Следвайте ни

Перлите на Стария град - между разкоша и разрухата

Какво се случва с безценното архитектурно наследство на Стария град, е тема, която болезнено вълнува всеки пловдивчанин. През социализма редица от великолепните къщи, които са образци за българския барок от края на 18. и 19. век, бяха стопанисвани от творчески съюзи и държавни институции. След 10 ноември 1989 г. в тяхната собственост и състояние настъпиха радикални промени. Някои са запазени, други са затворени, а трети се рушат.

Кой разполага с перлите на Стария град и има ли Общината политика за тяхното управление? Оказва се, че днес те са разпръснати под различни шапки и администрацията няма много лостове да влияе на собствениците и стопаните. Част от знаковите сгради са общински, други са в активите на публично-частното дружество "Пълдинтур инвест", а трети са държавни. В резултат според отговорността на стопаните им къщите са в различно състояние. Така в Стария град виждаме всичко - от разкоша до разрухата. 

За архитектурно-историческия резерват, който би трябвало да е огромно богатство за града, по принцип се грижи Общинският институт "Старинен Пловдив". От няколко седмици той е без титулярен шеф, след като доскорошният управител  Йордан Илиев се отказа от поста, за да стане общински съветник. Той оглави новата структура преди две години, когато предишното

общинско предприятие "Туризъм" и управление "Старинен Пловдив" се сляха в едно

по идея на тогавашния кмет Иван Тотев. Така в момента и туризмът, и резерватът се управляват между другото. Старият град, който от десетилетия е визитната картичка на Пловдив пред света, видимо вехне и е необходим нов обществен и експертен дебат за бъдещето му. Тук най-остро се сблъскват миналото и настоящето, защото в резервата има и собственици на къщи, за които това просто е техният квартал с всички произлизащи от това нужди. Между интересите на постоянните обитатели и гостите винаги съществуват конфликти. Така е обаче на много други места по света и далеч по-малки градчета от Пловдив, като Кавала и Охрид, отдавна са намерили начин да помирят двете страни и да развиват старинните си части като печеливши туристически дестинации. В това отношение Пловдив има огромни резерви, но за целта Общината първо трябва да се погрижи за знаковите сгради и места. Вместо това тя продължава да ги раздава на парче на всякакви мераклии, без да има гаранции, че новите стопани ще се грижат добре за наследството и ще го развиват. 

Последният случай е с Антовата къща. Миналия месец на последното си заседание Общинският съвет я

отдаде под наем на фирма „Евро баланс Трейд“

за срок от пет години. Месечният наем е 1320 лв. Не е ясно каква дейност ще развиват в нея новите стопани, за които се говори, че са подставени лица на бизнесмена Георги Самуилов, който вероятно ще я превърне в частна резиденция. 

През годините Антовата къща често е сменяла стопаните си. През 1979 г. става резиденция на Министерството на външните работи. В нея са посрещани високопоставени лица, като кралицата на Дания Маргарете II, шведския крал Густав XVI, испанския крал Хуан Карлос, папа Йоан Павел II и други. Днес не е ясно кои ще са следващите й посетители. 

Подобна е съдбата на още много знакови сгради. 

Къщата на Иван Черноземски под Хисар капия дълго време е резиденция на Министерството на търговията. През последните години Общината даваше имота под наем на фирма за производство на алкохол, а сега там се помещава седалището на сдружение „Бизнесът за Пловдив“ с председател Атанас Рогачев. Сградата е реставрирана и се намира в отлично състояние.

Трагична обаче е ситуацията около друг от възрожденските шедьоври.

Построената през 1850 г. къща на хаджи Драган Калофереца е занемарена и се руши

Вратата зее, вътре влизат всякакви хора и опасността със сградата да стане голяма беля е съвсем реална. Подобна е съдбата на триетажната сграда наблизо, стопанисвана от Пловдивския университет. 

Бившата къща на Съюза на българските журналисти на върха на Таксим тепе наскоро възкръсна като частен музей.

Домът, притежаван от знаменития търговски род, бе занемарен в продължение на години, но през 2016 г. бе ремонтиран от сдружение „Тракия“ и сега е отворен за посетители. Той разполага с две ВИП стаи и конферентна зала за 30 души и е подходящ за провеждане на конференции и семинари.

В друга от перлите на Стария град, където някога се е помещавал Съюзът на архитектите, днес се намира хостел „Old Plovdiv“. Според редица влиятелни пътеводители е сред 10-те най-добри места за отсядане на планетата.

„Възрожденските къщи се поддържат много трудно,

защото ремонтите са скъпи и изискват автентични материали. Ако не се направи, ние ще изгубим безценни паметници на културата. Сегашните собственици или стопани обикновено искат да направят нещо с гримиран бетон  - евтино и удобно, за да печелят“, казва историкът и уредник в „Старинен Пловдив“ Владимир Балчев.

В годините след 1944 г. къщите са национализирани. Превърнати са в комуналки и в тях са настанени да живеят множество семейства. Рекорда държи "Хиндлиян", в която са живели 61 души. „За няколко години къщите са разсипани и Начо Културата решава да намери друг начин за тяхното спасяване“, допълва Балчев. 

През 1960-те обаче градската управа разбира, че за да имат зданията приличен вид, стопаните им трябва да разполагат с достатъчно средства. Затова ги дава на различни министерства и творчески организации, които разполагат с големи бюджети - съюзите на художниците, журналистите, писателите, архитектите. Други стават музеи и галерии, а домът на Чохаджията се превръща в седалище на „Старинен Пловдив“.

След 1989 г. някои от зданията са реституирани, а други продадени на частни собственици. Някои са върнати под шапката на Общината, която вече 30 години се чуди какво да прави с тези, които са останали в нейно владение. 

Руслан Йорданов

Журналист

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?