3906

Момче в инвалидна количка обедини "Ботев" и Локо за обща кауза

Само няколко мига делят 22-годишния Георги Маринов от мечтата му да служи на обществото и кошмара, пратил го в инвалидна количка. Преди три години, когато е на 19, Жоро катастрофира. Прилошава му в колата, докато пътува, и се блъска в дърво. От онзи момент младият пловдивчанин води битка да се изправи на крака и да се върне към нормалния живот.


До злополучния ден за Жоро всичко върви по ноти. Води много по-активен и пълноценен живот от повечето си връстници. Завършва средното си образование с отличен успех, защитава сертификат за английски език по програмата  „Еразъм“, има приятелка и приятели, приет е да учи във Варна мечтаната специалност "Национална сигурност". От ранните си години Георги не спирал да спортува - 10 години е тренирал плуване, тенис на корт, футбол. От дете активно се е занимавал с колоездене и картинг.  Има спечелени златни медали по колоездене и плуване.


„Бях човек с адреналин в кръвта. След като завърших средното си образование, избрах да следвам „Национална сигурност“, защото от малък мечтаех да започна работа към специализираните отряди за борба с престъпността и тероризма. Искаше ми се да съм част от хората, които са се посветили на създаването на по-добра среда и сигурност за хората. Като спортист имах и мускулатурата, и силата, и дисциплината, и волята да постигна мечтата си. Имах и доста добра психическа подготовка. Бях много щастлив, когато ме приеха, и нямах търпение да започна следването си“, разказва за миналия си живот Жоро.


След катастрофата последствията са огромна рана на главата, 10 избити зъба, два счупени прешлени, скъсан бедрен мускул, дълбока рана на корема, счупени ребра и пневмоторакс, множество травми на врата, ръцете и цялото тяло. 

 

Жоро едва остава жив, но е неподвижен. Може да движи единствено очите си

 


Още първите месеци след злополуката приятелката му спряла да се обажда. Приел го стоически, което отдава отново на спорта, който го е изградил като човек със силна психика и го е научил никога да не се предава. Имал и цел - да се изправи и да проходи отново.

 


„Много хора, които смятах за близки приятели, спряха да ме търсят, защото състоянието, в което бях, не ми позволяваше да излизам от вкъщи. Имаше моменти, в които нямаше кой да ме попита - как си, какво правиш, имаш ли нужда от нещо, или просто да се обади, за да си поговорим“, разказва за първото сито в живота си Жоро. До него обаче е семейството му, което го подкрепя и не пести средства и за най-малката възможност, която може да подобри състоянието на момчето.

 


Следват три години операции, рехабилитации, смяна на лекари, лечение и медикаменти. Без особен резултат. Момчето е в инвалидна количка, без чувствителност от гърдите надолу.


„До момента всичко възможно в България сме изпробвали. Първо ми беше направена операция на главата. На нея имах голяма рана, която трябваше да бъде зашита. След това оперираха ръката ми. Последваха и други. Последната и най-сериозна операция беше на гръбнака. Тя продължи към 12 часа. Казаха ми, че са се сменяли няколко екипа, защото е продължила повече от един работен ден. Имам два премахнати прешлена. На тяхно място са сложени две титаниеви пръчки с 8 титаниеви винта. Прекъснат е и гръбначният мозък. В моето състояние и част от органите ми не работят както трябва. Черният ми дроб функционира едва на 40%. После започнах рехабилитация. За жалост, подобрение не видях, въпреки че сме били при много добри специалисти“, разказва Жоро.

 


Семейството обаче не спира да търси възможности за подобряване на състоянието му. Правят консултации със специалисти в Германия, Турция, Гърция… дори Виетнам. 

 

Повечето му казвали: „Ние сме дотук. Оттук нататък е Господ“

 


 Жоро кандидатствал и по програмата Neuralink, разработена от най-добрите специалисти в САЩ за Илън Мъск.  „Тя е изградена изцяло върху принципа на имплантирането на  чипове. По медицински документи бях одобрен, но до лечение не се стигна, защото не съм американски гражданин“, разказва Жоро. Покрай непрекъснатото търсене на информация семейството попаднало на болница в Тайланд, която също прилагала метод за лечение чрез поставяне на чип.

„В Тайланд лекарите ми предлагат присаждане на стволови клетки в гръбначния стълб, който е с два премахнати прешлена и частично прекъснат гръбначен мозък. На по-ниско ниво, в лумбалния дял, ще бъде поставено устройство, с което се цели чрез импулси да се възстанови двигателната активност. Стволовите клетки са за връщането на чувствителността и възстановяването на функцията на органите, за да работят като при здрав човек. Чипът е единствено и само за моториката на тялото.

След тази операция няма да има 100% възстановяване. В цял свят няма как и кой да предложи такова нещо в моето състояние и травмите, които имам. Процентите, които ми дават, обаче са доста сериозни. По техния метод успешното лечение на случаи като моя са между 80 и 85 процента. Ако всичко протече нормално, възстановяването продължава средно между 3 и 5 години. Лекарите от болницата в Банкок бяха много откровени с мен. Казаха ми: "Моето момче, не мисли, че ще можеш да тичаш или ходиш както преди, но ще можеш да ходиш сам. 

 

Дали с бастун, патерица или проходилка - ще се движиш без чужда помощ", 

 

разказва за последната си надежда Жоро.

 


От всичко най-много му тежи, че като млад човек му липсват социалните контакти и възможността да е конкурентен при кандидатстването за работа. В момента, въпреки че знае английски език, има много добра компютърна грамотност, успехът от средното училище му е над 5,50 и е комуникативен, на Жоро му е трудно да си намери работа, която може да върши от вкъщи.

 

Покрай останалите в живота му приятели, миналата година започнал да тренира стрелба за хора в неравностойно положение. Само след месец тренировки миналата година на състезанията за хора с увреждания станал трети за България.

„Всички бяха шокирани какъв феномен съм“, не крие удовлетворението от успеха си Жоро.

В спортният дух на момчето и стремежът му да се пребори с препятствията в живота обединяват в обща кауза дори двата големи футболни отбора  в града - "Локомотив" и "Ботев", които по традиция не се долюбват. Покрай негови бивши съученици футболистите от двата тима се включили в обща кампания за събирането на средства, с които Жоро да замине на лечение в Тайланд.

„До този момент семейството ми само покриваше всички разходи по лечението ми. Сумата, която обаче са определили от болницата, е непосилна за нас. Тя е 350 000 лева само за първичното лечение. В нея не са включени пътните за мен и придружителя ми, храната, допълните изследвания, които ще се правят на място. Това са още около 100 000. Затова съм благодарен и на двата отбора, че подкрепиха моята кауза, взеха я присърце и помагат на мен и семейството ми да преминем през този труден период от живота ни. Те ме карат да вярвам, че ще успеем. Много ме мотивират тези хора“, разказва развълнуван Жоро.

 


В подкрепа на кампанията ветераните от "Ботев" и "Локомотив" ще играят мач на 28 май на базата в Коматево. Всички приходи от него ще са за каузата „Подкрепи Георги за  успеха“. Подкрепа Жоро ще получи и от предстоящото Премиум рали, което ще се проведе от 19 до 24 юни.  За кампанията на 1 юни ще се проведе и благотворителен детски турнир на базата в Коматево, както и в още няколко пловдивски села, които са организирани от Община „Родопи“.

Освен мечтата да проходи, Жоро има и друга - иска да покаже на хората в неговото положение, че никога не трябва да се отчайват и да се отказват да се борят.

„Покрай моето лечение и рехабилитации се срещам непрекъснато с хора, които са се примирили със състоянието си и са спрели да се борят. Ако аз успея, ще покажа и на тях, че винаги има смисъл“, категоричен е младият мъж.

 Всеки, който иска и може да помогне на Жоро, може да го направи чрез дарение на:

Подкрепи Георги за успеха

IBAN: 

 


BG36 BPBI 7942 4055 9360 01

 


Титуляр:

 


Иван Маринов Маринов

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 2 оценки
5/5 от 2 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?