Следвайте ни

Николай Неделчев - 202 см бизнесмен, 100% Локо фен

Пловдивчанинът, работил за Apple, дава самочувствие на българските художници

viber icon

Николай Неделчев е един от големите играчи в рекламния бизнес, верен фен на пловдивския Локомотив и колекционер на съвременно българско изкуство. Но това далеч не е всичко. Бивш спортист, футболист, приятел на Стоичков, меценат, рок фен, барабанист, пловдивчанин, баща на две момчета и впечатляващ събеседник. Изобщо - „холистичен” тип, както сам нарича себе си.

Висок 202 см. 

Отдава всестранната си култура на щастлива случайност. Работи за Apple още в далечната 1992 до 1995 г., преди Стив Джобс да се върне в компанията. Участва в спасяването на любимия Локо Пд, когато тимът е на ръба на оцеляването. Дава самочувствие на съвременни художници, като купува и колекционира картините им. Сред инициаторите е и на фондация в памет на вдъхновяващия учител по литература от Английската гимназия Стоил Куцев -Даскала.

В началото беше спортът 

Като дете Ники е подвижна натура, с добър рефлекс, слаб и жилав, затова не е чудно, че  голяма част от спортовете му се удават с лекота. Тренира лека атлетика, висок скок, плуване, за кратко фехтовка, гребане, бокс, но най-много се задържа във футбола. Играе вратар в отбора на Марица заедно с легендата Христо Стоичков. Треньорите му са единодушни, че в него има потенциал.

„ Не знам кое е първо ​- причината или следствието. Дали рефлексите ме направиха добър вратар, или обратното - че успях да си подобря рефлексите покрай футбола, но сега много рядко изпускам нещо. Хващам го, преди да падне на земята”, усмихва се бизнесменът, прекъснал спортната си кариера заради контузия. „През 1984 г. скъсах коленни връзки. Зашиха ги, но за да ми обездвижат крака, го гипсираха целия. Месец и половина прекарах в гипс. Оперира ме тогавашният шеф на ортопедията в Пловдив - проф. Желев. Той ме отказа от спорта”, спомня си Николай. Докторът му обяснил, че ако продължи да тренира и получи травма на същото място, може да остане инвалид. „Рискът беше голям, затова реших - спирам дотук”, разказва Неделчев.

Приятелство с Камата 

Николай Неделчев (горе вляво) и Христо Стоичков (вторият долу вляво) с отбора на Марица

От този период му остава приятелството с Камата, когото счита за национална емблема. В началото обаче никой не подозира, че недодяланото момче, което учи в СПТУ по строителна механизация в Шекера, ще се превърне в легенда. „Един от треньорите на Марица го нарече запъртък. И му предрече, че от него футболист няма да стане. Тогава го видя треньорът на Харманли и го покани в неговия отбор. 2 години по-късно го забеляза един от най-големите съгледвачи на ЦСКА - Манол Манолов - Симулията, и му предложи да кара казарма в ЦСКА”, разказва бизнесменът, който помни Камата като изявен талант, бърз, със страхотен хъс, непримирим и борбен.

Помни как в разговор с тайландски митничар лицето на азиатеца светнало при споменаването на Стоичков. И до днес Ники се чуди каква е рецептата да се превърнеш във футболист от подобен калибър. И стига до извода, че е нещо, което на английски се казва to walk the extra mile - да направиш допълнителното усилие, което никой друг не си дава. „Тогава тренирахме на две смени - едните сутрин, другите следобед. Бяхме с него в една смяна. Той учеше в училище „Никола Вапцаров“ в "Кършияка", аз - в „Димитър Димов“. Следобед, когато свършвахме тренировките, всички деца се обличахме, взимаме си чантите и бързаме да хванем автобуса, да се приберем да играем долу пред блока. С изключение на Христо - той си взимаше екипа и хващаше автобус 16, отиваше на стадион „Христо Ботев“, за да гледа отбора на Тракия. Там играеше неговият кумир Петър Зехтински. И той се учеше от него - гледаше как бие фалове, какви финтове прави. Ето това е разликата между Стоичков и останалите”, обобщава Николай, който е потомствен локомотивец.

Кръвта вода не става

От малък баща му го водел по мачове на Локото, а при феновете едно е ясно -какъвто бащата, такива и синовете. Кръгът се завърта и в наши дни по-малкият от двамата му синове също е запален по любимия отбор, макар да е роден и израснал в София. В събота и неделя идва с баща си на мачове в Пловдив.

През 2015 г. Николай се превръща в спасител на тима. Прави нещо, заради което впоследствие много локомотивци го спират и искат да му стиснат ръката. В този момент Локомотив е пред разпад, футболистите не са взимали заплати от 2-3 месеца, краят на сезона е, парите са кът.

„Тогава ми се обади д-р Думанов, който също е много запален локомотивец, и ми каза: Ники, трябва да направим нещо, отборът ще фалира. И така, събрахме се съмишленици, основахме сдружение „Обединение за Локомотив”.  Предложиха аз да го оглавя. Събрахме пари и спасихме Локото. След това се появи Христо Крушарски,  сегашният собственик,  пое щафетата и сега Локомотив е в цветущо състояние. Няма да скрия, дал съм немалко пари, но това въобще не ме притеснява. Даже съм горд, че съм могъл да го направя. Пари се печелят и се губят. Важното е да видя пламъка в очите на феновете и на моя син”, не крие вълнението си бизнесменът.   

Кольо К. пуска духа от бутилката

Син на скулптора Трифон Неделчев, Ники израства обграден от изкуство. Баща му е в една компания с пловдивската бохема - Йоан Левиев, Димитър Киров, Слона. „Вкъщи винаги е имало много картини по стените, но истината е, че не съм имал интерес към тях. Просто ги виждах като артефакти. Но те вероятно са формирали вкус у мен. Общуването с баща ми - също. Катализаторът на това ново превъплъщение - колекционерството, което започна да се настанява в характера ми, беше Кольо Карамфилов”, спомня си Неделчев.

За първи път видял графики на покойния пловдивски художник в края на 80-те и началото на 90-те години. По онова време галерията на „Гладстон” била затворена и изложбите се редели в немската палата на Панаира. Впечатлила го серията „Воден дух”. Оттогава минали 16 години, а той все още мислел за нея. Помолил приятел да го запознае с Карамфилов, за да го попита дали пази плаките, за да му отпечата графиките. Кольо не му дал големи надежди, но 10 дни по-късно се появил с голяма папка под мишница. В нея нямало и помен от "Воден дух", но имало други работи, пак цветни графики, които Неделчев харесал и купил. Така започнало приятелството му с големия пловдивски творец. Нарича го ядрена централа за идеи. Кольо рисува, пее, пише, режисира. През 2015-а печели голямата награда на София филм фест за късометражния филм "Казабланка", който Неделчев продуцира.

„Винаги преди изложба ме канеше в ателието, за да си избера нещо от новите му работи. Отивах, купувах по 2-3 картини и след около година бях формирал  миниколекция от Кольо Карамфилов. Това усещане, тази мисъл отключи колекционерското чувство у мен. А и Кольо беше много интересен, широка личност, добър човек. Редовно ми казваше: Ники, видях страхотна работа. Купи си я. Той ми беше като съветник по изкуството”, не крие признателността си колекционерът.

През годините сбирката му претърпява развитие. Постепенно започва да вижда потенциал в българските съвременни автори. Помага им не само финансово. „Фактът, че си харесал това, което правят, им дава увереност, че са на прав път”, казва Неделчев.

Според него някои от авторите, които подкрепя, са способни да направят европейска, дори световна кариера."Те са граждани на света, общуват с цвета на световната интелигенция и мерят снага с него", убеден е колекционерът. 

Синът на Васко Кръпката го учи на барабани

Преди 2 години се отключва друга негова страст - започва да свири на барабани. Ходи на уроци при сина на Васко Кръпката - Боян Георгиев. Бонзи е барабанист на младата и талантлива група Odd Crew. Ники споменава интересен факт - преди да хване китарата и да започне да пее, Кръпката също е забивал на барабаните в пловдивската група Паралел 42.

Водил съм много пъти разговори за това, че в съвременната музика няма нови идеи, има рециклиране на стари неща, 60-те, 70-те, 80-те години вече са отминали и в момента няма  явления в музикално отношение”, разсъждава меломанът - почитател на рока.

Харесва легендите Led Zeppelin, Deep Purple, The Who, Beatles, Electric Light Orchestra, Yes, Marillion, JetroTull, почитател е на джаза, слуша фантастичния, по думите му, шведски пианист Esbjörn Svensson, Weather Report  и „най-добрата неизвестна група” - The Beautiful South.

Още докато учел в Английската, съученик, който свирел във вокално-инструменталната група на гимназията, го запалил по барабаните.

На чина пред него пък седяла друга бъдеща звезда - ексглавният прокурор Сотир Цацаров, или както го нарича - Сотьо.

„Английската ​- това е най-формативният ми период. Тогава израснах и научих най-много. Хората, с които бях обграден, идеите, които витаеха във въздуха. Животът ни заедно, енергията, която споделяхме - това ме оформи в най-голяма степен като човек”, убеден е Неделчев.

Фактът, че ръководи голям бизнес, никак не му пречи на свободното време. Свикнал е да намира съмишленици и да създава структури, които да работят дори в негово отсъствие. Понякога дори му се струва, че без него те функционират още по-добре. „Не съм привърженик на типа менажиране, в който ти си незаменимият и всичко минава през теб. Обратно, трябва да намериш точните хора, да ги обучиш, да създадеш точната организация и един ден, когато излезеш извън нея, тя да продължава да носи този дух и да върви напред”, убеден е бизнесменът.

На Даскала с любов

Стоил Куцев ​- Даскала, който преподавал литература в Английската, бил основният „виновник” за интелектуалното израстване на Николай и съучениците му. Запознал ги с големите имена в световната литература ​- Достоевски, Фокнър, Пруст. Създал им усещане за ниво и стандарт. Преди няколко години Даскала починал. За да върнах „жеста”, Николай и приятелите му решили да основат фондация в негова памет. В основата й стои сегашният генерален директор на БНТ Емил Кошлуков. Включват се и режисьорът Жоро Торнев, Петко Дренчев, Пламен Джонов и адвокат Петър Стойчев.

Емил Кошлуков (вторият отляво), Жоро Торнев и Николай Неделчев (до него) в двора на Английската гимназия

Всяка година фондацията организира конкурс за есе. Участниците пишат върху автор извън учебната програмата. Сред по-интересните писатели, падали се досега, са Никос Казандзакис и Джон Стайнбек, Оскар Уайлд. Условие да се участва в конкурса е, преди да пишат, учениците да прочетат произведението. Наградите са под формата на ваучери, с които победителите могат да си купят техника или книги. Всяка година за първите три места от всеки випуск се организира двуседмичен литературен лагер в хотелски комплекс в Равда, където учениците се срещат с писатели и поети. „Опитваме да създадем атмосферата, която Даскала е възпитавал у нас. Може би успяваме, след като се оказва, че след като завършат Английската, някои от призьорите в конкурса имат кариера, свързана с писането”, казва Неделчев. 

Работи за Apple преди Стив Джобс

Неделчев е основател и управляващ директор на една от нй-големите компании за интегрирани маркетингови комуникации в България - Publicis Groupe Bulgaria, част от която са иконичните агенции Saatchi & Saatchi, Leo Burnett, Zenith, Starcom, Digitas и др.

Завършва ВИИ „Карл Маркс”, понастоящем УНСС. Веднага след завършването си става първият маркетинг мениджър в представителството на Apple за България. Годината е 1992-ра, създателят й Стив Джобс още е в немилост, чак  5-6 години по-късно се присъединява отново към компанията.

„Това беше бойното ми професионално кръщение. 3 години бях в BBS - така се казваше компанията. Веднага след това имах самочувствието и знанията да тръгна по предприемаческия път. Създадох собствена компания за маркетингови комуникации M.А.R.C. - Marketing, Advertising, Research, Communications - през 1995 г.”, спомня си Неделчев.

Илияна Караланова

Илияна Караланова

Отговорен редактор Marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?