Пагубно е нов уред да струва по-евтино от ремонта на стария

Зелената кауза среща Виолета Керемидчиева със Сдружение “За Земята” още като тийнейджърка. Казва, че това е изключителен шанс, който предопределя бъдещето й. След години има възможността да се върне към организацията с натрупани знания и опит в областта на рекламата и комуникациите. Вдъхновява се от хората, които не се страхуват да си променят мнението, и вярва, че чувството за хумор е по-убедително от назидателния тон. Убедена е, че ако някой не е готов за посланията на опазването на околната среда, просто трябва да почакаме. 

- Технологичният отпадък се превръща в заплаха №1 за света. Всекидневно се появяват нови устройства за масова употреба, като електронните наргилета/цигари, които се изхвърлят безразборно. Какъв всъщност е мащабът на заплахата и осъзнаваме ли рисковете? 

- Да, съвременният технологичен отпадък расте с бързи темпове. За съжаление, за създаването му имат вина и съвсем целенасочени политики на компаниите, като невъзможност за поправка, липса на резервни части и "програмирано" остаряване в рамките на гаранционния срок. Технологичният отпадък е обект на директива на ЕС, тя е част и от българското законодателство. Въпреки че съществува законодателна рамка, това, в което много общини се провалят, е нейното прилагане. Разбира се, има и много примери за  обратното и предпочитаме да гледаме към тях, за да се уверим, че е възможно - Габрово и Свиленград са създали отлични условия за разделно събиране и оползотворяване на всякакви видове отпадъци и непрекъснато работят по образователни кампании.

В кампанията на "Марица": Вижте един екоден с Вера Маркова ВИДЕО

Как да живеем в хармония с природата? Кои са малките стъпки с голямо значение за природата, които всеки от нас може да прави всеки ден? Отго...

11:0804.05.2023

1512 0

 - По света има много примери за справяне с модерния технологичен отпадък. Какъв е правилният начин да помогнем на природата, за да ни помогне и тя?

- Ние и природата сме едно цяло. Провалът на човечеството в справянето с огромните количества отпадъци се отразява вече на здравето на телата ни, на качеството на живота ни. Отпадъците са проблем не само защото "е грозно", но и защото бездействието ни е опасно. Правилният начин не е само един, а е комбинация от подходи, всички - част от кръговата икономика. Огромните количества отпадъци са грешка и на продуктовия дизайн. Справянето включва реформа на самото производство, което трябва да позволява поправки, актуализация, повторна употреба и по-лесно рециклиране. Политиката за фирмен сервиз и поддръжка трябва да бъде доразвита и атрактивна за самия клиент, защото в момента виждаме явление, което противоречи на логиката - по-лесно и евтино е да купим ново, отколкото да поправим старо ​- дори когато говорим за техника на 2-3 години. Изходните материали в технологиите са и с по-висока стойност, затова разделното събиране,  рециклирането и повторната употреба са приложими тук, но само след като количеството на самия отпадък се намали.

 - По-опасен ли е технологичният отпадък от всеки друг и какви вреди нанася? Батериите и старите уреди например се изхвърлят по контейнерите за смет, а не разделно.

- Опасен е, но е относително дали е по-опасен. Например все още има много въпросителни около замърсяването с микропластмаса в телата ни, но има сериозни съмнения, че нанася вреди на ендокринната система. Батериите и старите уреди не би трябвало да се изхвърлят в контейнерите, за това Общината може и да налага глоби. Във всеки град Общинската администрация е поела ангажимент към гражданите да осигури места за изхвърляне на батерии и технологични отпадъци. Има и фирми, които изкупуват този вид отпадъци, затова призоваваме гражданите да проверят и дали не могат да спечелят нещо за старите си уреди и да проверят за фирми, работещи близо до тях, които могат да извозят старите уреди. 

 - В статия на европейско издание прочетох, че клошарите ще спасят света, тъй като са пример за разделно събиране и правилно поведение по отношение на боклука. Тяхната технология ли е правилната и може ли да се направи аналогия с България?

- Накратко отговорът на въпроса ви е: "да, може". Ние от "За Земята" имаме изследване и сме работили по темата, само че бихме предпочели да наричаме тези хора събирачи, защото  не носи негативен смисъл. Данните са предварителни, от 2017 г., и са за София, тогава близо 50% от разделното събиране се извършва чрез пунктовете за вторични суровини от събирачите на отпадъци. Не сме правили по-нови изследвания, цифрата може и да е различна сега, защото редица пунктове в центъра бяха принудени да затворят, което направи достъпа за много от по-възрастните и в не добра физическа форма хора по-труден. 

 - Какви съвети бихте дали на хората, които искат да изхвърлят технологичния си боклук безразборно? Неведнъж е казвано, че е по-добре един уред да се използва, докато е годен, да се ремонтира, а не да се изхвърля веднага и да се заменя с друг и т.н.

 - Бихме се присъединили към това, което вие цитирате - да намерят уред, който има възможност за ремонт, и добър фирмен сервиз, да го използват според инструкциите - например в Пловдив е проблем твърдата вода, която амортизира по-бързо някои уреди. Този проблем може да се реши с филтри. Общините трябва да публикуват график за изхвърляне на извънгабаритни и технологични отпадъци, както и места, на които има такива пунктове - всеки може лесно да го провери на сайта. Както вече казах, има и фирми за изкупуване и извозване на технологични отпадъци - хората могат да проверят и за такива, когато става дума за по-голямо количество.