изработва печата на Съединението.

Улица “Хр. Дюкмеджиев” в „Капана”

Той е избран за кмет на Пловдив през 1887 г. Известен е със заслугите си за прокарване на първия водопровод от Родопите до града, преименуването с модерни имена и номерирането на улиците.

По повод героичното си участие в Опълчението, Освободителната и Сръбско-българската война получава над 10 медала, а сред тях и специален орден от княз Фердинанд. Тъй като смята, че няма нужните заслуги за отличието, Дюкмеджиев разменя медала за халба бира, което вбесява княза.

По-късно Христо Дюкмеджиев кметува и в родния Самоков, където започва изграждането на летовището "Чамкория", днес "Боровец". По това време Фердинанд трайно се настанява в Самоковско. Построява дворците “Царска Бистрица”, “Ситняково” и “Саръгьол”. Дори предлага да се построи железница София-Самоков.

КНЯЗ ФЕРДИНАНД

Местен зевзек подхвърля:

“Наместо трен по-добре ни подари един бик!”.

Князът наистина внася от Швейцария 16 породисти бика и за да унижи самоковци и враждуващия с него кмет, кани Дюкмеджиев с писмо: “Вашият княз си държи на думата. Елате да си получите така желания от Вас бик!”. Христо Дюкмеджиев отива в двореца “Враня”, а Фердинанд го води в дворцовия обор. Дълго кметът оглежда животните и накрая избира едно.

“Кмет не разбира нищо от бик, избрал най-лошо - очи бик не добре, има гурел”, подигравателно коментира Фердинанд. 

“Бик, Ваше височество, се избира по топките - тоя е с най-големи топки, затова казах, че ще си върши най-добре работата. Ваше височество,

и за хамалуване, и за кметуване, и за царуване трябват топки,

иначе ставаш за смях на народа”, контрирал устатият кмет. 

Така искал да уязви Фердинанд, за когото мълвата разнасяла, че се заглежда по мъже и опипва войниците от охраната.

Семерджиев лети с балона на Годар

Автор: Хенриета Георгиева

Ангел Семерджиев е един от несправедливо забравените пловдивски кметове - интелектуалци и общественици, допринесли за културния възход на града. Виден издател, журналист, обществен деец. Емблематична фигура на столицата на Източна Румелия, съратник на Захари Стоянов.

14-годишният Ангел е сред малкото батачани, спасени по чудо от клането в храма „Света Неделя” заедно с майка си и малкия си брат Георги. През 1886 г. започва да издава значимия вестник „Пловдив” - един от най-авторитетните и дълго списвани вестници след Освобождението. 

Вестникът става основна трибуна на организаторите на Първото българско земеделско промишлено изложение през 1892 г., което нарежда града сред панаирните центрове. Семерджиев произнася приветственото слово от името на пловдивското гражданство към високите гости - княз Фердинанд, премиера Стефан Стамболов. Става член на журито на Изложението и е сред малцината щастливци, летели над града с балона на французина Йожен Годар.

Балонът на Годар на Пловдивското изложение

По време на кметския му мандат през 1893 г. започва озеленяването на хълма Бунарджик, който дотогава представлява голо, неприветливо каменливо възвишение.

Семерджиев умира едва 45-годишен. Некрологът, издаден от вестник „Пловдив”, гласи: „Умря беден, защото бе честен”.

Вкарват Деньо Манев в затвора за корупция

Автор: Хенриета Георгиева

Деньо Манев е единственият пловдивски кмет, лежал в затвора и станал символ на безконтролна власт. Осъден е на 5 години ефективен строг тъмничен затвор заради далавери.

Избран е за кмет от Либералната партия на д-р Васил Радославов през 1914 г. Спечелил съгражданите си с лъжливи обещания да превърне Пловдив в голям балнеолечебен курорт - Карлови Вари на Балканите, след като по тръби се докара хисарска вода.

След встъпването си в длъжност кметът уволнил всички общински служители - около 400 души, и на тяхно място назначил верни партийни другари със звучни прозвища - Шантеклера, Куршума, Коцкара, Цамбъра, Гарвана.

След уволнението на чиновниците градът закъсал - нямало пари дори за заплати на служителите. Новият кмет започнал да разпродава на безценица най-апетитните общински имоти. Търговете се провеждали през нощта в тесен кръг "наши" хора. 

На безценица Манев си купил общинско място на Сахат тепе, където си построил къща с общински материали и с труда на местната пожарна команда, чийто шеф бил приятелят му Коста Келеша.

Делото срещу кмета започва през 1918 г. Съден бил по бързата процедура по Закона за съдене на виновниците от Националната катастрофа. Влиза в Софийския затвор през 1920 г. Компания в претъпканите килии му правят генерал Рачо Петров и други виновници за влизането ни във войната на страната на Германия.

През 1921 г. новият кмет Иван Кесяков иска Манев да бъде съден за още куп далавери - включително за щети за 300 000 лева. Незаконно построената къща на кмета е разрушена камък по камък от вбесените пловдивчани, които след това играят хоро върху развалините и. 

Корените на Манев са от Розовец, където дядо му дълги години кметувал и тормозел съселяните си. Дори участвал в няколко битки срещу четата на Хаджи Димитър. Бил убит от Добри войво­да по молба на Васил Левски.

Оцени новината

Оцени новината
2.6/5 от 7 оценки
2.6/5 от 7 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
2 коментара
за Спас Гърневски

за Спас Гърневски

03.11.2023 | 17:32

По негово време и идея беше създадена градската железница така наречената "гърневка"

Отговори
5 0
Ех, Гърневски! Неподражаемият.

Ех, Гърневски! Неподражаемият.

03.11.2023 | 17:12

Поетът на партизанското движение и българо-съветската дружба, всеотдайният седесар, борецът срещу паметника Альоша, боядисалият в синьо Тунела, градските автобуси, ценителят на синьото шампанско и сините карамфили, за кратко царедворец, после патриот и борец срещу Костов и накрая гербаджия, като мина и през управителния съвет на руския Нефтохим.

Отговори
5 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?