Пловдив расте, но изостава по ключови показатели

Пловдивска област, като самостоятелна административна единица, е отличник по отношение на социално-икономически, демографски, инвестиционни, инфраструктурни и други показатели. В съревнование с останалите 27 области в страната обаче вторият по-големина град и регион е извън челната тройка в доста ключови сфери.

Това сочат данните в изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили: показатели за развитие 2020“. Анализът разкрива социално-икономическото състояние на 28-те области в България през 2018 и 2019 г., предоставя и някои данни от миналата година, белязана от ковид пандемията.

 

ДОХОДИ И СТАНДАРТ НА ЖИВОТ

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Пловдив  достига 13,1 хил. лв. през 2018 г. и е седмият най-висок в страната, при 15,6 хил. лв. средно за България. Брутните заплати в областта нарастват до 11,8 хил. лв. на годишна база, при 13,8 хил. лв. в страната, а по този показател сме на седмо място.

През 2019 г. доходите на домакинствата стават по-високи от средните - 6163 лв./лице от домакинството на година, при 6013 лв. в страната. В същото време нивото на бедност в региона се повишава и за същия период е по-високо от средното за страната. Делът на населението, живеещо с материални лишения, е 24,9% (при 19,9% в страната), а на населението, живеещо под националната линия на бедност - 22,7% (при 22,6% в страната).

 

ПАЗАР НА ТРУДА

От ИПИ отчитат, че през последните няколко години икономическата активност в област Пловдив расте колебливо и през 2019 г. изостава от средното ниво в страната с коефициент от 72,7%, при 74,3% в страната. Въпреки това заетостта остава сравнително висока, а безработицата ​- ниска. Коефициентът на заетост достига 70,3% (при 70,1% за страната), а този на безработицата - 2,4% (при 4,2% в страната). Предизвикателство пред пазара на труда остава образованието на работната сила. През 2019 г. то се подобрява, но все още е малко по-неблагоприятно от средното за страната.

 

ИНВЕСТИЦИИ И ИКОНОМИКА

Относителният брой на предприятията в област Пловдив нараства и през 2018 г. се изравнява със средния за страната. Почти равни със средното ниво са и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (близо 2800 лв./човек) и на произведената продукция (около 25,8 хил. лв./човек). При наличие на най-голямата икономическа зона и нейните 6 индустриални зони, преките чуждестранни инвестиции нарастват бавно и през 2018 г. достигат 2861 евро/човек от населението.

За сравнение, средно за България цифрата е 3560 евро/човек. Така по показател обем на преки чуждестранни инвестиции областта е на седмо място в националната класация.  Област Пловдив изостава и при усвояването на европейски средства. Към 15 юни 2020 г. стойността на изплатените суми по оперативните програми е 1494 лв./човек от населението, при 1976 лв./човек в страната. Първенци в областта с най-много европейски средства са общините Хисаря и Кричим. 

 

МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Нивото на местното данъчно облагане в област Пловдив е относително високо и през 2020 г. Най-голяма се запазва разликата при ставката върху таксиметровия превоз. Усредненото <210> ниво в общините от областта е 548 лв. годишно, при 498 лв. в страната. При останалите разглеждани данъци превесът на налога в област Пловдив е в рамките на 2-3%.

 

ДЕМОГРАФИЯ

Въпреки всеобщото застаряване в страната област Пловдив се представя сравнително добре. През 2019 г. коефициентът на естествен прираст продължава леко да се увеличава, но остава под средния за страната със стойност от ​-5,3%, при -6,7% в страната. Пловдив е и една от седемте области, които успяват да привличат население. След столицата и област Сливен, област Пловдив е с най-гъстонаселени селища с 2504 души/кв. км, при 1510 души/кв. км в страната.

 

 

Обслужването на едно гише зацикли

Според самооценка на местните администрации, през 2020 г. в област Пловдив развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ остават значително по-ниски от средните за страната. 

По този, както и по параграф електронно правителство самооценката е 2,7 от 5 точки (при 3,2 точки в страната). Оценката на прозрачността в работата на местната администрация намалява и остава под средното за страната ниво със 70,1% при 70,7% в страната.

Добрата новина е, че след няколко години на застой през 2019 г. покритието на кадастралната карта в региона се повишава рязко от 34 до 95% и дори изпреварва средните стойности за страната (91%).

 

Кога ще ги догоним индустриалците в Габрово и Враца

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите в България през 2020 г. Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри показатели. Въпреки това профилът на икономиките в 28-те области е различен през 2018 и 2019 г., сочи анализът на Института за пазарна икономика "Регионални профили - показатели за развитие 2020". 

Според неговите експерти най-силно индустриалните области в страната - като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово. 

Иначе инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове - над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.

Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново, повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.