Пловдив - зелен артград с хиляди туристи или индустриален център
- 14:30, 23.06.2021
- 17:08, 23.06.2021
- 2198
- 3
Автори: Росен Саръмов, Валентина Йеремиева
Пловдивчани са разделени в мечтите си в какъв град искат да живеят в следващите години. Според едни той трябва да е зелен като Копенхаген, според други - голям културен център с хиляди туристи като Рим, а според трети - индустриален град с високоразвити технологични производства като Шанхай и Хонконг. Това показват социологическите проучвания, с които стартира работата по изготвянето на нов План за интегрирано развитие на общината (ПИРО). Той трябва да даде курс за развитие на града в следващите 7 години. Изпълнител на подготовката на ПИРО е „БИМ Консултинг” ООД. Изработването му е важно, защото без него не може да се кандидатства за финансиране в програми като „Развитие на регионите”, „Околна среда”, „Транспортна свързаност” и „Развитие на човешките ресурси”.
Това, което обединява пловдивчани, е, че градът трябва да развива своята зелена система, да е по-чист, да има удобни улици, да се развива в икономиката, а образованието му да дава подготвени кадри за нея. Фокус се поставя и върху социалната страна - пловдивчани искат да живеят в "човеколюбив" град, в който няма социални удавници. Според „БИМ Консултинг” ООД проучванията са напълно представителни, като само в едно от тях -интервю очи в очи, участват 801 души. В допитването са се включили граждани и различни заинтересовани страни - представители на бизнеса, образователни институции и НПО.
В работа с 8 фокусни групи са се включили 91 души
За първи път са питани и хора от трите етнически квартала - „Столипиново”, Аджисан и Шекер махала. Интервюирани са и граждани със средно и основно образование.
Предишният План за интегрирано развитие покри периода 2014 - 2021. В него влизаше развитието на район „Гладно поле” - чието изпълнение тепърва започва. Проектът за вътрешните улици между бул. "Княгиня Мария Луиза" и "Марица-юг" мина на патерици. Обновяването на района на Централна гара не тръгна заради идеята за пробив под нея и концесията, учредена в полза на частен инвеститор. Трите проекта по Плана бяха за 81 млн. лева, като от тях досега са усвоени само 40 милиона.
На въпроса към пловдивчани: „Как се промени община Пловдив в последните 7 години" едва 13% от запитаните смятат, че градът се е развил „към по-добро”.
Други 54% считат, че градът върви "към по-добро, но с по-бавни темпове от очакваните". 9% са убедени, че общото състояние се е влошило. Има малка разлика при отговорите, когато този въпрос е зададен към заинтересованите страни. 57% от бизнеса и сдруженията отговарят "по-бавно от очакваното", а 17% - "към по-добро". Доста голям процент от представителите на тези групи смятат, че положението в града се е влошило. Този отговор дават цели 17% от заинтересованите групи.
Пловдивчани смятат, че много добре през последните години са се развивали културно-историческото наследство и туризмът.
Във визията на фокусните групи тези сектори са вече развити достатъчно. Усилията обаче трябва да се насочат към това градът да стане световноизвестен разпознаваем център - нещо, което все още не е постигнато. Социалните мрежи и YouTube са пълни с филми на чужденци, които след посещение в Пловдив казват едно и също: Изумителен град, но защо никой не е чувал за него!
Пловдивчани отчитат като проблем мръсния въздух и проблемите с паркирането. В новия интегриран план трябва да има специален акцент върху тези ключови проблеми. Друг важен момент са състоянието на уличната настилка и екологично чистият градски транспорт. Решението на тези инфраструктурни проблеми ще превърне Пловдив в развит метрополисен град. Анализът на „БИМ Консултинг” ООД показва, че в града има „нецялостно съвместна пътна мрежа” - няма изградени вътрешни връзки и пръстени, които да извеждат трафика от центъра на града.
В бъдещия план трябва да се работи за подобряване на уличната мрежа, тангенциална транспортна система и някакъв скоростен релсов транспорт. Отделно трябва да се мисли широкомащабно за нови паркови зони и буферни паркинги. Всеки трети запитан (37%) очаква подобряване на уличната инфраструктура. Болшинството дават ниска оценка за състоянията на крайречните пространства, които не са оползотворени достатъчно.
Куриозно, но пак се дава препоръка за система за управление на трафика, електронна билетна система и електробуси! По време на онлайн представянето на основните насоки на ПИРО се включи бившият зам.-кмет в екипа на Славчо Атанасов и настоящ консултант по европроекти Ганчо Колаксъзов. Той припомни, че за електронната система вече бяха дадени 20 милиона като част от Транспортния проект и резултатът е, че още няма продаден дори един електронен билет. А инфраструктурата за електрически транспорт съществува и е в ръцете на частна фирма, припомни Колаксъзов.
Проучването показва, че в момента 81% от пловдивчани се придвижват в града основно пеш. 55% разчитат на градски транспорт. 57% се движат с личен автомобил, а 18% редовно си викат такси. Велосипедът е предпочитано средство за придвижване на едва 14% от тях. Според 38% нивото на шум в града е много високо.
Стопихме се с 5000 души в годината на COVID-19
Демографското развитие на община Пловдив се развива в положителна посока и градът за последните 7 години е ключов двигател на прираста в областта. Планът за интегрирано развитие разчита, че тази картина ще се запази до 2030-а.
В града е малко над половината от раждаемостта в цялата област. В Пловдив обаче е и 2/5 от смъртността. Между 2014 и 2019 г. населението на града се увеличава с 1047 души годишно. Рязък спад - с около 5000 души, обаче е отбелязан през пандемичната 2020.
Най-ниското ниво на безработица сме имали през 2019-а, когато тя пада на 2,55%. В годината на пандемията тя скача на 4,22%. Един от най-важните показатели за развитието на пазара на труда на една територия или град е Коефициентът на икономическа активност (КИА). За Пловдив той е 77,98% през 2020 г. Той е със 7% по-висок от този за цялата област. За сравнение ще кажем, че КИА за Съединените щати е бил най-висок в края на 90-те години на миналия век и тогава достига 78%. Никога не е надминавал този процента. В момента е паднал между 69 и 70 на сто и се очаква да пада още.
Изследванията на демографията на Пловдив за периода 2020-2030 г. показват тенденция нарастване въпреки пандемичната година. Възстановяването в рамките на общината се очаква да е сравнително бързо в краткосрочен и средносрочен план. Ръстът на населението ще е 0,92% в следващите 5 години. Това обаче ще е резултат от миграция от други населени места.
Процентът на населението, което не е в трудоспособна възраст, ще продължи да нараства. И въпреки това през 2030 година се очаква Коефициентът на икономическа активност да достигне 79%. Това ще е в резултат за по-добри условия за по-ранно навлизане в пазара на труда и на завръщане на тези, които сега трайно са го напуснали.
Пишем проекти по 3 програми с общ ресурс над 2 млрд. евро
Пари за финансирането на проекти от бъдещия План за интегрирано развитие има по линия на националните програми и от фондовете на Европейския съюз. Може да се кандидатства за пътни проекти, образование, здравеопазване и социална политика. Инвестициите в здравната система са за болнична инфраструктура и първична извънболнична помощ. За да се търсят средства обаче, проектите трябва да са добре разработени и да са включени предварително в Плана за интегрирано развитие на общините.
Основният източник за средства е програмата „Развитие на регионите 2021 - 2027”. Тя ще отпуска на три приоритета, като общата сума е 3,4 милиарда евро. Има уловка - Пловдив и областта може да кандидатстват само за части от тази сума, а за лъвския пай от 1,58 милиарда по третия приоритет - изобщо.
Реално за идеите на Пловдив в ПИРО търсим фрагмент от национален ресурс с обем 1,836 милиарда евро. Инвестициите са за градско и териториално развитие.
По Приоритет 1 на програмата ще бъдат допускани проекти в рамките на 10 големи градски общини, обединени в 4 градски клъстера. Пловдив е включен в клъстер със Стара Загора и Бургас. Парите на национално ниво са 578 милиона евро, като само 21,6% са за нашия Южен Централен и Южен Източен район. Грубо говорим за по 175 милиона евро за Бургас, Стара Загора и Пловдив. Можем да търси общи проекти с тях и ще се работи с общи бюджетни пакети. Все още не е ясно дали по този приоритет може да се кандидатства за реализацията на проекта „Въча”, който трябва да подобри качеството на водата в Пловдив и в населените места около Хасково. Той би обединил три области - Пазарджик, Пловдив и Хасково.
Пари ще се отпускат за три типа проекти - партньорство между градска община и заинтересовани страни, партньорство между две градски общини, като и тук може да се включат и заинтересовани страни.
Целта по Приоритет 2 е партньорство между 40 градски общини с население над 15 хиляди души. По него от „Развитие на регионите” дават 1,258 милиарда евро. Само 16% от тях обаче са за общините от Южен централен район - това прави около 198 милиона евро. Тук целта е да се засилят връзките между градските общини и граничещите с тях селски населени места. Инвестициите са насочени към индустриални зони, пътна инфраструктура и устойчива градска мобилност.
Най-много средства - 1,58 милиарда евро, са предвидени за Приоритет 3, но точно там област Пловдив не е включена. Логиката е да се подпомогнат по-неразвити региони. Затова тук са включени областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Приоритетът ще бъде разширен с още 8 области, без Пловдивска. За техническа помощ в „Развитие на регионите” са предвидени 70,5 милиона евро. Те са за подготовка на проектите, мониторинг и контрол.
Община Пловдив може да търси средства за реализация на проектите си по ПИРО и от програмата „Околна среда”, „Транспортна свързаност” и „Развитие на човешки ресурси”.
Пари може да се търсят и от програма „Конкурентоспособност и иновации”. В приоритета <210> „Иновации и растеж” има 1,193 милиарда евро. Тук ще се търсят проекти, свързани с цифровизацията на дейности, дружества и услуги. В Приоритет „Кръгова икономика” има 621 милиона евро. Тук акцентът ще са мерки, свързани с енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парниковите газове.
6 европейски програми разполагат с общ финансов ресурс от 125 милиарда евро. Те може да са друг източник, от който да се търсят пари за проектите на ПИРО. Това са „Цифрова Европа”, „Иновационен фонд”, „Хоризонт Европа”, „Програма за единния пазар”, „Програма за околна среда и действия по климата”.
С пари от ЕС Общината купува електробуси и рейсове на водород
Екипът на Община Пловдив възнамерява с европейски средства да създаде свое предприятие и да достави екологично чисти превозни средства за градския транспорт.
Една от задачите, която се поставя за развитието на града в следващите 10 години, е създаване на търговско дружество за екологичен транспорт и закупуване на подвижния състав със средства по оперативни програми, които ще бъдат отворени през следващия програмен период, обясни зам.-кметът Тодор Чонов.
В проекта задължително ще бъде включено осигуряване на електробуси или следващата стъпка - водородни автобуси, за които се говори в София, макар че те все още са доста авангардни, уточни Чонов. Според него до пет-шест години те също ще влязат в употреба.
Засега целият градски транспорт се обслужва от частни фирми. Общинското дружество за превоз на пътници беше приватизирано през 2007 г. и после изпадна в несъстоятелност.
Според договорите, сключени с транспортните фирми, в Пловдив трябва да се движат автобуси само с екологичен клас 5 и 6. Ръководството на "Хеброс бус" проучи цените на електробусите на международен пазар, но се отказа от закупуване на такива превозни средства заради високата цена и необходимостта от зарядни станции.
Пламен Райчев, зам.-кмет на община Пловдив: Гърция вече усвои средствата по своя план за възстановяване, а ние още го пишем
- Г -н Райчев, с какви проекти би могла да кандидатства Община Пловдив по оперативни програми на ЕС и плана за интегрирано развитие, който се подготвя?
- Очакваме да привлечем около 100 млн. лева. По изискване на Европейския съюз сме групирали обектите в няколко сфери - развитие на пътната инфраструктура, зони с икономически потенциал, социални жилища, здравеопазване, образование, решаване на проблеми с трафика, озеленяване, чистота на атмосферния въздух. Искаме да включим в интегрирания план по-голяма част от града, тъй като имаме горчив опит от миналия мандат, в който бяха дефинирани по-малко зони, концентрирани главно в центъра. Основно насочихме усилията към инвестиции в пътната инфраструктура и разширяване на мрежата от детски градини и ясли, за да няма дефицит на места.
Залагаме изграждане на вътрешния транспортен ринг,
пътната връзка от подлез „Модър - Царевец” по бул. „Александър Стамболийски” с бул. „Цар Симеон” в „Тракия”, разширяване на ул. „Царевец” до бул. „Свобода”, нов мост на бул. „Копривщица”, довършване на бул. „Северен” до Карловско шосе и бул. „Васил Априлов”. Това са изключително важни обекти за Пловдив.
- В новия Общ устройствен план на Пловдив е включена отново старата идея за S-бан. Доколко е възможно да кандидатствате с проект за европейско финансиране?
- Коментираме с НКЖИ темата за S-бан и го залагаме като един от начините за алтернативен транспорт на Пловдив в перспектива, който би могъл да се реализира при интегриране на общината и държавата. Предвиждаме изграждане на няколко буферни паркинга, на които да се оставят колите, вместо да се влиза в центъра. В плана ще заложим изграждане на няколко детски градини и ясли, тъй като строителството се развива с много бързи темпове, като едновременно работим по 10 проекта в сферата на образованието. Надяваме се да привлечем средства за развитието на културно-историческото наследство, например за Римския форум от източната и южната страна на Централна поща. Обсъждаме и идеята за сграда на операта, за която дълго време настояват пловдивчани.
- Има ли шанс за финансиране от еврофондове на водоснабдяването на Пловдив по проекта „Доспат - Въча” заедно с Хасково, при положение че с приоритет ще се одобряват съвместни проекти между общините и регионите?
- Програмата допуска партньорство, но все още няма яснота по всички въпроси кой ще е бенефициентът при подобно партньорство и при какви условия ще се осъществява свързаността между различни общини. На същия принцип за сътрудничество сме определили две основни пътни артерии - Голямоконарско шосе и Рогошко шосе, които са в изключително амортизирано състояние. Надяваме се да спечелим проекти за развитието на зелената система, особено в зоната на Марица, с велоалеи и зони за отдих. Стараем се да провокираме частна инициатива, за да включим в плана и бизнес инвестиции.
- Възможно ли е с евросредства през новия програмен период да се реши проблемът с Околовръстното шосе на Пловдив?
- Шосето е част от републиканска пътна мрежа и е жизненоважно за Пловдив, тъй като това е външният транспортен ринг. Имаме намерение да го включим в плана. Много ни се иска да се работи по-бързо за реализацията на Околовръстното и за съжаление процедурата за проектиране се бави в АПИ от две години и половина.
- Този дълъг списък далеч надхвърля сумата от 100 млн. лева, която евентуално ще бъде определена за Пловдив. Кои са приоритетните проекти?
- Използвайки интегрирания подход, трябва да включим всички инвестиции, които очакваме в следващия програмен период, независимо кои институции ще имат възможност да кандидатстват с тези проекти. С този план ние ще надхвърлим 100 млн. лева, но това не пречи да се привличат пари по други финансови инструменти. Винаги когато кандидатстваме с проекти, първото нещо, което питат, дали този обект е включен приоритетно в нашия план за развитие. В момента не можем да кажем за кои обекти точно можем да разчитаме на европейски средства, защото много от програмите още не са тръгнали. Основно има информация за ОП „Растеж на регионите”. С нетърпение очакваме програмата за възстановяване и устойчивост, като се надяваме, че до края на годината ще имаме насоки за кои сфери можем да кандидатстваме. За жалост, политическата обстановка е сложна, което забавя този процес. Гърция вече е получила първите средства по плана за възстановяване, в България все още няма приет план.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни