Следвайте ни

Пловдив 2019: Купонът свърши. Каква ще е равносметката, когато изтрезнеем

Когато в предизборната кампания попитаха новия кмет на Пловдив харесало ли му е откриването на инициативата "Европейска столица на културата", Здравко Димитров хитро отговори - закриването ще е по-добро от откриването. Така е. На сватба и на избори се обещава най-лесно. Сега обаче пред неговата администрация предстои най-важното - да реши какво ще се случва с културата на Пловдив след големия празник и с общинската фондация "Пловдив 2019". 

В понеделник Здравко Димитров ще положи клетва като кмет на Пловдив и ще получи ключа за Общината. Заедно с това той автоматично ще трябва да стане и председател на Управителния съвет на ОФ "Пловдив 2019" на мястото на предшественика си Иван Тотев. На него и екипа му ще се падне тежката задача да направи равносметката за нейната дейност и да приеме финансовите й отчети. Какво ще завари в касата и банковите сметки, за Здравко Димитров все още е тайна. Според апликационната форма, с която Пловдив спечели домакинството и подписания договор, община Пловдив трябваше да инвестира около 43 млн. лева от собствения си бюджет за ЕСК. Други 10 млн. ОФ "Пловдив 2019" трябваше да привлече от спонсорства. Правителството подкрепи инициативата с други 20 млн. лева. Целевата държавна субсидия отиде за изграждане на културна инфраструктура, част от която се оказаха замразеното строителство на зоопарка и ремонтът на площад "Централен". Единствената финансова помощ от Брюксел бяха 1,5 млн. евро от фондация "Мелина Меркури". Според предварителните планове тези пари и част от общинската вноска трябваше да останат за времето след края на инициативата, за да осигурят нейната устойчивост.       

Миналата седмица обаче ОФ "Пловдив 2019" побърза да публикува поканата за набиране на проекти за въпросните 1,5 млн. евро европейска помощ и предизвика гнева на независимите творци и много от гилдиите. По един или друг начин парите ще бъдат разпределени. Въпросът е какво идва след това, ще продължи ли да съществува фондацията, под каква форма и с какво финансиране. Защото е ясно, че без необходимите средства за бъдещето на проектите Европейската столица на културата ще остане като кръпка в развитието на Пловдив. А цялата инициатива се превръща в балон, който ще се спука след годината на домакинството.

Пред нас е примерът на редица градове на Стария континент, които умело използват бранда ЕСК като стратегически маркетингов инструмент не само за разгръщане на културния живот, но и за примамване на тълпи от посетители в елитния сегмент на културния туризъм и дори привличане на разнообразни инвеститори за местната икономика.

Досегашната общинска управа не блесна с конкретни идеи за бъдещето и нараства рискът след бума да настъпи потискаща тишина. Водени от разбираеми тревоги, водещите културни институти (сред тях Операта, Драматичният и Кукленият театър) подписаха Меморандум с някои от кандидат-кметовете.

Избраният градоначалник Здравко Димитров също сложи подписа си под документа, който предвижда през 2020 г. да бъдат отделени баснословните 6% от общия бюджет на града за култура. 

Зико направи уговорката, че ще може да се ангажира с конкретна сума едва след като направи щателна ревизия на общинската хазна, но ще помага с всички сили на творците.

За тази година бюджетът заедно с държавния трансфер възлиза на 342 млн. лв., което би трябвало да означава, че догодина ще трябва да бъдат отпуснати 19,4 млн. лв. за култура. В тази сума, разбира се, влизат средствата по делегираните от държавата дейности. Тепърва ще се разбере колко пари от собствените си приходи общината е готова да отдели за култура през 2020-а и ако те растат спрямо предишни години, от къде ще се реже, за да има за творците. 

Ревизията на общинските финанси обаче е твърде вероятно да открие големи дупки, което ще ги затрудни да изпълнят обещанието. Друг е въпросът, че ако лъвският пай отиде за култура, ще избухнат протести и оплаквания от други недофинансирани сектори - образование, здравеопазване, социални услуги.

В неловка ситуация се намира най-голямата културна институция - Пловдивската опера. Директорът Нина Найденова заяви, че операта има нужда от разбиране, подкрепа и финансиране от новото ръководство на общината за международно съдържание на Античния и за развитие на културен туризъм. Всъщност без известни финансови инжекции е застрашен от провал емблематичният фестивал Opera Open.

Продължава и хроничният проблем с ремонта на Концертна зала и осигуряването на дом за Пловдивската опера. „Ще ремонтираме Концертна зала, ще я превърнем в едно качествено пространство за изкуство. Пространство, което да бъде гордост не само за Държавна опера - Пловдив, но и за града“, заяви наскоро пред „Марица“ културният министър Боил Банов. Хаосът на административните процедури в повереното му министерство обаче бави вече 18 месеца началото на ремонта.

За новата оперна сграда пък Банов заяви: „Прекрасна идея, но изисква солидна инвестиция, обмисляне. Ние винаги ще го подкрепим, защото Пловдив е град, който заслужава да има собствена опера“.

Друг от тънещите в мъгла моменти е бъдещето на „Пловдив 2019“. Не е ясно ще продължи ли да съществува общинската фондация, какъв щат и функции ще има. Здравко Димитров ще трябва да намери отговор и на другите парещи проблеми.

Кои творци и събития си струва да бъдат финансирани от пловдивския данъкоплатец?

Как Пловдив най-накрая да улучи ваксата на маркетинга на културния туризъм и да го превърне в печеливша индустрия?

Кои са важните за града изкуства и институции?

Зико е на ход. 

Руслан Йорданов

Журналист

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?