Първите трима в държавата един до друг пред паметника на Съединението ВИДЕО

Първите трима в управлението на държавата - президентът Румен Радев,  председателят на Народното събрание Рая Назарян и министър- председателят Димитър Главчев, застанаха един до друг пред паметника на Съединението в Пловдив. С тях бяха кметът на Пловдив Костадин Димитров, областният управител на проф. Христина Янчева, президентът Петър Стоянов (1997-2001 г), министърът на МВР Атанаас Илков, изпълняващият функциите на главен прокурор Борислав Сарафов и още много др. министри, депутати и дипломати.  

 

Президентът Румен Радев изнесе слово и поздрави всички с празничната дата. Слово произнесе и кметът на Пловдив Костадин Димитров. 

"За мен е чест на днешната дата да бъда в хилядолетния Пловдив. Най-вдъжновяващият епизод на българската политическа дързост", заяви Радев по време на словото си. 

 

По думите му онова поколение ни е дало урок, че политици и граждани могат да се възприемат и действат като творци на историята, а не като нейни заложници. 

"Днес ние търсим гордост в миналото и често забравяме и своя дълг към настоящето, хлъзгайки се към разединението и безверието. Нека ясно, че нихилизмът не е изход, изходът е в преоткриването на този стар урок от 1885 година", заяви президентът. В гражданската преоценка и личната отговорност на всеки от нас. В способността ни като общество да се разделим с беззаконието и арогантността, със страха и апатията и с всичко, което тежи и спира нацията в нейното развитие напред, за да можем да изпълним заветите на тези, които посветиха живота си на това свято дело - Съединението", каза държавният глава Румен Радев.

 

Снимки от Наташа Манева

 

"Вече 8000 години Пловдив е на картата на Евроопа и не случайно е титулуван като най-старите живи градове в света", обърна се кметът на Пловдив Костадин Димитров към присъстващите. Пловдивчани се лишават от облагите на столичния град, достъпът до необятните пазари на Османската империя. 6 септември е най-пловдивският празник. В ранната сутрин през 1885 година се обявява Съединението - известно в Европа като пловдивската революция - един малък народ взима съдбата си в собствените ръце в името на обединена и просперираща България. Участие взимат всички политически сили, пренебрегвайки различията си. Апостолите напускат горещата сцена на събитието. Проявените мъдрост и дипломатичност спечелват симпатиите на Европа. И днес ние сме пример на този модел и от нас зависи да го представим на идните поколения. Ние сме намирали сила в единството, заедно ще успеем, защото работим в една посока - в по-красив и подреден град. Пловдив не е само място на картата, той е в сърцата ни! Това заяви кметът на Пловдив Костадин Димитров по време на  честванията на 139 години от Съединението на България и празник на град Пловдив.

Нямаше освирквания от публиката, хиляди дойдоха на площад "Съединение", развявайки българския трибагреник и аплодираха речите на официалните лица.  

 

На 6 септември се навършват 139 години от провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.

 

По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет, който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

 

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

 

В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 година. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.- 5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили .(Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885 г.).