Пловдивчанка отпразнува юбилей на Килиманджаро

160 българи изкачиха върха, който е най-близо да Екватора

На около 270 км от източното крайбрежие на Африка, на територията на Танзания, се извисява най-високата планина на африканския континент - Килиманджаро. Образувана от 3 угаснали вече вулкана - Кибо - 5895 м, Мавензи - 5149 м и Шира - 4006 м, тя заема площ от 5200 кв. км. Днес само Кибо е запазил конусообразната си форма и има кратер с диаметър приблизително 2,5 км и дълбочина 180 м. Независимо че планината се намира само на 3 градуса южно от Екватора, гордото чело на Кибо е покрито с вечен сняг, който слиза по склоновете до 5700 - 5200 м. Наричат върха Домът на студените богове.


Пръв опит за изкачване на планината прави  барон фон Декен, който през 1862 г., придружен от Ото Керстен, достига до 4000 м височина. Срещата със снежните полета на Килиманджаро обаче става причина да се върне обратно. През 1871 г. ледената бариера проваля опита и на англичанина Чарл Ню. Ала това не го отчайва и след 2 години той отново се връща към голямата планина, за да я покори. Този път опитът му завършва трагично. Ограбен от водача на местното племе мандара, Чарл Ню няма възможност да се добере до морския бряг и по пътя умира от изтощение. Най-упорит се оказва младият германски професор Ханс Майер, който след два неуспешни опита - 1887 и 1888 г., през 1889 г. успява да стъпи на най-високата точка на африканския континент. Според преданията масаите вярвали, че на върха на планината върху сребърен трон стои богът Нгай. Веднъж вождът на племето пожелал част от скъпоценното му сребро и изпратил да го донесат. Тъй като боговете не поискали да го дадат на смъртен, то се стопило в ръцете на пратениците. Кога е станало това и дали пратениците на вожда са стигнали до върха или само до снежната линия, легендата не изяснява. За успеха на Майер много помага един от най-добрите по това време алпинисти на Европа - австриецът Лудвиг Пурчелер, привлечен за  партньор. На 3 септември 1889 г. двамата тръгват към върха, съпроводени от 65 местни носачи и придружители. Големият керван трудно си пробива път през гъстата тропическа растителност. Нерядко хората са спирани и от изпречилите се на пътя им диви зверове и животни. На 2 октомври вече само с един придружител, Майер и Пурчелер построяват своята палатка на височина около 4300 м.

Пътят нагоре не бил толкова лек, колкото си го представяли смелчаците. В началото хаотично разпръснати камъни, сипеи и вулканична пепел затрудняват движението им, а малко преди върха - и стръмните ледени склонове, по които трябвало да се копаят стъпки. На всичкото отгоре ужасно ги измъчва жаркото тропическо слънце. Крайно изтощени, на 3 октомври следобед двамата достигат кратера, но с огорчение разбират, че това не е върхът - до него има още достатъчно дълъг път, за който силите и денят няма да им стигнат. Със сетни усилия те се завръщат до палатката, където ги чака верният им носач и придружител. След двудневна почивка отново поемат към целта. Проявявайки силна воля и голямо желание да завладеят върха, на 6. X. Ханс Майер и Лудвиг Пурчелер стъпват на най-високата точка на Африка. Сега върхът се казва Ухуру, което на местния език значи свобода, независимост. Това име той носи от 1961 г., когато Танзания обявява националната си независимост. От тогава по традиция всяка година части от армията изнасят на Ухуру факела на независимостта и свободата.

По странна ирония на съдбата на африканския първенец първи стъпват не български алпинисти, а учителката по химия и физика в девическата гимназия в село Мачаме Даринка Камбурова. В компанията на трима англичани, един гвинеец, една индийка и водачът им, на 16 август 1967 г. тя постига трудна победа над бялата планина. Две години по-късно сливенските алпинисти организират специална експедиция до Килиманджаро. На 20 април 1969 г.  целият  състав от 14 души стъпва на снежния купол на Африка. Заради екзотичната природа, височината от 5895 метра и  възможността за среща с лъвове, жирафи, носорози, тигри и слонове върхът става една от най-привлекателните дестинации за българите. На Килиманджаро се изкачват работещи в Танзания, Кения или друга близка африканка страна наши сънародници. Велико Енчев се изкачва три пъти, следват го Любен Желязков и Серафим Серафимов, управители на посолството ни в Танзания и Кения. Голямият български кинаджия Теню Казака снима специален филм за този неповторим връх и заедно с екипа си достига крайната цел.

В последните няколко години туроператорски агенции регулярно организират групи за изкачване на най-топлия връх, на който все още има сняг и лед. От върха се спускат 11 ледника, като най-дългият от тях Баранчо слиза до 4700 м.

На африканския първенец са се изкачили и над 30 българки, за да оформят една пъстра група от 160 души, направили си снимки с лавровия венец на победата. От тях  бих отличил първото българско изкачване, направено от Даринка Камбурова, на Николай Николов от Свищов, имал щастието и късмета да бъде стотният българин, стъпил на покрива на Черния континент. 13-годишният Дойчин Йовев от Варна се изкачва нa върха в компанията на майка си Наталия, баща си Стефан и сестра си Петя, която е на 12 години. Не мога да подмина и „тримата от запаса" -Валери Георгиев, Александър Илиев и Николай Йотов, които през 1996 г. изкачиха Ухуру с велосипедите си.

А пловдивчанката доцент Пенка Терзиначева на 8 август 1999 г. отпразнува 60-ия си рожден ден в компанията на сина си д-р Владимир Григоров, направил й този великолепен подарък./Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?