Пандемията отприщи голямото преселение на село

Все повече млади семейства се отказват от живота в големия град и се пренасят в селата. Там строят или ремонтират къщи с красиви дворове, а някои дори се захващат сами да отглеждат зеленчуци и селскостопански животни. Повод за голямото преселение от града към селото бе пандемията от Covid-19. Заради карантината много семейства с деца разбраха, че тя се преживява по-лесно, ако имаш къща с двор, отколкото в панелката.

 

Тенденцията за отказване от градския живот и ново начало на село обаче се запазва и след пандемията, категорични са кметовете от Пловдивско. Кметът на Браниполе Даниела Стоилова обяснява, че няма ден, в който някой от града да не попита дали някоя къща в селото не се продава. В Марково издадените строителни разрешения пък  от 2019 до края на 2022 г. са 630, казва кметицата Десислава Терзиева.

И ако досега къща на село търсеха предимно хора, които работят дистанционно, тенденцията сега е семействата да се изнасят напълно от големия град, да напускат работа, ако тя няма дистанционна форма, да отглеждат зеленчуци и животни и да разчитат на продукцията си, за да се хранят, споделят кметове от община "Марица" . Статистиката на НСИ също показва, че все по-млади хора избират да сменят града с по-спокойно място. Само през 2021 година в страната ни от градовете в селата са се заселили 32 000 души.

А обявите за покупко-продажба на недвижими имоти изобилстват от търсене на селски къщи, в голяма част от случаите дори локацията не е от особено значение. Най-скъпи са тези до 20 км от Пловдив, но търсене има дори и за имоти на 40-50 км от областния град, в общините в Подбалкана, в Раковски, в Брезовско и други. Така пловдивчани все повече заприличват на западняците с възможности - работят в големия град, но избират дом в покрайнините.

Какви са обаче предимствата и недостатъците, с които се сблъскваш, решиш ли да се пренесеш на село?

Чистият въздух и чистата храна привличат все повече млади към селото 

Безспорно първото предимство да живееш на село е чистият въздух, спокойствието и близостта до природата. "Няма я тази припряност и напрежение, които усещаш навсякъде в големия град", споделя пред "Марица" кметицата на Марково Десислава Терзиева. Тя и семейството <210> решават преди 5-6 г. да се пренесат от Пловдив в Марково.  Днес споделя, че никога не би се върнала в града. В малкото населено място нещата се случват по-лесно - не висиш в задръствания, лесно стигаш от една точка до друга. Не крие, че когато се пренесеш в малкото населено място, разбира се, има и  неща, които не ти харесват, но вместо да мрънкаш, трябва да запретнеш ръкави и да се опиташ сам да ги промениш. Така Терзиева спечели доверието на местните и те я избраха за свой кмет. Без да е издигната от политическа партия, срещу още петима кандидати от селото, местните гласуваха доверие на нея.

Друго предимство на селото е общността -  хората са по-сплотени, по-лесно можеш да обсъдиш с тях даден проблем и да го решите заедно, смята Терзиева. 

Не на последно място предимство е, че на село всеки жител има собствен парцел. Някой прави градина от него, друг - място за отдих, а някой успява да направи всичко това накуп. Имайки парче земя, можете да си направите мечтаното място от него, а можеш и сам да си отглеждаш чиста храна, обясняват кметовете.

Преселението към селските райони постави и много проблеми за разрешаване пред днешните управници. Едно от тях е отесняването на детските градини и училищата. В обезлюдените села сградите са призрачни и празни, в близките до областния град села те се пукат по шевовете и се наложи изграждането на нови. Така например в Браниполе в процес на строеж е чисто нова забавачка на мястото на амортизираната стара сграда. От 2012 г. девет чисто нови детски градини бяха изградени и в община "Марица", селата Скутаре, Рогош, Граф Игнатиево, Труд, Войводиново, Калековец и други.   

Вече е мит, че комфортът, материалната база и нивото на обучение на село е на по-ниско ниво от това в града. Доказаха го двете училища в Труд и Марково. Анализът на резултатите на националните външни оценявания в 4. клас в Пловдивска област отчетоха, че средният резултата на децата в Пловдивска област е 70,65 по български език, а по математика - 63,85. Това прави петица по шестобалната система. 

Освен предимствата животът на село обаче има и недостатъци. Едно от тях е все още недобрата  инфраструктура. В много от селата асфалт има само по главните улици, а вътрешните чакат или местните хора са принудени сами, със собствени средства, да запълват дупките и да насипват с чакъл. В противен случай живееш в два сезона, казват в малките населени места. Прашен - през лятото, и кален - в коловозите на пътя през зимата. Същото е положението и с канализацията. Малко села могат да се похвалят, че имат напълно изградена такава, тъй като строителството изисква голяма инвестиция, която не е по силите на малките общини. И не на последно място друга пречка е липсата на редовен междуградски транспорт. Живеещите в селата край Пловдив казват, че на него не може да се разчита и ако нямаш личен автомобил, си загубен. Особено ако ти се наложи да отидеш на лекар, а такъв можеш да намериш предимно в областния град. Типичен пример за това са жалбите на жителите на Първенец и Марково, които заляха това лято кметовете заради нередовните автобуси на "Хеброс бус". 

Бумът от преселници от големия град към селото обаче е напът да постави на дневен ред и нов голям проблем пред местната власт - паркирането. В малките населени места той  все още не е толкова осезаем, колкото в градовете, но започва да се усеща, предупреждава кметицата на Марково Десислава Терзиева. 

 

Дигитални номади си харесаха карловското село Васил Левски

В малките населени места се живее задружно, почитат се всички празници и всички се познават

Над 100 автомобила потеглят всяка сутрин от село Васил Левски към Пловдив, София, Казанлък и Карлово. Немалка част от хората, които тръгват на работа, са основно нови заселници, купили или построили къщи тук през последните години. Прибират се в селото всяка вечер. Сред новодомците  има пет лекарски фамилии, които работят в известни пловдивски болници,  няколко юристи, млади инженери, военнослужещи от различни краища на страната, които работят в поделенията на 61-ва Стрямска бригада в Карлово и Казанлък.  Има и неколцина  „дигитални номади“, които се установили тук по време на ковид пандемията и продължили да работят за големи компании онлайн от селото. Неотдавна трима млади мъже от калояновските села, които работят в Англия, си купили имоти и строят къщи във Васил Левски. Да живееш в село Васил Левски, стана модерно още преди двадесетина години, когато тук се заселиха две семейства известни юристи - тогавашният председател на Карловския районен съд Асен Гаджев и пловдивският адвокат Румен Руменов. Те, както се казва, повлякоха крак и в село Васил Левски се преселиха известни карловци, пловдивчани и софиянци.

Има няколко основни причини село Васил Левски да е сред най-харесваните за живеене села в Подбалкана. Първата е отличната транспортна свързаност чрез Подбалканския път, който е в отлично състояние. Селото е на час и половина до  София, Казанлък е на около 40 минути. Разстоянието до Карлово не се брои за пътуване, защото е само 15 минути с кола. Републиканският път Пловдив-Баня-Карлово също е добре поддържан и до входната табела на областния център се стига за 45-50 минути. А в Пловдив времето за пътуване отдавна се измерва по друг начин.

Неотдавна Общинският съвет в Карлово даде ход на процедура за преобразуване на земеделска земя в нови 8 терена за жилищно строителство във Васил Левски и това е показателно за интереса към селото, посочи общинският съветник Тодор Стоянов.

Автор: Цветана Георгиева

Новодомци си разменят в нета съвети как се гледат кокошки

Темата за завръщане на село е особено актуална и в социалните мрежи, видя "Марица". В групата  „Завръщане на село. Заедно с децата и по-смело“ членуват над 170 хиляди души, като основните теми са за взаимна помощ между живеещите в малките населени места. В нея млади хора питат за домашни рецепти за лютеница, кьопоолу, отглеждане на кокошки, за подрязването на овощни дръвчета и грижи по отглеждането на селскостопански животни. 

Над 140 хил. потребители пък членуват  в групата „Селски имоти“, като прави впечатление, че там коментират също предимно млади хора.