Следвайте ни

Незрящи искат от министъра 200 бона за Гергана

Синтезаторът с глас и име на радиоводеща генерира звукови файлове за слепи

Може ли да Ви пипна, отправи боязлив въпрос незрящият Дилян Петров към Бисер Петков. Социалният министър и изпълнителният директор на Агенция "Социално подпомагане" Румяна Петкова  свариха младежа да вади ореховки от тавата в работилницата по готварство в Националния център за рехабилитация на слепи по време на визитата си в Пловдив днес. Петков опита сладките, похвали ги и насърчи момчето да навлезе в личното му пространство. „С костюм сте!”, установи то, щом докосна с върховете на пръстите си ръкава на сакото. И помоли за снимка с министъра. Ако може, две-три - за резерва.

Както „се запозна” със социалния министър с допир, така Дилян учи в работилницата по готварство как да се справя с ежедневната обкръжаваща среда. Печката и пералнята в защитеното пространство са с тактилни маркери. Като свикне да се ориентира по тях, после Дилян  може да пренесе това и у дома. Вече мога и там да си направя сам сладки, похвали се момчето от Свищов, което в момента минава курс в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. Той предлага на хора от цялата страна различни видове зрителна рехабилитация, тренинги за добиване на полезни умения, брайлово обучене, компютърни курсове, занимания по грънчарство. Има лиценз и да подготвя по 10 професии, от които  поради липса на финансов ресурс реално обучава само по една – масажист.

Който обаче усвои уменията по нея и получи диплома, почти веднага намира работа.  Възпитаници на центъра вече работят даже на круизни кораби и в Италия. 29-годишната Силвия Койчева няма да ходи чак там – след 6-месечното си обучение ще работи в Хасковски минерални бани. „Стана малко с връзки, иначе много трудно взимат хора като мен”, призна незрящото момиче.

Министърът надникна и в спортната зала, но не се осмели да премери сили с шампиона по канадска борба и треньор  Марин Пейчев.

Обиколката му започна от стаята, в която деца от Комплекса за социални услуги „Мария Луиза” очакваха да се извърши диагностика на зрението им с апарат от последно поколение. Купен е от „Лайънс клуб” и с него вече трета година се обикалят детските градини в Пловдив. Само през миналата скринингът на зрението е обхванал 3000 деца, от които 35% се оказали с проблеми. Това не е диагностика и само насочваме децата към лекар, ако апаратът покаже проблем, но офталмолозите на 100% потвърждават първоначалните констатации, обясни шефът на НЦРС Стефан Данчев. Оказа се, че процедурата е много лесна – гледаш в апарата, а той пиука като робот. Ако светне зелено, всичко е наред, ако  е червено – трябват упражнения, пръв установи тийнейджър от КСУ „Мария Луиза”. А 10-годишната Запрянка смогна да подари на министъра пано с хартиени цветя.

В кабинета по зрителна рехабилитация Теменужка показа на Бисер Петков как тренира координацията между очите и ръката, за да упражнява остатъчно зрение – като по зададен модел навива конец или ластик около пирони върху дъска. Прилагат се и други помощни средства – детски игри, рисуване в огледало, ходене по лента или светеща пръчка. Ползва се и тъй наречената „затворена телевизия”, чиято камера уголемява поставен в обсега й текст, може да „приближи” екрана на домашния телевизор или бялата дъска в масовото училище, където има интегрирани незрящи деца.

А в брайловия кабинет социалният министър получи неочаквана молба – да помогне на Гергана. Оказа се, че зад името се крие не нуждаеща се дама от общността на незрящите, а българоговорящият синтезатор. Ползвайки 1 млн. думи, той създава звукови файлове в помощ на слепите хора. Носи името на говорителка в радиото, с чийто глас „говори”. Проблемът обаче е, че е стара версия и всеки ъпдейт изисква преинсталиране. От центъра търсили специалисти за разработване на нова вариация, но те поискали над 200 000 лева. Бисер  Петков се ангажира да провери какви са възможностите по някоя от оперативните програми. „Това са ни очите!”, настояха незрящите наистина да се намери решение.

Още по-голяма изненада чакаше министъра в залата в дъното, която Националният център за рехабилитация е превърнал в ателие на незрящия художник  Стамен Кривошиев. Той е единственият, който работи с техниката  енкаустика върху платно. Творецът посрещна госта на „разделителната линия” между картините, които рисувал, когато виждал, и тези, които прави сега като незрящ. Живее в тъмнина вече пета година от своите 77, но не се отказва от техниката, която сам е проучил и доразвил.

Това е стар способ от 2000 г. пр. Хр., разказа Стамен Кривошиев. Представлява рисуване с восък, който прави покритието толкова устойчиво, че картината може да остане непокътната, дори ако се залее със сярна киселина. Художникът  проучил техниката в стари кондики и я практикува вече 30 години. Първо обработва восъка на слънчева и лунна светлина, за да стане бял, разкри той пред министъра. Една кутийка се прави за 2 месеца. Рисува само върху черна основа, като първо покрива цялото платно с восък, а останалия оцветява и с него нанася формите. Вече работи само с по-малки формати, ползва само останалото 0,08% зрение на лявото око. На по-малка площ запомням какво съм направил в другия ъгъл, обясни авторът. „После всичко се обгаря с горелка при температура 800-1200 градуса”, извади я мъжът опипом изпод работния тезгях. Заради тази висока температура никой освен него не рисува по този начин върху платно. Но пловдивчанинът е измислил как да става това. Иска му се да предаде на някого умението, но няма на кого.  

Когато ослепях, получих подслон тук, подадоха ми ръка да живея, каза Стамен Кривошиев. Бившият реставратор донесъл в импровизираното си ателие и иконата от 1826 г., чието възстановяване не успял да довърши след загубата на зрението си.

Как се правят изумителни съдове с релефни дъбови листа и пано със слънчогледи за детска ясла в Пловдив, видя още Бисер Петков в работилницата по грънчарство. „Така минава денят на бабички като нас - като когато бяхме деца в училище с пластилина”, с охота и самоирония му разказа Елена Минева. И се поинтересува кой е всъщност гостът. На свой ред Бисер Петков попита дали незрящите хора намират пазар за творенията си. Оказа се, че дейността е по проект и нямат право да търгуват. Но с финансирането е направена галерия в Археологическия подлез, в която излагат творби незрящи художници от цялата страна.

6 предизвикателства

Основната рехабилитация да се обвърже с професионално обучение и медиация на пазара на труда, настояха от Националния център за рехабилитация на слепи пред министър Бисер Петков. В държави като Германия, Холандия и Финландия това е разписано в нормативната база и работи, посочи Александрина Костова, програмен мениджър  на организацията и преподавател по зрителна диагностика. 

Тя очерта още  5 предизвикателства, с които се сблъсква центърът, основан още през 1966 г. 

Проблем е недостатъчното финансиране, поради което, макар да има лиценз да подготвя по 10 професии, НЦРС в момента обучава само масажисти. Изобщо не е стартирала подготовка на градинари и цветари, а тези сфери са много подходящи за незрящи.

Годишната субсидия от 207 000 лева не стига, защото само на месец през центъра минават по 400 човека. Някои от курсовете са по половин година и  на курсистите от цяла България се осигурява престой и храна за целия период.

В същото време НЦРС не може да разчита на допълнителни средства, заради режима „де минимис”, който поставя лимит да се усвояват европейски пари в размер до 200 000 евро. Той е въведен, за да не се стига до монопол на предприятия, но ние предлагаме услуги и не произвеждаме нищо, за да сме в тази група, обясни Александрина Костова. С колегите й поискаха застъпничество от МТСП  този режим да отпадне за подобни центрове, съюзи и други организации.

Според специалистите е добре във всяко от професионалните обучения да се добави и чуждоезикова подготовка.

Искат и повишение на възнагражденията. Сега те са около минималната заплата и вече е започнало текучество – кадрите изтичат към образователната система след повишаването на учителските заплати.

 

Снимки Наташа Манева

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?