Следвайте ни

Община Пловдив - изгубена в паричните потоци

АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ, БИВШ ЗАМ.-КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ

Най-важната задача, с която започва работа екипът на новия кмет Здравко Димитров, е да анализира финансовото състояние на Общината и да разпише Бюджет 2020. Това обаче не е никак лесна работа, защото специалистите имат съвсем малко време, за да подготвят промените в Наредбите на общината, които ще определят приходите в бюджета. Ако това не се реализира преди края на 2019-а, следващата година ще бъде много трудна година, може би най-трудната от началото на прехода.                                 

Със своите мащаби община Пловдив може да се разглежда като една средно голяма корпорация. Независимо че това е публична институция, тя има всички параметри на сложна бизнес структура - почти 11 000 души персонал, три нива на управление -община, район, бюджетни поделения от трето ниво и годишен бюджет, надхвърлящ 300 млн. лв. Ако приложим методиката на управление на такива корпорации, трябва да анализираме последователно всички парични потоци (Cash Flow) - входящи и изходящи. Най напред ще разгледаме входящите парични потоци. Те се формират от две посоки - собствени приходи и държавни трансфери (таблица 1).

За период от 8 години собствените приходи са нараснали с 52%, а държавните трансфери с 49%. Това прави средно около 6% годишно и е сравнително равномерно. Наблюдавайки динамиката на нарастване обаче, откриваме няколко аномалии, които са обясними. Например скокът на държавните трансфери през 2012 година спрямо 2011 се обяснява със задържаните 23 млн. лв. за софийския боклук, които не бяха преведени през 2011-а, както беше предвидено в решението на Министерски съвет, а се дадоха на следващия кмет Иван Тотев. Увеличението на собствените приходи през 2012 и 2013 година се дължи на увеличението на данъчните тарифи през периода. 

Скокът в приходи през 2016 година е резултат от мащабните разпродажби на общински имоти в размер на 10 млн. лв. По-малките държавни трансфери през 2015-а са резултат от смяната на правителствата през годината. Очевидно паричните потоци се влияят от много фактори, но се подчиняват и на логични правила. Например ежегодно се увеличават новите жилища и МПС в общината, което повишава и приходите от съответните данъци.

Общината се подчинява на цикличността на икономиката като всеки икономически субект. През последните три години имаме задържане на собствените приходи в диапазон от 128-130 млн. лв., докато държавните трансфери растат от 127 на 156 млн. лв. Расте разликата между приходите от държавата спрямо собствените приходи. За 2018-а държавните приходи са 55% от всички приходи, а данните за десетте месеца на 2019 показват същия тренд. В проекта на бюджета на държавата за 2020 година са предвидени 176 млн. лв. държавни трансфери за Пловдив. Така, ако не се увеличат рязко собствените приходи, съотношението ще стане 58%/42%. Държавата със сигурност ще изпълни задълженията си за повече пари, произлизащи от увеличението на минималната работна заплата, скокът с 10% на възнагражденията в администрацията и със 17% в сектор образование. Проблем обаче ще бъде финансирането на местните дейности, което се осигурява главно от собствени приходи.

Как собствените приходи могат да се увеличат?

За да се случи това, има две възможности - чрез данъчни приходи или чрез неданъчните. В повечето големи градове данъчните приходи са по-големи от неданъчните. В Пловдив е обратното. Неданъчните приходи се формират основно от такси, услуги и продажба на общински имоти. В годините, когато се реализират повече сделки, се увеличават и собствените приходи. Това обаче не може да бъде устойчив модел на приходи за общината. През последните 20 години се продадоха много общински имоти и това вече се отразява на възможностите на общината за подобряване на комуналните дейности. Няма общински терени за нови училища, детски градини, паркове и паркинги. Този модел е изчерпал своите възможности и на него не може да се разчита за в бъдеще. Остава вторият паричен поток - данъчните приходи. Последната промяна на данъчните тарифи е от 2012 година. Данъчните оценки на имотите се базират на данни от 2009 година. Така днес в Пловдив има огромна диспропорция между пазарните цени на имотите в града и техните данъчни оценки.

Необходимо е изцяло нова данъчна политика на общината и тя трябва да се направи до края на тази година. По същия начин е и при данъка за МПС. Община Пловдив коренно се различава от другите големи общини София, Варна и Бургас в определянето на двата компонента на този данък - мощност и екология. В другите общини е даден превес на екологията и това е обяснимо с проблемите с въздуха, а в Пловдив е обратното. Затова някои фирми, които имат нови и модерни МПС, се регистрираха в съседни общини, а бюджетът на Пловдив загуби милиони.

През последните години понятието „Реформа” доби негативна оценка, но то най-точно отразява необходимите промени в общинската финансова политика. Лошото за новия кмет е, че възможните решения са непопулярни и ще трябва голяма смелост у кмета да обясни, защо трябва да се вдигнат данъците или да се съкращава администрацията. Предишният не го правеше и постави в риск развитието на Пловдив. На всичко отгоре популизмът не му донесе нито повече уважение сред чиновниците, нито по-голямо одобрение сред гражданите. Сега на ход са Здравко Димитров и специалистите от неговия екип. Ако не искат да заложат бъдещето на важните за града проекти на карта, те трябва да действат смело и открито.    

Законите задължават всички промени да са приети преди края на годината и преди приемането на бюджета за 2020 година. Времето, което има общинската администрация, за да се състави един добър и балансиран бюджет, е съвсем малко. А всяко забавяне може да доведе до една загубена година за града.

Таблица 1 

Година                      Собствени приходи                Държавни трансфери

                                   млн. лв.                                   млн. лв.

2011                           84,7                                        105,5

2012                           94,5                                        122

2013                           101,5                                      122

2014                           105,4                                      126

2015                           115,7                                      112

2016                           128,5                                      127

2017                           126                                         139

2018                           129                                         156

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?