Следвайте ни

Пловдивчанин издирва 48 години спасител на миньор

viber icon

Петър Боров пише до президента, до министри и институции с необичайната си молба да намерят в архивите името на мъжа, благодарение на когото ранен работник оцелява в рудник „Бориева" на 29 декември 1971 година. 

Непознат мъж спаси живота на тежко пострадал миньор, а никой не му благодари. Тази мисъл измъчва вече 48 години възрастния пловдивчанин Петър Боров, който по онова време е бил началник-смяна в злополучния рудник „Бориева" край Мадан. Аз лично съм задължен на този човек, защото не остави на съвестта ми да тежи един загинал, макар и не по моя вина, обяснява той. Години наред пише писма до институции, за да успеят от архивите да извадят името на спасителя, но все удря на камък. Сезирах с необичайната си молба предишния президент, бивш министър на вътрешните работи, ОДМВР - Пловдив, за да издирят адреса на друг колега - миньор от Пловдив, който евентуално да си спомни името на работника. Писах и до Вежди Рашидов, защото единственият ми спомен бе, че спасителят беше с турско име, после до Министерството на икономиката, което по онова време отговаряше за рудниците, и никой не успя да ми посочи името на човека, изброява Петър Боров.

29 декември 1971 година - обикновен работен ден в рудник „Бориева" край Мадан. Нищо не предвещава трагедията, когато скален къс се откъсва и се стоварва върху главата на работник. Кръвта шурва, а колегите му застиват на място - от ужасяващата гледка не могат да мръднат, камо ли да измислят начин да помогнат. Пострадалият - Никола Ганчев, се мята по земята в неистови мъки. Трябва да го превържем, излиза от ступора Петър Боров, който е началник-смяна и като такъв има задължения да създаде организация при трудови инциденти. Превързочен пакет обаче няма - нито той, нито другите, джобовете му са празни, няма дори кърпичка. Вижда друг работник по потник и го изкомандва:

"Сваляй потника", и започва да увива главата на ранения.

В това време дотичва един от извозвачите, поглежда и хуква някъде, разказва с най-малките детайли Петър Боров, сякаш всичко се е случило вчера. Извозвачът намерил превързочен пакет и го връчил на „шефа". Но като ме видя как го мотая в ръцете си, ме избута и направи превръзка на кървящата глава на колегата си. Впоследствие лекарите, които откараха ранения в болница, казаха, че благодарение на тази превръзка Колю е оцелял, разказва Петър Боров. Така човекът вероятно е жив и здрав и до днес, последното, което разбрах за него, е, че живее в Тетевен, допълва той. Лошото е, че никой тогава не се сети да благодари на спасителя, нито да запише името му. Нещо повече, аз като началник на смяната отнесох „потупване по рамото" от ръководството, без де факто да съм направил нищо, за да

облекча мъките на пострадалия работник,

допълва Боров. Всъщност на мен, а и на всички началници по-нагореосновната грижа беше Колю да се оправи и това донякъде беше причината да не се обърне внимание на човека, оказал първа помощ. Времената тогава бяха такива. Лошото е, че и сега са такива, мрачно отбелязва възрастният мъж. А този неизвестен човек заслужава поклон.

Тази несправедливост не му дава мира в последните години и той се старае всячески да намери спасителя, за да му благодари. Иначе на моята съвест щеше да тежи смъртта на един човек, пак повтаря той. Сред малкото неща, които си спомня около фаталния ден, било, че човекът е с турско име и не говори съвсем правилно български. Когато го видял как почти професионално действа, Петър Боров си помислил, че това е фелдшер,

дошъл в рудника за повече пари.

В онези години рудниците привличали много и различни хора именно с добрите доходи, въпреки тежките условия на труд. Истината обаче била друга, това бил обикновен работник. Така или иначе миньорите минавали съкратен курс по първа помощ, но обикновено обучението било проформа. Идваше един фелдшер, размахваше едни бинтове и това се отчиташе като обучение, вметва Боров. По онова време самият той следвал в Минно-геоложкия институт, но там пък по нито една учебна дисциплина не ставаше дума за първа медицинска помощ или за реакция при инцидент. За охрана на труда в рудника бяха назначени двама чиновници, но без особена полза. Самият аз бях току-що бях започнал, никой не ми беше обяснил какви са задълженията ми. Познавах отлично производството като бивш миньор, но охраната на труда ми беше непозната, разказва Петър Боров.

Единствената стъпка напред в „разследването“ си Петър Боров направил преди три години, когато се срещнал с началника на участъка в мината от онова време - Стоян Къртев. Той го уверил, че раненият работник е добре. Съвсем не съм сигурен, че Никола знае името на спасителя си, допълва пловдивчанинът и не спира да се терзае, че преди толкова години е пропуснал да благодари на човека.

= ЕДНО ПРОСТО РЕШЕНИЕ =

Според Петър Боров всичко, което трябва да направи, е от пенсионните документи, които се намират в Мадан, да се установи името на работника, който е работел в извоза на участъка по онова време. В отговора си до пловдивчанина от администрацията на Министерския съвет отговарят, че това не е в техните компетенции. От Министерството на икономиката пък наистина се разровили в архивите, колкото да потвърдят, че в МОК Горубсо, град Мадан, наистина е станал трудов инцидент на 29.12.1971 г. Потвърдили са, че пострадалото лице е Никола Ганчев, а свидетел е бил самият Петър Боров. "От представените ни документи и предвид отдалечения период на злополуката не можа да се установи лицето, което е оказало помощ на пострадалия", пишат от Дирекция "Индустриални отношения и управление на държавното участие" в Министерството на икономиката.

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?