Следвайте ни

Молят и Света Марина за място в езикова гимназия СНИМКИ

На храмовия празник в митрополитския храм клирът и миряните отпразнуваха 20 г. от ръкополагането на Дядо Николай за епископ

viber icon

Да успее да се пребори за място в езикова гимназия, да завърши образованието си, без да бърза с венчило и деца – има време за всичко. Но каквото и да прави, да се държи за доброто и вярата.

С тази молитва за дъщеря си семейство от София пропътува разстоянието от столицата до Пловдив в горещия съботен ден, за да се включи в празничната служба в митрополитската църква „Св. Марина“ навръх храмовия й празник и имен ден на щерка си. Знаем, че тук има църква, която носи това име, разказа майката Галина Чакърова. Когато дъщеря й се появила на бял свят, тя избрала да я нарече точно Марина. Разказала й е житието на светицата, чието име носи. Днес Марина е на 12 години и наесен ще бъде шестокласничка. Навръх имения си ден тя свари да получи лично благословията на пловдивския митрополит Николай на излизане от светата литургия.

Марина казва за себе си, че е по-скоро вярващ човек, макар това да е трудно в света на днешните 12-годишни. Силна е по английски и обича да рисува. Преди днешното си почти поклонническо семейно пътешествие до Пловдив, ваканцията започнала при баба в Своге, а сега я чака и морето.

Велиана, която е само на 6 месеца, пък бе най-малката мирянка, която на празника на Св. Марина получи причастие в митрополитския храм, украсен с бели орхидеи във формата на ангелски крила. Не й е за първи път – майка й Анна, която е стоматолог, но в момента се е посветила на грижите за дъщеря си и баткото на 2,5 г.,  я води почти всяка неделя. А таткото е част от свещеническия клир под тепетата и с одобрение наблюдаваше как всички се радват на пременената в розово госпожица, докато тя кокори очи към светиите и току посяга да закачи някого от миряните.

Днес празнуваме Св. великомъченица Марина, която никак  не се поколеба и смело изповяда Христа, обърна се към вярващите митрополит Николай. Разказа им, че била избрана за този подвиг още от утробата на майка си, въпреки че баща й – езически жрец, я възпитал в идолопоклонничество. Но Господ избрал да познае истината и я призовал при себе си.

В ония времена римското правителство преследвало християните, мнозина се криели в пустините, а други оставяли градовете и проповядвали, предрешени като просяци.  От един такъв смел християнин 12-годишна Марина чула за Господа Иисуса Христа, сърцето й се изпълнило с любов и поискала Свето кръщение, но заради гонението нито в града, нито в околноститеу имало свещеник, който да го извърши. Девойката се оставила на волята на Господ.

Пръв неин гонител станал баща й, като узнал за вярата й. Намразил я и започнал да се отнася към нея жестоко.

Вече започвала 16 г., когато веднъж в околностите на града тя срещнала управителя на източните страни, който дошъл да предава на съд християните. Необикновената  й красота така го поразила, че му дошла мисъл да я вземе за жена. Разпитал я и тя скромно отговорила, но не скрила и че вярва в Бога на християните и иска да се посвети на служение Нему. Управителят  заповядал на войниците да я хванат и да я водят след него в града, без да й сторят зло.

На другия ден била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: „Виждат боговете, че желая твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете, ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници“.   „Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя създател“, отвърнала тя. Не се подчинила нито на увещания, нито на закани.

Управителят заповядал да я бият. Приковали я на дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Едва жива, я затворили в тъмница. Там видала над себе си сияещ кръст, чули се думите“ „Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага. Защото скоро като мъдрите девици ще влезеш в чертога на своя жених“. Сърцето й се изпълнило с  радост. В същото време почувствала, че раните й заздравяват и се връщат силите й.  Продължавала да моли за Св. Кръщение, та измита с него да влезе в небесния чертог.

Когато на следващия ден я извели на съд, всички били изумени, че не страда, а е радостна. Някои от езичниците познали в това силата Божия, други приписали това на магьосничество. Управителят пак я убеждавал да остави своята вяра. Като не склонила, започнали ужасни изтезания – тялото й било разранявано, а раните изгаряни с огън. Марина пак се молела да мине и през водата на Светото кръщение, както е минала през огъня в Негово име. Затова решили да я удавят в каца с вода. Щом се потопила, веригите й се разкъсали  и я огряла светлина. Седяла във водата и пеела хвалебствени песни. Преди смъртта си призовала народа да познае истинския Бог.

„Имайки пред себе си житията на светиите, виждаме как те са се подвизавали за Господа Иисуса Христа – каза на миряните митрополит Николай. - Нека винаги да помним великия подвиг на мъченичеството. Да помним, че дори и само претърпяването на много скърби заради Христа е мъченичество. И Господ ще ни удостои с на-големия подвиг, който ще ни въведе в небесния Ерусалим“.

Още снощи за днешния празник в Пловдив пристигнал Ловчанският митрополит Гавраил, който възглави вечерната служба навръх рождения си ден.

В днешната пък се включиха още Старозагорският митрополит Киприян, Врачанският - Григорий, Мелнишкият – Герасим, Смолянският – Висарион, игуменът на Бачковския манастир епископ Сионий. Представителите у нас на румънската и на руската православна църква също пристигнаха – за да участват в отбелязването на 20 г. от ръкополагането за епископ на митрополит Николай и вече четвърт век служение. Свое поздравление изпрати и патриарх Неофит.

Как бе почетен владиката – очаквайте подробности

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?