Следвайте ни

Нужен ли е на Пловдив нов мост над Марица

Експерти не виждат смисъл да се хвърлят 30 млн. за съоръжение като продължение на бул. "Копривщица"

viber icon

Община Пловдив огласи намерението си да тегли банков заем до 120 млн. лева за реализирането на мащабна строителна програма. Тя е свързана с развитието на пътната мрежа и изграждането на вътрешния транспортен ринг, който да изведе трафика от центъра на града и да осигури бързи връзки между отделните райони. Сред планираните обекти  е и нов мост за 30 млн. лева над река Марица като продължение на бул. "Копривщица". Идеята обаче среща голям отпор сред много експерти. Техните аргументи са, че планираното съоръжение няма да даде желания ефект като разтоварване на трафика.  Вместо това с въпросните милиони могат да се решат други по-важни проблеми, които биха подобрили транспортните връзки в града. Сред най-големите опоненти на идеята за нов мост е хидроинженерът с дългогодишен опит във “Водпроект” Желю Желев.  Той изложи своите съображения пред "Марица". 

 

Ако новият мост над Марица все пак бъде построен, Пловдив ще може да кандидатства за Гинес“ в категорията „най-глупаво градоустройствено решение“, категоричен е инженерът Желю Желев.  

 „Управляващите до момента, близо 30 години, пренебрегваха интересите на града и заставаха на страната на железниците. Тук искам да припомня, че още от 1975 г. има министерско постановление, което предвижда демонтажа на жп линията Пловдив-Филипово", добавя той. И обяснява защо проектът за нов мост е неуместен.  Единият проблем в случая е, че мостът не е проектиран в оста на бул. “Копривщица“, а с чупка и косо на реката. Продължението му стига до бул. “България“, някъде срещу ул. “Дилянка“. По този начин автомобилите ще се движат до бул. “България“, а после накъде ще продължават, пита Желев.

„Към Пазарджик и обиколния път към магистралата ли? Там някъде и някога ще има ​западна тангента. А накъде води тя? И ако някога тази западна тангента я има, дали не е по-разумно тя да започва от бул. „Марица-юг“, а не от бул. „България“? Инж. Желев повдига и въпроса за целесъобразността на новия мост.

„Как ще изглежда това решение, когото рано или късно жп линията Пловдив-Филипово отпадне? Експлоатацията й, дори ако пренебрегнем проблема с прелезите, не отговаря на нормите за сигурн​ост.  Ако някой непременно иска да има жп линия през центъра на града, защо бул. „Копривщица“ да не продължи на север по същия начин както в участъка преди р. Марица ​- две автомобилни платна и между тях жп линия. Така ще се използват пълноценно транспортните възможности на булеварда. Когато старият мост падне, БДЖ ще си построи нов - така вижда транспортната ситуация експертът.

Логиката му е, че всеки изграден мост има своя срок на годност

Железните мостове приблизително 70-80 години от своята експлоатация „заболяват“ от „болест“, наречена „умора на материала“, предупреждава Желев. „От тази „болест“ те падат дори когато няма товар върху тях. По тази причина около тази им „възраст“ мостовете се  подменят, макар видимо да изглеждат здрави. Реално железниците са изоставили това съоръжение от 40 години. Целият мост е покрит с ръжда и неминуемо ще падне, но в мотрисата няма да са нито кметът, нито областният управител или някой от БДЖ шефовете, а обикновени граждани, тръгнали на работа.” Инж. Желев припомни, че през 1958 г. Пловдив преживя последното си катастрофално наводнение.

Тогава подпорните стени на реката са построени частично и ефектът от тях е незначителен. Водата достига до тепето, подкопава стълбовете на стария мост и го прави негоден за преминаване на транспортни средства.

"Скоро след това мостът окончателно се срути", припомни Желев. Тогава градът остава с един мост - този срещу бул. „Руски“, който беше удвоен преди няколко години. По това време вече е завършено строителството на Тунела по бул. „Борис III Обединител“ и като негово естествено продължение беше построен мостът, водещ към Панаира. „Мостът при Водната палата е добре изпълнен по отношение на качеството на строителните работи, но функционално е тотално сгрешен и не отговаря на изискванията, валидни още преди 50 години. А какво да кажем за сегашните“, коментира инженерът.

Две са основните изисквания към моста:  

„Първо, той по никакъв начин не трябва да възпрепятства безопасното преминаване на високите води, за които са оразмерени подпорните стени. За да се постигне това, е необходимо долният ръб на гредите на моста да е еднакъв с горния ръб. Вместо това те са изградени на 1,80 метра по-ниско. Потопените греди намаляват с над 30% площта на активното корито. По този начин има опасност да се получи подприщване пред моста и водата да прелее стените.

Малко хора знаят тези факти, но бомбата е заложена със закъснител и часовникът цъка! Какъв му е лимитът - никой не знае. Мостът, като транспортно съоръжение, има два основни недостатъка. Той е по-тесен от булеварда. Дори да няма връзка с крайбрежния булевард, стеснението създава проблеми.

Ето, булевардът има три ленти в едната посока, а мостът - две. Следователно, пред съоръжението колите от дясната лента трябва да се преустроят към другите две. В 2 часа през нощта няма проблем, но в 8-9 часа сутрин - какво ще се случи?", пита експертът. И обяснява, че в тази ситуация колите отдясно трябва да  спрат и да чакат прозорец вляво. Което е допустимо за второстепенна улица, но не и за главен булевард! Второ, не е отчетено, че поставяйки толкова ниско моста, връзката между двата булеварда става трудна и дори невъзможна. Добър пример е да се види, само на 500 метра на запад по реката, как е решен мостът срещу бул. „Руски“. Ето защо мостът, построен преди 50 години, не отговаря на съвременните изисквания както по отношение на сигурността на града срещу наводнения, така и като транспортно съоръжение.

Какво може да се направи

Единственото решение е да се реконструира мостът, като се вдигне поне на 2 метра. В същото време могат да се изградят и връзките между булевардите, вече при новите условия. Инж. Желев твърди, че в момента една подобна реконструкция ще е много по-удачно решение. „Няма да се влиза в реката за изграждане на нови стълбове, а старите само ще се надзидат. И още нещо важно ​- мостът е достатъчно широк, за да се реконструира в два етапа по дължина. В първия се ремонтира едната половина, а другата служи като строително скеле. Във втория етап готовата половина играе ролята на скеле - няма друго решение. Нима изграденото кръгово при Водната палата подобри движението? Същото ще е и ако се изгради подлез под крайречните булеварди. Само ще усложним проблема“, категоричен е спецът.

 

Най-скъп е този на Герджика

На 23 ноември 1930 г. поставили основния камък на поредния мост - той трябва да поеме движението от Централна гара към гарата в квартал Филипово (гара Филипово е открита още на 25 май 1915 г.). Затова решили да го изградят по булевард  “Цар Освободител” (днес “Руски”). Пловдивчани и сега минават по него и го наричат Моста на Герджика.

Завършват го в рекорден срок - за по-малко от година - на 31 май  1931 г. В началото на миналия век  мостът е дълъг 165 метра, с 5 свода по 30 метра. Пътните платна са широки по 6.50 метра, а от двете страни има тротоари, широки по 2.50. И е рекордно скъп за времето си - строителството струва цели 19 милиона лева.

Панаирният е дълъг цели 165 метра

През ноември 1948 г. пловдивчани разбират, че започва пробиване на скалите, за да прокарат тунел. Той ще носи името „Георги Димитров”, а камъните и чакълът от строежа ще се използват за направата на нов мост над Марица - този път при панаирните палати. Започват го през 1959 г., но както се казва при добро планиране - никога не е късно.

Мостът продължава един от централните булеварди  на града - „Г. Димитров” - и е дълъг 165 метра. Работниците преизпълняват плана, както си му е редът тогава. И го пускат в експлоатация 127 дни преди срока - на 25 август 1960 г. 

Първият е кръстен на генерал Столипин

Мостовете на Пловдив, оцелели или разрушени, имат своята история. Тя започва на 23 април 1879 година, когато хората на майстор Васил Юрговеца възстановили напълно опожарения от турците мост на река Марица. На тази дата, пише Димитър Райчев в своя „Пловдивски алманах”, е официалното откриване. На знаковото събитие присъства генерал-губернаторът на Източна Румелия Аркадий Столипин. В негова чест  нарекли моста "Столипинов". 

Ала това име така и не станало популярно сред пловдивчани и те продължили да му казват Стария мост. Той рухва от придошлата Марица, която подкопава една от колоните му, само че това става цял век по-късно - през 1971 г.

Инж. Димо Кисов: Да се разшири старо съоръжение, е мисия невъзможна

Една от основните теми на Третата международна конференция за поддръжка на мостове в португалския град Порто през 2006 година бе как да се обновяват и ако е възможно, разширяват съществуващите структури над реки и големи водоеми. На нея бе подчертано, че основната причина за ремонт на стари речни съоръжения е износването и умората на използвания материал. Най-важното при операцията по обновяване или разширяване е да се получи перфектно сливане между новия и стария бетон. Ако това не стане както трябва, новият просто ще се отлепи от стария и тогава мостът се превръща в едно смъртоносно съоръжение.

Това обясни пред "Марица" доц. д-р инж. Димо Кисов, който е участвал в обновяването на моста на панаира през 2002-2003 година. Той е преподавател във Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в катедра „Строителни конструкции“. Фирмата „Мостконсулт“, в която работи, е участвала във обновяването на всички пловдивски мостови съоръжения. Тя построи и надлез „Родопи“, както и новия мост на Герджика. 

Преди модернизацията на панаирния мост е изследвал в какво състояние са основите му и дали има подравяне. При централната колона, която е около 10 метра, то е било близо 2 метра. Точно заради това на 30 метра от моста е издигнат изкуствен речен праг. Целта му е водата да не сваля нивото на речното дъно. Инж. Кисов смята за напълно неудачна идеята мостът да се разширява с още две платна от двете страни.

„Мостът е с плоско фундиране. За да се направи разширение, на практика трябва да се бутне и да се изгради наново. И ще излезе на Пловдив колкото един нов мост”,  каза инж. Кисов за „Марица”. Всички пловдивски мостове, с изключение на новия мост на Герджика, са с плоско фундиране на основите. Причината е, че допреди няколко десетилетия не е имало машини, които да създават забити вертикално бетонни основи. Първата машина, способна да прави това, е била внесена за изграждането на АЕЦ „Козлодуй”. Друга такава е използвана за новия мост на Герджика. При разширяването му с още две платна тя заби на 18-20 метра под нивото на земята бетонните пилони на моста. Това го прави най-сигурния пловдивски мост. При бетонни пилони, забити десетки метри в земята, няма никаква опасност от подравянето на основите.

Инженерът, който се определя като „мостовак”, не вижда и никакъв смисъл в това панаирният мост да бъде вдигнат с 2 метра нагоре, както са другите мостове. „Пропускливостта му е проверена и е добра. Единственият критичен момент бе през август 2005 година, когато нивото на реката достигна до горния корниз. И мостът пак издържа”, припомня инж. Димо Кисов.

Друг голям проблем при моста на Панаира е това, че в него има много комуникационни тръби, които свързват район „Северен” с останалата част на града. „Как ще се поддържат тези комуникации, ако започне мащабно разширяване. И накъде ще се насочи трафикът? Към Адата ли”, пита инженерът.

Той припомня, че всеки мост има експлоатационен период, или време на живот. Правилникът казва, че за специалните капитални съоръжения се разчита да имат живот 100 години. Това не е категорично, защото да голяма степен нещата са предпоставени от самия проект и от качеството на изпълнение му. „Има мостове, които са на 300 години и още са в експлоатация и нямат големи проблеми. В същото време има мостове, което са в „тийнейджърска възраст и имат проблем с експлоатационната годност. Нещата са много индивидуални”, казва Кисов. Това, че на книга мостовете имат живот 100 години, изобщо не значи, че през това време те не трябва да се модернизират. Мостовакът Кисов казва, че на всеки 20 години едно такова съоръжение трябва да бъде преглеждано и ако е необходимо - обновявано. Така ще се удължи животът му. 

 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (9)

пано колев

пано колев

31.12.2020 | 13:33

наверно инж.желев не е адекватен.големи наводнения са през 1956 ;2005 г.моста на карловска с райко даскалов /старият мост /1879-1971 г.отностно моста до панаира са го строили трудоваци без опит.

Отговори
0 0
УМЕН

УМЕН

30.12.2020 | 22:56

ДО Този Жельо където пита от моста до бул. България на къде щял да продължи булеварда ами продължава в новия квартал където ще се строи зад новата сграда на ПУ -то до Метро ще има нов квартал ще се казва като ПУ-то но тази връзка ще е много удобна против са тия селяни уж експерти където още си мислят че карат каруците на село ако бяха шофьори нямаше да говорят така...

Отговори
3 0
УМЕН

УМЕН

30.12.2020 | 22:14

Тия специалисти да си скъсат дипломите най добре ще направят от подобни мнения града не се развива стои на едно място от много време само се говори но нищо не се прави ......

Отговори
3 1
Живко

Живко

30.12.2020 | 21:49

Ако не живееш на северния бряг западно от Априлов и си егоцентричен морон с мото "на мене ми е добре, другите кучетата ги яли", няма да искаш нов мост.

Отговори
3 1
Арх

Арх

30.12.2020 | 18:42

Бул. Копривщица е без предимство , пресичайки Пещерско шосе, Свобода и 6-ти септември. Със светофари не може да стане, има прелези. Имаше някакви идеи за кръгови, които също са някакво безумие на комуникаторите инженери. Кръгово, пресечено от жп линия. Същото безумие. Транзитен трафик по Копривщица към фамозния мост не може да има. Излишен е.

Отговори
1 8
Юлия

Юлия

30.12.2020 | 17:22

Към "Нали". Голям експерт се извъди. Тая материя, като мостостроителство", е доста сложна и е само за специалисти. Така, че, нека по-добре да си траеме.

Отговори
3 2
Нали

Нали

30.12.2020 | 18:41

Сред най-големите опоненти на идеята за нов мост е хидроинженерът с дългогодишен опит във “Водпроект” !!!!! Тоя колко моста е построил? А и ако и той е хидроинженер колкото оня, почетният председател на чалмите, то, абе вие си трайте. Заради такива "хидроинженери" и "специалисти" много важни за града идеи и проекти бяха забавени във времето!

Отговори
4 4
Нали

Нали

30.12.2020 | 18:46

Всъщност най-много се подразних от това ваше "Така, че, нека по-добре да си траеме"! Вие си трайте, аз нямам такова намерение!

Отговори
4 3
Нали

Нали

30.12.2020 | 16:14

Поредната експертна оценка от типа "то така мноу тъпу, що не онака"!

Отговори
4 5

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?