2374

Пловдив в капана на паяжината от кабели

Един от най-големите проблеми на градската среда в Пловдив през последните няколко години е състоянието на мрежата на кабелните и интернет оператори. Казусът изникваше няколко пъти в обществения фокус през последното десетилетие, като след всяко гласуване на промени в законодателната уредба депутатите го обявяваха за разрешен.

Основният документ, който урежда начина на разполагане на инфраструктурата на кабелните и интернет доставчици, е Наредба №17, обнародвана още през 2005 година. Тя определя правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях. Според експертите по изграждане на телекомуникационни мрежи именно тук идва първият проблем. До 2005 година на практика разполагането на подобен тип инфраструктура става по остаряла наредба от 1993 година, която не предвижда големия бум на кабелната телевизия и интернет, която се случва в Пловдив и страната от средата на 90-те години.

Първите промени по Наредба №17 са от 2011 година,

като те са по-скоро козметични. Следва още един цикъл от незначителни промени три години по-късно, за да се стигне до 2018 година, когато депутатите се заемат с проблемите на телевизионните и интернет мрежи, които вече са превзели публични и частни сгради във всеки град или село на България чрез директна редакция в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ).

Първоначалните намерения са за много по-сериозни изисквания към мрежите на доставчиците и пълното им превръщане в подземна инфрастуктура. Това обаче означава сериозни разходи за компаниите. Според експерти, които следят пазара на подобни услуги, основната причина за поредните "беззъби промени" в закона е все по-големият дял на три големи оператора, които дори към онзи момент държат над 50% от пазара на телевизия и интернет за дома или офиса. 

В промените от 2018 година е записано, че кабелните електронни съобщителни мрежи ще се разполагат подземно, както е и сега в закона за електронните съобщения. Разширен е обаче кръгът от изключения в наредбата, според които кабелите за интернет и телевизия могат да се поставят във въздуха. Това може да става на всички неурбанизирани територии, както и в малките населени места с население до 10 000 души.

Истински скандал предизвика текст, добавен на второ четене, според който

в зоните с разрешена въздушна инфраструктура се добавят и квартали и части от квартали с над 10 000 жители,

ако няма съществуваща подземна инфраструктура на някой мрежов оператор и е налична стълбовна мрежа на съответния телеком. Според опозицията, на практика управляващите спират изграждането на много по-скъпата подземна инфрастуктура на местата, на които тя не съществува, и законово позволяват стълбове и фасади на сгради да се превърнат в паяжина от жици. Промените минават в пленарна зала в края на февруари 2018 година с 91 гласа „за“, 33 "против" и 7 "въздържали се".

Друг сериозен проблем, свързан с кабелната мрежа на операторите, се оказа контролът, който е вменен на общините по места. Наредба № 17 казва, че не се допуска кабелите да са въздушно разположени в селища с национално значение или места, обявени за резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение. На другите места

Министерският съвет по предложение на транспортния министър определя правилата 

за разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи. 

Последната промяна покрай кабелните и цифровите на операторите дойдоха в началото на 2021 година, когато 45-ото НС гласува поредни промени в текстовете, но единствено касаещи защитата на личните данни на потребителите, макар и опозицията отново тогава да напомни, че през 2018 година депутатите са отворили вратичка в закона, която днес вече е създала опасен рецидив. 

Кметствата избягват да режат кабели
Срокът за преместването на кабелите под земята изтече, но и сега има висяща мрежа от проводници в част от кварталите на “Кючук Париж”. Редовно изпращаме писма до операторите с напомняне, че трябва да ги приведат в надлежен вид, обясни зам.-кметът на район „Южен” Атанаска Тунтова. Специалистите от администрацията реагират обикновено на сигнали на гражданите, ако някъде се е създала опасна ситуация.
„Проблемът е, че не можем да разберем на кой оператор са сноповете на кабелите и не смеем да ги режем, защото попадаме в хипотезата на уязвимост. Ако прекъснем без съгласието на собственика, той може да предяви претенции за щети”, коментира Тунтова.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
Специалисти оправдания

Специалисти оправдания

04.10.2021 | 10:52

Преди регулацията и контрола дължите научна дискусия за вредите от кабели високо скоростен интернет. Влиянието им върху климатичното затопляне, върху човешкото здраве, имунитета, и най вече крехката част на обществото, деца, бебета, бременност. В период мозъчно съзряване, изграждане невронни връзки бебто е подложено на неизследвано въздействие. Вий не уважавате човека и го третирате като опитно животно,

Отговори
1 0
Зед

Зед

04.10.2021 | 10:43

Не се оплаквайте има населени места където е като паяжина комуникаций захранване и каквото се сетите са въздушни линий дори в чужбина

Отговори
0 0
Ссс

Ссс

04.10.2021 | 09:48

Всичко можете да направите ама не искате. Само ви храним,хрантутковци такива.Всички нищо правещи чиновници,като тази вън !!! Ако е на фасадата на кметчето на района ще видим как не може.

Отговори
5 0
ДДД

ДДД

04.10.2021 | 07:47

СТАР ПРОБЛЕМ НЕ РЕШЕН

Отговори
7 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?