Не хамам от Баня “Старинна”, а културен център

Преди десет дни кметовете на Пловдив, Карлово, Стара Загора и Кюстендил се събраха на обща среща в града на тепетата, за да обсъдят как да действат и какви доказателства да представят в съда по повод на предстоящите казуси с връщането на турски имоти, строени с религиозна цел. Карлово вече се вдигна на бунт срещу връщането на Куршум джамия на Главното мюфтийство. Над 12 000 души са се включили в протестната подписка, след като Окръжният съд в Пловдив постанови Куршум джамия да бъде върната на изповеданието, макар че на казуса все още не е сложена точка. Желанието на хората в подбалканския град е да не се превръща настоящият паметник на културата в действаща джамия. За февруари е насочено делото за Чифте баня в Пловдив. Другите два имота, към които мюфтийството има претенции, са Ташкюпрю джамия и старите турски гробища. За мнение по темата потърсихме председателя на джамийското настоятелство в Пловдив Ахмед Пехливан.

- Г-н Пехливан, общината е категорична, че ще брани имотите и няма да ги даде, разполагате ли с нужните доказателства. Очаквате ли гражданско недоволство подобно на Карлово?
- Главно мюфтийство е първоприемник на мюсюлманските настоятелства. Днес, когато мюсюлманското изповедание предявява иск за имотите си, нотариалните актове са предадени от местните поделения на адвокат Красимир Русев, упълномощен от главния мюфтия Мустафа Хаджи да защитава интересите ни. Местните представителства на настоятелствата също подават молби, но всички доказателства са предадени на Главно мюфтийство.

- Защо точно в този момент тръгнахте да си връщате имотите? Мюсюлманско изповедание в Пловдив води дългогодишни битки с преотдаване на вакъфите и когато те са на път да се разрешат, предявява претенции и върху знакови за града сгради и терени.
- Делата са заведени още през 2012 година, преди да бъде представен законопроектът,  който предвижда религиозните общности да придобият собственост върху всички имоти, строени с религиозна цел. Веднага след представянето на поправката възникнаха спорове кой е по-добрият стопанин - държавата или религиозните общности, кое вероизповедание ще има право на собственост върху храмове, които сега са музеи, а в миналото са били джамии. Мюсюлманско изповедание преди много години също е водило дела както за Чифте хамам, така и за Ташкюпрю джамия, но те са били загубени. Не е редно претенциите, които предявяваме, да се свързват с посещението на турския вицепремиер Бекир Боздаг в България, който попита кога проектозаконът за вероизповеданията, уреждащ собствеността на храмове, ще бъде приет.

- Имате ли нотариални актове?
- Разбира се, иначе не бихме започнали да водим дела. Имаме амбицията да си върнем не само Чифте баня и Ташкюпрю джамия, но и турските гробища. Джамията, която е превърната в ресторант (“XIX век”), е проблемна, тъй като при продажбата на имота е записано, че не е имало духовен храм, и така е продаден само парцелът. А е неоспорим факт, че джамия е съществувала. По време на делата съдът е назначавал вещо лице, а експертизата доказва отоманския стил на извайване на тухлите. Но тъй като е продадена на трети лица, сега по-трудно ще докажем претенциите си. Има вероятност нашите юристи да поискат предишното съдебно решение да бъде обявено за нищожно. Сходен е казусът с комплекс “Пълдин” в Стария град. Някога той е бил дом-джамия със зала за ритуални танци за дервиши и жилищни постройки. И за него притежаваме акт за собственост

- Голямата битка ще бъде за Баня “Старинна”. Общината е категорична, че няма да я даде лесно, защото е превърната в Център за съвременно изкуство. Делото е насрочено за февруари, ако си я върнете, каква ще бъде съдбата є в бъдеще?
- Няма да правим хамам, разбира се. Ще я реставрираме, защото сега не е в добро състояние, и ще я превърнем в културен център. Знам, че и сега се организират изложби, но това става два пъти годишно за по една седмица, а през останалото време стои затворена. Нашата цел е да я отворим за пловдивчани и гостите на града, като вътре ще се организират разнообразни културни прояви. Все пак съдът е този, който решава.

- Няма как претенциите на изповеданието да не предизвикват бурни реакции, особено в града на Левски. Българите не могат да замижат очи за историята си.
- Тук ще дам само един пример - преди по- малко от месец Българската църква си върна епархийски имот в престижния истанбулски квартал “Шишли”. Неговата цена в момента е 600 милиона турски лири. Васил Лязе - председател на Управителния съвет на фондация “Български православен храм “Св. Стефан” в Цариград”, заяви, че вече са се договорили с фирмата “Таш Япъ” в споменатия парцел да се строи срещу дял от сградата. Делата за връщането на екзархийската собственост в Истанбул се точеха с години. Накрая проблемът бе решен чрез закон, приет от турския парламент, според който се възстановяват имотите на всички немюсюлмански вероизповедания в Турция. А ние предявяваме претенциите си пред българския съд и ще се движим по буквата на закона. А благодарение на българското и турското министерство на културата бе извършен ремонт на храм “Св. Георги” в Одрин.