Орнела Мути си пие кафето в кръчма на македонски комити в "Капана"

Антикварката София Железарова зазидала изхода за бягство на комити

София Железарова е една от уникалните бизнес дами в Пловдив. Държи вече 26 години най-старата антикварна книжарница в града. Тя е и първата частна книжарница,  направена по постановление 35, още по времето на Тодор Живков. Книжарницата е уникат не само като архитектура и история, но и като място, където може да се намерят  редки издания на книги, които  струват стотици левове.

Единствено тук може да се купи първото и второто издание на „Строители на съвремена България“ на Симеон Радев в идеално състояние или уникалният „Нов завет“ от 1850 година, отпечатан в Букурещ.

Книжарницата, която е в една тиха уличка в „Капана“, е бившата харамийска кръчма „Македония“. Там преди повече от 100 години се е решавал с ракия и вино Восточний вопрос и „ке биде ли Вардаро у българско или ке не биде“.  И като всяко родно начинание накрая останал махмурлукът, а восточний вопрос - нерешен.

Книжарницата е уникална с възрожденската си архитектура и хваща погледа на всеки. Казва се „София Т“. „Прибавих едно „Т“, за да се знае, че мястото няма нищо общо с град София“, обяснава антикварката Железарова.

Като в някакъв балкански вариант на Стария завет може да се каже, че в началото тук било не словото, а кръчмата. Питиепродавница „Македония“ била сборен пункт на всички, които харамийстват в западното отечество и от време на време идват в родината майка, за да ближат рани и да събират  пари. Пиели, канели се на тоя и оня и от време на време вадили револвери и гърмели в тавана.

Известно е, че македонските комити често имали проблеми с местната власт, затова в кръчма „Македония“ имало таен вход към избата. „Сега там е сервизното помещение на книжарницата. Наложи се да го зазидам, но входът водеше към долното ниво, а оттам излизаше под земята на друга улица. Така са се измъквали в случай на нужда“, обяснява София Железарова.

През времета на социализма, понеже било забранено хората да развиват търговска дейност, мястото станало жилище на приземен етаж. „В последната година от времето на Тодор Живков се появи 35-о постановление, което разрешаваше на жени с деца да развиват някаква търговска дейност - така се захванах с книжарницата“, разказва антикварката. И поканила за декоратори най-добрите реставратори на възрожденски мебели от Стария град - майстор Ицо и така наречения Мечкоубиец.

„Имаше много интересна история с Мечкоубиеца едно време. Бяха го поканили да реставрира иконостаса в църквата „Света Богородица“. Преди да го започне, иконостасът бе тъмен. Той се чудил как да подхване работата и тогава насън му се явил същият иконостас, но от бяло дърво. Каза ми: Сънувам го бял! И се обадил на един от известните историци и му разказал съня си. Той потвърдил:  Да, по-рано наистина е бил бял. И майсторът махна старата боя и го възстанови както е бил първоначално“, твърди София.

Уникалната атмосфера на книжарницата се оценява от чужденците. През 1995 година в Капана снимали италианския филм с Орнела Мути „Бюро за убийства“. Тук работното му заглавие било „Пътуване към Истанбул“. Продуцентите обиколили целия град и единственото място, което им грабнало погледа, била правената по поръчка от майстори дървена дограма на книжарницата на София Железарова. „Превърнаха за един ден мястото в кафене и ми платиха да го затворя. Тук снимаха една много дълга сцена “, разказва тя.

Освен че участва във филм с Орнела Мути, най-старата частна антикварна книжарница е включена и като един от четирите задължителни обекта за туристически посещения в картата на града. Другите звезди на „Капана“ са ателието на ключаря, железарският магазин и читалището. Мястото събира и страшно много чужденци. Те влизат в него, за да се наслаждават на атмосферата, дървенията, решетъчните тавани и отрупаните с прах лавици с книги. Много им харесва и богатата колекция от икони, които София е наредила по стените.

Има ли парадокс в това, че светът става дигитален, а атникварните книжарници не само че не умират, но и се справят доста добре в кризата? „И двете ми деца четат и в същото време се занимават с компютри. Трябва да са граждани на света! Клиентелата за стари книги е постоянна и дори се увеличава с годините“, твърди антикварката. Има редовни клиенти от цял свят.

На един от рафтовете е рядката книга „Архитектурни елементи и детайли от Българското възраждане“. Тя е голям формат, пълна е с всякакви планове на стари къщи и струва шеметните 220 лева. „Тя е издадена в края на 50-те години в по-малко от 1000 бройки тираж! Наистина е уникална и това е единственото място у нас, където сега книгата се предлага за продажба“, обяснава Железарова.

Според нея тайната на успешния антикварен бизнес не е да натрупаш на склад всичко, до каквото се докопаш, а да знаеш къде и как да го намериш, когато ти го поръча редовен клиент. „Трябва да се знаят хиляди заглавия, а на важните от тях -кога са били първите им издания. Тук компютрите са безсилни и не помагат“, категорична е София. Изважда внимателно от един рафт две безценни книги - първото издание на том втори на „Строители на съвременна България“ и второто от том първи. И двете са от 1911 година. Книгите са в отлично състояние и са в оригиналните си кожени подвързии.

„Проблемът с този тип уникални книги е, че тези, които осъзнават какво богатство са, нямат пари да ги купят - университети или професори. Искат ги евтино, а за такава важна българска книга цена от 70 лева е напълно нормална“, казва София. Много интересна и рядка книга е и третото издание на „Новия завет“, което било отпачатано през 1850 година в Букурещ. В малката книжарница на един рафт стои и първото издание на „Кървава песен“.

Най-интересният аспект от антикварния бизнес на София е изпращането на стари книги до другия край на света. Това се прави за редовни клиенти от чужбина. Един от тях живее чак в Канада. „Ако си поръча нещо, го издирвам, казвам му цената и колко ще струва като пощенска пратка. До Ирландия „Тайните архиви на КГБ" стигна само за 10 лева. А има книги, които тежат много и цената на изпращането е много висока“, казва антикварката.

Наскоро един неин редовен клиент от Германия поръчал „Екзополитиката“ на Стемен Стаменов. Книгата тежи над 2 килограма и в пощата обяснили, че изпращането до Немско ще излезе поне 40 лева! В такива случаи човек казва кога ще се върне тук и София му пази стоката. Няколкото редовни клиенти от Канада се връщат в Пловдив всяка година. Преди това изпращат списък със заглавията, които трябва да намери.

„Голямата тръпка е, когато някой ти поръча нещо рядко и ти го нямаш. Тогава е истинското търсене, защото на склад в момента книги не държи никой. Тогава започваш да звъниш на колеги или на стари събирачи на книги. И удовлетворението е, като намериш търсеното издание. Аз винаги казвам предварително на клиентите колко ще им струва книгата“, обяснава София.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?