46

НИНКН върна проектите за Небет тепе и Източната порта

От Института изискват документите да бъдат допълнени и заверени от археолога проучвател, за да получат зелена светлина

Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) върна за преработване проектите за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе и за благоустрояване на подходите към Източната порта на Филипопол. Писмото с мотивите на експертите е изпратено до зам.-кмета на Пловдив Пламен Панов в петък.

През март 2020 г. Министерството на културата отказа да съгласува двата инвестиционни проекта. Във внесените през август 2021 г. проекти отново са открити значителни пропуски и проблеми, смятат от Института.

В проекта за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе не са включени археологическите разкопки от 2016 и 2017 г. В края на август м.г. ръководителят на разкопките София Христова изпрати сигнал до НИНКН и МК, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство.

В частта „Заснемане, проучване и патология“

липсват описанията на различните строителни разтвори и исторически периоди на градеж.

Не са отбелязани по-ранните реставрационни намеси. Върху тази информация стъпват изискванията за реставрация по правилата и без нея археологическите структури могат да бъдат увредени необратимо.  

Не е отразено конструктивното състояние на подпорната Източна крепостна стена с множеството пукнатини и обрушвания по нея. Тази част от проекта е върната с изискване да се допълнят липсващите данни, както и да се приложат рецептите за видовете разтвори за зидане, префугиране и запечатка, съответстващи на оригиналните и съобразени с различните периоди и техники на градеж.

За Източната крепостна стена проектът е по-добър, но и в него не са отразени достатъчно патологията и проектните намеси, коментират от НИНКН. В частта „Консервация, социализация и експониране“ не са отчетени специфичните изисквания към реставрацията на отделните участъци и към експонирането на различните периоди. И тук

не са документирани археологическите разкопки от 2016 и 2017 г.

Отсъстват данните за отделните техники на градеж и няма указания за експонирането на различните строителни периоди. Проектът е непълен заради липсата на координация с Регионалния археологически музей - Пловдив.

Документът се нуждае от преработване, като отрази предвидените дейности в представените силуети и планове. Без тях липсва проект, по който да бъдат проследени и след това приети консервационно-реставрационните работи.

Частта „Паркоустройство и благоустройство“ предлага изграждането на нова алейна мрежа с настилки от павета, каменни плочи и трева върху полиетиленова мрежа. Според експертите на НИНКН това решение е крайно неподходящо, тъй като не се съобразява със съществуващите археологически дадености. Алейната мрежа минава през антични зидове и пренебрегва трасето на запазената антична улица.

Предвидената метална пасарелка стъпва върху най-старата крепостна стена

в пълен разрез със заданието за проектиране и с принципите на експониране.

Лоша идея е и изграждането на защитно покритие от поликарбонат с метална конструкция върху зърнохранилището на фона на изцяло откритите археологически структури. Алейната мрежа и изборът на паваж за настилките са много спорни заради добавянето на камък и на подпорни стени от габиони в зоната на археологическите структури. Заедно с това проектът не представя мостри, размери, начин на редене, цветове и детайли и не дава никаква представа за намеренията.

Проектантите предлагат археологическият комплекс да бъде осветен с 639 тела от типа „паве“ и „луна“, вградени в пешеходните пътеки. Това осветление поставя на преден план нехарактерни за обекта линеарни геометрични фигури, които пречат на възприемането на археологическите ценности. В Закона за културното наследство липсват текстове за подобен метод на експониране. Той може да бъде оценен само с демонстрация на място, но тогава вече би бил свършен факт.

Предложеното равномерно осветяване на крепостните стени и кули отвътре и отвън не създава акценти и не улеснява прочита на културните ценности. Художественото осветление на Небет тепе трябва да отчита няколко фактора, тъй като археологическите структури се виждат и от различни точки на града. В същото време много хора се качват вечер там, за да наблюдават града.

Благоустрояването, информационната система и осветлението не бива да нарушават ритъма на живот на хълма,

а да го подсилват. Смисълът на опазването на недвижимото културно наследство е да остане част от живота на хората - само тогава то изпълнява функцията си.

В проекта е предвидена двуметрова метална ограда, която създава друг облик на комплекса и ограничава достъпа до него. В заданието няма изискване за ограда. Включването й в документацията за проекта на този етап е недопустимо. Охраната може да се осъществява с видеонаблюдение.

По тези причини частите „Електрическа“ и „Благоустрояване“ също се нуждаят от преработване. Общината не е представила на НИНКН част „Количествена сметка“ за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности.

Експертите на НИНКН изискват проектите да бъдат допълнени и заверени от археолога проучвател, преди да бъдат предадени за ново съгласуване. Те отбелязват, че проектите изпълняват изискванията за консервация и реставрация, без да „доизмислят“ и дострояват археологическите обекти ​- една от лошите практики през последните години. 

Пламен Райчев, заместник-кмет в община Пловдив: Връщаме до седмица коригирания проект

Авторите на проекта „По крепостните стени на Филипопол“ и екипът на Община Пловдив ще разглеждат днес становището на НИНКН, с което се отказва съгласуването му заради забележки на експертите на Института. 

„В рамките на тази седмица ще коригираме забележките и ще входираме проекта отново в НИНКН“, увери вчера зам.-кметът по строителство Пламен Райчев. Той допълни, че е получил становището следобед в понеделник, което веднага е било разпратено на всички, участвали в подготовката.

Проектът за Небет тепе и Източната порта се изпълнява  с безвъзмездната финансова помощ по ОП „Региони в растеж“  и трябва да бъде напълно завършен до края на 2023 г. Европейските средства са в размер на 6 млн. лева. През миналата година с решение на Общинския съвет беше взет кредит от 2 млн. лева за собствено участие на Общината в реставрацията.

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?