2374

Пламена Миткова: Искам къса синя рокля на бала, вече мечтая за Олимпиадата в Париж

Рисуването и музиката ме успокояват преди състезанията, казва шампионката

Автор Валерия Герганова

Пламена Миткова: момичето с пръстените, което танцува и рисува в атлетиката

Едно красиво момиче от Пловдив е новата голяма надежда на България за покоряване на върховете в атлетиката. Спомените за рекордните постижения на Стефка Костадинова, Йорданка Донкова, Лиляна Томова отдавна са в папката "минало незабравимо". Точно преди седмица обаче 17-годишната състезателка на пловдивския СКЛА Локомотив Пламена Миткова доказа, че старата максима „където е текло, пак ще тече“ отново се изпълва със смисъл. Тийнейджърката спечели световната титла за девойки до 20 г. на дълъг скок в колумбийския град Кали с впечатляващото постижение 6.66 м, въпреки че се състезаваше с по-възрастни съпернички.

Миналата събота тя затвърди тенденцията пловдивчанки да печелят титли за България на това ниво. Преди нея златни медали от световни по лека атлетика до 20 години завоюваха Тезджан Наимова и Александра Начева.

Миткова успя да задмине и личния си треньор Ивайло Русинов, който през 1999 г. остана на второ място в тройния скок на първенството по лека атлетика до 20 години в Анси, Франция. Неговата възпитаничка отказа конкуренцията в Колумбия с шампионския скок от 6,66 метра при третия си опит. Това беше и най-добрият резултат в кариерата на Пламена досега. След успеха тя спази традицията да си купува пръстен след всяко състезание.  

На 18 септември Пламена ще навърши пълнолетие. След две години на Олимпиадата в Париж ще е на 20 г. Почти на същата възраст гениалната ѝ съгражданка Стефка Костадинова постави неподобрения и досега световен рекорд в скока на височина - 209 см. 

Разбира се, всяко сравнение е крайно субективно и често бива опровергавано. В случая обаче сме длъжни да помечтаем заедно с Пламена. А казват, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. 

 

- Пламена, промени ли се животът ти, след като спечели световната титла в Кали?

- Не мога да усетя още. Все още съм под въздействието на емоциите. Нуждая се от почивка и се радвам, че заминавам на море със семейството си. Ще заредя батериите, защото по-големите предизвикателства са пред мен. Вдигнах летвата и сега от мен ще се очаква повече. А и самата аз съм взискателна към себе си. Никога не се задоволявам с постигнатото. Винаги искам повече и повече.

- Какво усети, когато преди футболния мач на Локото и Арда няколко хиляди души станаха на крака и те аплодираха?

- Няма да скрия, че ми беше приятно. Толкова много внимание и положителна енергия, която се насочва към теб. Хубаво беше. Аз не се интересувам много от футбол, но се радвам, когато спортът привлича толкова внимание. Благодаря на хората, които ме уважиха и ме аплодираха. Това определено ме зареди с още положителна енергия.

- Гледаш ли спорт, когато си у вас?

- Рядко. Когато не съм на тренировка, се старая да си изчистя мислите и да релаксирам, за да се подготвя максимално добре за следващото занимание или състезание.

-  В Колумбия направи шампионски скок 6,66 м. Най-доброто постижение на българка  е 7.00 м, поставено от Силвия Христова. Считаш ли, че можеш скоро да подобриш този рекорд?

-  Виждам го като реална възможност, но не бързам. Обикновено на тренировки скачам по 6,50, а на състезания - повече. В момента се опитвам  да не гледам много напред в спортен план, а да оставям всичко да се случва стъпка по стъпка. Мечтая си обаче за Олимпиадата в Париж. Ако съм здрава и продължавам да се развивам по същия начин, всичко е осъществимо.

- Кой беше най-трудният момент на Световното първенство в Колумбия?

- Най-трудното в Колумбия беше квалификацията, много се бях притеснила за нея. Нормата беше 6,40 и се притеснявах дали ще я скоча. След като стана ясно, че влизам във финала, се успокоих и си вдъхнах увереност.

- Мислила ли си да опиташ силите и в тройния скок, където бляскава кариера направи твоята съотборничка в Локомотив Габриела Петрова?

- Дългият скок си е моята дисциплина, но аз си харесвам всичките, в които участвам на състезания. Надявам се от догодина да започна да скачам и троен скок. Имам нужда от разнообразие.

- Подкрепя ли те Габи Петрова като съотборничка и като състезател с повече опит?

- Да, много. Даже на последната ми тренировка преди Световното, когато бях малко напрегната, Габи ме надъха още. Каза ми: "Ти го можеш, чакаме те с медал". След това на посрещането ми подари букет. Благодарна съм ѝ много.

-  Помниш ли и с какво всяко състезание?

-  Всички състезания са ми ценни - дали успешни, или не. Най-важно обаче е да се уча от грешките си. След всяко състезание анализирам как съм се представила. Как съм скачала, какво е могло да направя по-добре. Първо сама, а след това и с треньора ми. Мисля, че си давам безпристрастна самооценка. Старая се винаги да съм стъпила здраво на земята и да не се самозаблуждавам. Знам, че има още много да работя, за да постигна целите, които съм си поставила.

-  След месец ще навършиш 18, какво предстои след пълнолетието?

-   Подготвям се за матурите и бала. Искам къса синя рокля, ще си покажа краката. Предстоят ми и шофьорски курсове скоро. Най-вероятно висше ще запиша в Пловдив заради спорта. Исках в София, защото там мога да продължа специалността си от училище, но ще избера нещо друго. Преди това отивам на море във Варна, за да си почина. След това започва активна подготовка с тренировки и лагери.

-  Как съчетаваш училището и спорта?

-  Зависи от периода. От октомври  до декември имам по-тежки тренировки, тече подготвителен период за състезания.  Ако не съм на лагер, а на училище,  се налага да  тренирам по веднъж на ден. Когато съм първа смяна, сутринта отивам на тренировка, после директно на училище. При втората смяна имам повече време.

-  Срещаш ли подкрепа от учители и съученици?

-   Не се хваля и не разказвам много за състезанията. Съответно не се и оправдавам със спорта пред учителите. Повечето от тях до тази година не знаеха с какво се занимавам, но ми се насъбраха много лагери и отсъствия.  Не срещнах отвсякъде разбиране. Повечето не ги интересува спортът и не могат да ми влязат в положение. Със съучениците ми също не общувам много. Нямаме общи интереси, никой от тях не тренира. Те дори не знаят за Световното, освен ако не са видели от социалните мрежи. Близките ми приятели са от отбора.

Пламена показва статията в “Марица” след фурора в Колумбия

- В спорта или в училище имаш повече приятели?

- Повечето ми приятели са от спорта. Усещам, че се радват за мен. Съучениците ми може и да не са разбрали. Те не се интересуват много от спорт, а и сега е ваканция и не сме се виждали.

- Има ли завист в спорта? Усещаш ли я?

- Има, но не искам да говоря за това.

- Когато си на най-високото стъпало на стълбицата, какво усещаш у своите подгласнички? 

- След състезание всички са радостни. Поне така усещам аз. По природа не съм завистлива. Чуждо ми е това чувство.

-  Разкажи нещо за личния си живот. Имаш ли си гадже? Трудно ли се комбинират връзките и професионалният спорт?

-  В момента нямам приятел. По принцип е много трудно заради тренировките, но и за това се намира време. За да смогна с всичко, си изготвям графици. Важно ми е да отделям и време за себе си. Напоследък само часовете сън не ми достигат.

-  Как прекарваш свободното си време? Имаш ли хоби?

-  Обичам разходките, четенето, танците и рисуването. По принцип не мога да рисувам, но ми харесва и се уча сама. Даже преди стартовете в Колумбия рисувах. Състезанията са свързани с дълги пътувания и имам време да чета. Слушам всякаква музика. Един от любимите ми изпълнители е Атанас Колев. Обичам всичко българско. Не чета, нито гледам филми на английски. Търся това, което ми е интересно, без да се насилвам. По литературата ме запали поредицата „Хари Потър“. На Световното пък четох „Пърси Джаксън“. Любимият ми жанр е фантастиката, като сега съм започнала един съвременен български роман - „Пътешествията на Мая“.

-  Кои са любимите ти места за разходка и отдих?

- В Пловдив това е Гребната база. Извън града избирам екопътеки и пещери, като любимата ми е Райското пръскало. На морето най-добре се чувствам в Приморско. Всяка година скачам на пясъка. Обичам да ходя и на село в Царимир, но вече въобще не ми остава време.

-  Спазваш ли диети или хранителни режими?

-  Нито едното, но досега не съм имала проблеми с килограмите. От време на време избягвам вредната храна, но когато се ядосам - прибягвам до нея. Например, ако не ми се получи на тренировка. С момичета от отбора пък имаме традиция да ядем в "Макдоналдс" след състезания.

-  Имаш ли  спортен идол?

-  Аз  гледам себе си и нямам идол. Имам собствен стил. Харесвам много спортисти от България и света, но не бих ги нарекла идоли, нито искам да им подражавам. Иначе, един много уважаван от мен спортист е Тереза Маринова.

-  Има ли цена, която не би платила за спорта?

- Категорично не. Готова съм на всичко, колкото и да е натоварено и стресът да е постоянен. Човек може да се справи с всичко. По принцип доста се тревожа за състезанията, но успявам да се овладея. На  Световното бях много притеснена, особено преди квалификацията. В такива моменти ми трябва спокойствие, да не ми се говори на главата и сама да си го преживея.  Слушам музика и чета. Влияе ми добре, така се разсейвам. Тренировките са времето да мислиш, състезанието - да действаш. Извън тях трябва да си спокоен. 

Спечелиха скоковете, загуби художествената гимнастика

Леката атлетика ли спечели, или художествената гимнастика загуби от избора на Пламена Миткова? Отговорът на този въпрос до този момент категорично е в полза на Царицата на спортовете, тъй като талантливата пловдивчанка вече се окичи със световната титла в скока на дължина. 

Малко известен обаче е фактът, че първо Миткова е била обещаваща състезателка по художествена гимнастика. "Пет години тренирах, но след това една моя треньорка - Мария Илиева, ме насочи към леката атлетика. Родителите ми също ме окуражиха. Аз имам много силна връзка с майка ми Мария. И отидох в залата на Локомотив да ме види треньорът. Той ме одобри и от тогава до сега вече 6 години тренирам", връща лентата назад Пламена. 

Купува си пръстени за кадем, не се разделя с четири

Пръстени са тайният кадем на младата шампионка. Купува ги след всяко състезание, в което участва. Не е пропуснала да го направи и в Колумбия, където спечели златен медал в коронната си дисциплина. "Пръстените ми напомнят какво съм научила. Купих първия след Балканиадата в Турция. Нося го и сега. Имам много, но си слагам на ръцете само най-важните - общо са 4.

Естествено, нося и от Световното в Колумбия", обяснява Пламена. Също събира и гривни, обича всякакви джунджурии. "Медалите си ги пазя всичките ​- и от гимнастиката, и от леката атлетика. Държа ги над  леглото. Около 80 са, трябва да ги преброя", споделя Миткова. Признава, че е суеверна, но отказва да разкрие какви ритуали има преди всеки скок. 

С треньора й се надяват да имат зала със съблекални и баня

Световната шампионка Пламена Миткова, личният ѝ треньор Ивайло Русинов и всички в СКЛА Локомотив отдавна мечтаят залата на "Лаута" най-после да се сдобие с нормални съблекални. Колкото и парадоксално да е, лекоатлетическото хале в комплекс "Локомотив" няма също баня и тоалетна. 

Преди години тогавашният спортен министър Красен Кралев отпусна на два транша над  половин милион лева, за да се оправят покривът и фасадата на сградата и да се сменят настилката и дограмите. Тогавашният кмет на Пловдив Иван Тотев обеща, че ако държавата наистина даде за халето въпросния половин милион, Общината веднага ще сложи още толкова, за да имат атлетите нормална зала. И така - до днес. Близо 3 години минаха от мандата и на сегашния пловдивски кмет, но халето все така няма баня и съблекалня.

"По природа аз съм мечтател", заяви при пристигането си от Колумбия треньорът на Пламена. Без ирония за безкрайното чакане за нормална спортна база. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Галина Петкова

Галина Петкова

16.08.2022 | 19:54

Като нейна учителка в началното училище мога да потвърдя думите й с колко трудности се е преборила. Минала е през огъня, но оцеляваща.Това е Пламенчето, която е изживяла различно детство от свойте съученици. Затова заслужено е стигнала до върха на спортната стълбичка. Браво, Пламена! Вече си тръгнала нагоре и продължавай все така да ни радваш!!! Покорявай всички върхове с твоята упоритост те са твои!!!

Отговори
0 0
БТВ

БТВ

13.08.2022 | 14:07

Браво на момичето. Успехът е още по-стойностен, защото е постигнат от българин в България, въпреки условията. Всеки лев похарчен за развитието на спорта и спортната инфраструктура не е даден напразно.

Отговори
1 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?