1553

Отец Емил Паралингов: Ако сме във вражда помежду си, не посрещаме истински Възкресение

- Отче, кое прави Възкресение най-светлия християнски празник?

- Наричаме Възкресение Христово празник на празниците, защото осмисля целия промисъл Божи за спасението на човека. Този празник символизира победа над смъртта, която дойде в света заради греха на Адам и Ева. Възкресение подхранва надеждата, че животът ни не е само земно състояние, само път, а човек е сътворен за живот вечен в бъдещия век, както се и молим и очакваме.

- Умеем ли ние, българите, да празнуваме? Не ни ли блазни повече трапезната радост, отколкото духовната?

- Не, ни най-малко. Има хора, които търсят първо божието в тези дни - богослужението в църквата, други пък търсят повече трапезата. И не бих казал, че интересът към козунаците, които са и част от традицията, е преобладаващ около празника.

 Най-важното е, че в дните около Възкресение дори тези, които не вярват, се поддават на общия празничен дух, властващ над всичко. Като че ли въздухът дори се променя в тези дни, когато сякаш Вселената възхвалява възкръсналия Бог Христос и това се предава и на човеците.   

- Тази година за втори път посрещаме Възкресение в обстановка на война, която се води недалече от България. Защо Бог, който е известен с милосърдието си, изправя хората пред такова жестоко изпитание?

- Да, Бог е човеколюбив. Но изпитанията за човека са това, което е Голгота за самия Христос, който каза: Ако може да ме отмине тази чаша, но нека бъде Твоята воля!

Знаем мъдростта, че стоманата се калява в огън. А изпитанията са този духовен огън, който калява нашата вяра, надежда, упованието ни в Бога. Показват на човека, че без Бог всичките му усилия са напразни.

Ето, Бог не може да спре войната, въпреки че е в негова власт, дадена му свише, да е миротворец. Христос казва: Блажени миротворците! И ако искаме и се молим искрено за мир, ще го има. Но виждаме, че хората, държавите са настръхнали, поляризирани. Сякаш хората не мислят какво е по-важното, а на коя страна да застанат.

 А в случая права е страната на мира, на Христос, който дойде и каза:  На земята мир и блага воля!

 Всичко зависи от благата воля на човеците. Няма ли блага воля за мир, има ли воля за война - ще има война.

И Господ не спира конфликта, защото е дал на човека свободна воля. Само като личности със свободна воля можем да носим и реална отговорност за нашите постъпки.

- Т.е. войната в Украйна е своеобразна Голгота за съвременното човечество, което е загърбило ценностите?

- Човечеството е забравило Бог най-напред и е поставило себе си на първо място. Така е била изкушена Ева, така е бил изкушен Адам - да се възприемат като богове. Но когато човек постави себе си за бог, чрез своите немощи не може да постигне това, което ни дава словото Божие, Евангелието, вярата. Ако иска обаче, човек може да работи в посока това да се случи.

Явно има хора, които не искат да има мир на земята. Твърде силно е егото, желанието за надмощие - на държава над друга държава, дори в семейния кръг на човек над човека.

Впрочем всяка война рано или късно свършва, но са страшни и последствията. Най-важното е, че след края конфликта хората трябва да бъдат призовани да си простят и да живеят в мир. Ето това всъщност е истинското празнуване на Възкресение Христово.

Ако сме във вражда помежду си, ние не посрещаме истински Христовото Възкресение. И тук не става въпрос за Русия, Украйна, САЩ, Китай, а за отношението на човек към ближния. Ако ще на трапезата ни да има всякакви вкусотии - агне, козунаци, но сме във вражда, тогава Христос нито ще се е родил, нито ще е възкръснал в нашите сърца.

- Кой урок на Спасителя ни е най-ценен днес?

- Евангелските добродетели и наставления са като скачени съдове. Те са като златно кълбо, чиито конци не можеш да разделиш. Ако си истински състрадателен, трябва да си и милосърден. Ако си милосърден, значи си и състрадателен, готов да се пожертваш за другия, имаш любов в себе си.

Състраданието не е чуждо на съвременния човек. Всеки ден животът ме среща с хора, които вършат добри дела. Имената им няма да влязат в медиите. Въпреки че е чудесно да се показват обикновени хора, които вършат добрини. Това окуражава други хора. Неслучайно имаше толкова доброволци, които помагаха след наводненията в карловските села. Съвестта е гласът Божий в човека и проговаря, особено в трудни ситуации. 

- Искрено вярващи ли са българите или се обръщат към Бога само в трудна ситуация?

- О, има хора, които са дълбоко вярващи, които винаги са в храма в неделя, водят църковен живот - с пост, със свето причастие. Има и хора, които търсят Бога и църквата при нужда. Но ако осъзнаят какво търсят, срещат Бога и след това остават с Него.

Има всякакви хора. Важното е, че храмовете са отворени и всеки е приет да влезе в Божия дом със своите потребности, радости, болки. Бог никого не притиска. Ако човек иска дори само да постои в храма - свободен е да го направи. 

- Наистина ли вярата най-много помага за преодоляване на трудни времена като днешните?

- Вярата в Бога винаги е помагала за преодоляване на всякакви изпитания във всякакви времена. Това става, ако вярваме в един Бог, Творец, на небето и на земята. Вярата в Света Троица - тя е помагащата.

- Помага ли достатъчно активно Православната църква на хората в нужда? Чувстват ли я те като стожер? По-добре ли се справя Католическата църква в това отношение?

- Не приемам такъв упрек. Ето, моята енория редовно участва във всякакви инициативи за помощ на хората в нужда - и индивидуално, и групово, както беше сега с бежанците от Украйна.

От друга страна - ние, Православната църква, изхождаме от евангелския принцип лявата ръка да не знае какво прави дясната.

Така че не разгласяваме това, което върши Църквата. Затова хората мислят, че Католическата, Протестантската църква вършат повече добри дела от нас. Не е така, просто ние не разгласяваме това, което вършим. А и не е необходимо. Важни са делата. Ето, нашата митрополия помогна със средства, медикаменти, материали за огрев на пострадалите от наводненията в карловските села. С разрешение на митрополит Николай в Кукленския манастир бяха настанени украински семейства напълно безвъзмездно. В нашата енория поехме издръжката и квартирите на няколко украински семейства. За тях се погрижиха лекари от енорията.

Чудесно е, че вече имаме и деца на украински семейства, които се родиха тук, в Пловдив. Такива грижи не полагаме само ние, а и енории в цяла България. Варненските енории също са много активни, сътрудничим си в грижите по украинците от самото начало на кризата. Вършим нашата работа, без да разгласяваме. Важно е Господ да вижда какво правим, не търсим човешка прослава и хвалба.

- Коя Ваша мисия като духовник оценявате най-високо?

- Не мога да ги степенувам. Свети апостол Павел казва: За всички станах всичко! Изпълнявайки своето литургично служение на духовник, знам много добре, че човек е и дух, но и тяло, което трябва да се нахрани, да се облече. И помагаме там, където има нужда, според възможностите си. Стига да има с какво, помагаме. Поддържаме постоянно т.нар. кошница на милосърдието с пакетирани продукти, консерви, които оставят енориашите. Тези продукти се раздават редовно на нуждаещи се семейства.

Осъществяваме инициативи за подкрепа на духа на децата и младите хора. От няколко години около Рождество и Възкресение организираме прожекции в Лъки синема на филми с християнско съдържание, разкриващи християнски добродетели.

 Пускали сме известните анимации на Дисни „Принцът на Египет“ за пророк Мойсей, филм за Йосиф и неговите братя, филма на режисьора Дочо Боджаков „Ти, който си на небето“, „Пинокио“ на Роберто Бенини, „Приказка безкрай“.

Прожекцията на класиката „Бен Хур“ беше може би най-силната ни инициатива - салонът беше пълен с млади хора, които бяха толкова завладени от историята, че издържаха 4-часовата прожекция, без да ядат пуканки. Благодарих им. Ето, това е надеждата за България - че има млади хора, които ценят стойностните неща, красотата, изкуството. 

- Каква молитва да отправим на празника, за да бъде чута и да получим милостта и помощта на Божия син?

- Бог чува молитвите ни и дава. Но за да стане това, което силно желаем, първо трябва да имаме доверие в Бога. Той не дава веднага, а тогава, когато човек е готов да приеме даденото от Бог. Не можем да подхождаме  към молитвите към Бога така, както дете моли за играчка, която после захвърля. Трябва да молим искрено и с търпение. Ако  разберем, че Бог дава единствено това, което е полезно за нас, тогава се случва и чудото на чуваемостта на молитвата.

Визитка 

 Отец Емил Паралингов е един от най-тачените пловдивски свещеници. Завършил е дърворезба в техникума по дървообработване под тепетата и Богословския факултет в Софийския университет. В расо е от 21 години, а от 16 години е свещеник. Митрополит Николай му възлага важна мисия - да възстанови храма „Света Параскева” в подножието на Стария град, затворен преди десетилетия. Днес храмът е истински райски кът, отлично стопанисван и посещаван от много хора. Семейството му е отдадено на изкуството - майка му е музикант, баща му - художник, съпругата му се  занимава с иконопис.

Снимки Валентина Биларева

Вижте още любопитни четива в специалното ни издание "Великден"

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Като

Като

16.04.2023 | 14:08

Почнат тези клирове да раздават съвети и други подобни неща по разни празници. Ще празнувам като искам и с каквото искам. И не вярвам в разни църковно религиозни приказки.

Отговори
1 1
Ти си типичен

Ти си типичен

16.04.2023 | 17:07

какво празнуваш тогава освен корема си

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?