4020

На 11 май 1851 г. : Пловдив пръв в света чества Кирил и Методий

Инициативата е на Найден Геров, след това почитат светите братя  в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, в Шумен, Лом, Скопие и София

За пръв път във възрожденската епоха празникът на Кирил и Методий е отбелязан официално в Пловдив на 11 май 1851 г. пред Епархийското училище, носещо тяхното име, смята съвременната историография.  Инициативата е на Найден Геров, а датата е избрана, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии. 

Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.

В годините след това 11 май започва да се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, пак в Пловдив - в храма „Света Богородица” (със слово на Йоаким Груев), в Шумен, Лом, Скопие и София.

Пет години след празника, организиран от Найден Геров в Пловдив, Йоаким Груев предлага денят на светите равноапостоли да стане официален празник на българските ученици. Пловдивското епархийско училище, известно като Първа мъжка гимназия, е и първото в света, наречено на братята Кирил и Методий.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Самите българи също в началото смятали за необикновено да празнуват деня на светите братя и чак на четвъртата-петата година от първото тържество започнали да идват за честванията. Най-активни в първите години били представителите на абаджийския еснаф. Впоследствие в празненствата се включват все повече хора, особено когато Пловдив се сдобива с българска църква през 1860 г. 

„На 11 май след тържествено богослужение в храма "Св. Богородица" духовенството, придружено от ученици и от народ с литии, отиде в училището, дето след водосвет аз изрекох поучителна реч с обяснения за значението на празника. По обед изявени българи с челядта си и учениците прекараха деня с песни и веселби на едно избрано място извън града. Така се положи начало на тържествено празнуване празника 11 май, който от година на година се обобщи не само по цялата Пловдивска епархия, но и по цяла България, и от училищен празник, какъвто беше в началото, достигна да стане всеобщ народен Великден”, пише в спомените си Йоаким Груев.

Така Първа мъжка гимназия в Пловдив поставя вековната традиция у нас да почитаме празника на св. св. Кирил и Методий. Самото училище има паметна история, а образование в него са получили стотици видни българи, чиито имена са достойни за всяка една енциклопедия.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от Църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавното честване остава на 24 май.

За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България.

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 2 оценки
5/5 от 2 оценки

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?