Следвайте ни

Пловдивски археолози с нови находки на Небет тепе СНИМКИ

viber icon

Пловдивски археолози откриха нови находки при разкопките на Небет тепе.

Пламен Панов, заместник-кмет по "Култура, археология и туризъм", посети днес обекта, за да се информира за етапа на работа и находките от археологическите проучванията, които се извършват в изпълнение на проекта "По крепостните стени на Филипопол".  

На проучвателния терена от 80 кв.м.  го посрещна археологът София Христева, която му показа най-новите находки. Намерени са 2 сгради, които са регистрирани през 2017 година като съществуващи, но не са били проучвани. В момента се извършва тяхното разкриване и ако са добре запазени, идеята е те да се покажат в тяхната цялост и да се включат в  консервацията и реставрацията на обекта Небет тепе.

На същия терен, в който работят археолозите, е регистриран и некропол от 13-и век. До момента са разкрити още 4 скелета, разположени в два отделни гроба. Намерен е също така зид от къща, изключително добре запазено „бижу“, който показва нагледно невероятната многопластовост на Небет тепе.

В разкрития наскоро зид има няколко ниши, вероятно за съдове. Специалистите считат, че другаде в България няма толкова добре запазен средновековен кирпич от този период, защото материалът бързо се разлага и трудно се запазва. Работи се и по разкриването на късноантична двуетажна сграда от 5-6 в. с няколко стаи и с гредоред. Предполага се, че там е имало пожар.

В момента се проучва южния зид  на древната постройка. Сградата е абсолютно синхронна като период на крепостната стена на Небет тепе  и е датирана към 5-6 век.  Другата сграда, която се проучва в момента е римска, което личи от мраморни фрагменти по стените. Предполага се, че е била представителна сграда.

Археологически комплекс „Небет тепе” е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес. Най-ранните единични находки от Трихълмието, в частност Небет тепе, датират от енеолита. През бронзовата и ранножелязната епохи той се възприема като култов център и място за укритие на населението от околността при опасност.

През елинистическата епоха Небет тепе от естествен стратегически пункт с укрепления се превръща в основен урбанизиращ фактор - Акропол, около който по източното и южното подножие на Трихълмието се разполагат жилищни квартали и некрополи. В последните години преди установяването на римска власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се разширяват на юг. Изградените и поддържани от римляните укрепления от II до VI в. неизменно включват Небет тепе като основен стратегически пункт.

Припомняме, че проект "По крепостните стени на Филипопол" е насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс „Източна порта на „Филипопол" и на Археологически комплекс „Небет тепе”.

Идеята е археологическите недвижими културни ценности да се превърнат в обекти от национално значение и в предпочитани целогодишни туристически атракции.

В проекта са включени три обекта на интервенция -  Античен комплекс „Източна порта на „Филипопол", археологически комплекс "Небет тепе" и реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе", гр. Пловдив”.

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?