Следвайте ни

Мисия „Саниране“: Удължихме ли „живота“ на старите блокове с милиардите от държавата

viber icon

Свързани новини

Експерти по темата отдавна предупредиха, че санирането означава да се обнови сградата до степен, в която да се удължи нейният живот. Но това не означава само с изолация и нови тръби

Над милион българи днес живеят в панелки. Строени бързо и за задоволяване на жилищната нужда на хората, в годините на соц-а, тези блокове са сеизмично най-издържливите сгради. Експертите тогава са предполагали, че панелките ще имат поне 50 години живот. Лошата новина обаче е, че някои от тях вече са достигнали тази възраст.

Колко още живот им остава - питат обитателите им днес. 

За удължаване на живота на тези сгради Европа отпусна пари за санирането им и много хора се възползваха от тях. С европарите наследството от комунизма имаше шанс да възкръсне за нов живот. Идеята беше старите сгради да се превърнат в модерни жилища с нисък разход на енергия. Какво обаче получихме реално?

Подменихме термина „саниране“ с „козметика“

Експерти по темата отдавна предупредиха, че санирането означава да се обнови сградата до степен, в която да се удължи нейният живот. Но това не означава само енергийна ефективност, т.е. да адаптираме сградата към икономии от енергия за определен период от време. Тук се изискваше нещо по-сериозно - животът на панелките зависеше на 100% от конструктивното изпълнение, категорични са в бранша. Вместо една сериозна „ревизия“ обаче строителите масово се занимаваха с външно облепване по блоковете с топлоизолационни материали. Те изпълниха енергийно осветление в общите части - стълбищата, смениха и дограмата, но дотук! Може би единственото полезно нещо се оказа поставената хидроизолация - така поне покривът на блока ще спре да тече. Само че реално стигнахме до парадокса да санираме неосигурени сгради!

Кривите сметки

Първите сгради са строени около 70-те години на 20. век, ясно е, че срокът им вече изтича. Ето защо държавата няма никакви основания да прави каквото и да е по тях, за да продължи живота им - това е другата гледна точка, изказана от специалистите за въпросното „саниране“. Освен това в целия процес явно има още нещо сбъркано. Т. нар. саниране на едно жилище струва около 26 хил. лева на държавата. Реално то обаче не е саниране, защото при санирането трябва да се усилят конструкциите, да се подменят всички инсталации, асансьори, общи части, да се осигури достъпна среда за хора с увреждания. „Реално с парите от Националната програма направихме само топлоизолиране и подмяна на дограмата. Ако искаш сам да си топлоизолираш апартамента, влагаш около 5-6 хил. лева. Т.е. държавата плаща 3-4 пъти повече със същите материали - какъв е смисълът тогава“, пита инж. Николай Николов от надзорната фирма „Стрикт“.

Свързани новини

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Батко

Батко

21.08.2020 | 09:09

Надзорния, къде спяхте и не сезирахте прокуратурата?

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?