Милиони потънаха в незавършени строежи

Обичайните причини за "сградите призраци" варират от спорове за собственост до неадекватна оценка на риска

В началото на ноември 2009-а полагат фундаментите на 15-етажна сграда на бул. "Пещерско шосе". Тя трябваше да замени стария РУМ "Направи си сам" с модерен полифункционален комплекс. Такива поне са плановете на предприемача Марио Апостолов и фирмата му "Кристи билд". Днес в незавършения строеж работи единствено магазинът на БИЛЛА в партера и няколко заведения. Кранове стърчат и на мястото на тузарския комплекс „Слънчогледи”. Близо 100 семейства и до днес чакат да се нанесат в своите купени на зелено жилища, затънали в кредити към банки. Незавършеният строеж се вижда вляво от Пещерско шосе, малко преди да влезете в квартал "Прослав". Зад него стоеше фирмата „Ферал и Ко” на предприемача Васил Стоянов, който така и не доведе до края започнатия мега проект заради непогасен кредит към „Юробанк”. Дълги години клиентите на фалиралата "Рея 96", която трябваше да строи спортна зала Колодрума, също се кръстеха да не са сред изгорелите в поредната строителна пирамида. Наложи се банката, дала кредит на бизнесмените от Раковски, да довършват блокчетата, за да не бъдат ужилени хората, дали пари за апартаменти "на зелено". Ужилени обаче бяха общината и държавата, защото идеята бе "Рея 96" да получи строително разрешително за целия комплекс, а със спечелените пари да изгради многофункционалната зала. После обаче се наложи местната и централна власт да налеят над 50 млн. лева в "Колодрума", а ръка върху започнатите жилищни обекти сложи банката и други кредитори за фалиралото дружество.  

Това са само част от “призрачните” строежи, които остави след себе си бумът в сектора преди кризата от 2008 г. Откъде дойде феноменът замразени или недовършени сгради?

Обичайните причини за незавършеното строителство варират от спорове за собственост до неадекватна оценка на риска. Или зле планират и съответно невърнат към банката кредит. Ако попитате предприемачите, сред тях няма такъв, който да е започнал строежа и да не иска да го завърши. Няма и кой да го задължи да го направи. На практика всеки строител може да спре обекта си и да го продължи след време. За целта просто трябва да актуализира необходимата документация. И няма кой да го санкционира за просрочието. Въпреки че разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината, местната администрация не разполага със законови инструменти, с които да задължи инвеститора да доведе докрай започнатото строителство.

 „Преди 2008-а със строителство се захващаше всеки - от кварталния търговец до майстора по поставянето на плочки. Резултатът е стотици “ужилени” от продажбите на зелено. Добрата новина е, че в края на 2018 г. пазарът постепенно се изчисти от случайните играчи”, коментира експерт по имотните сделки под тепетата.

Факт е обаче, че никой и никъде не води статистика на замразените билдинги. “ДНСК не поддържа регистър на незавършени и невъведени в експлоатация строежи”, казва шефът на ДНСК арх. Несторов. Подобна статистика не поддържа и местната администрация под тепетата. Това е проблем, но и не чак толкова значим пропуск, коментират експерти. Статистиката сама по себе си, дори да я имаше, няма как да даде отговор на въпроса колко от тези сгради са преминали в активите на други компании и в крайна сметка са били довършени във времето. Или колко от тези строежи вече са собственост на банки и как те ги менажират впоследствие.

“Никой инвеститор няма да изостави току-така строежа си”, коментира специалист от общинската администрация в Пловдив. Според експерта в общината се поддържа регистър за въведените в експлоатация сгради.  “Регистър с незавършените сгради в община Пловдив обаче липсва и няма как да се поддържа”, уточнява той. “Замразените строежи в Пловдив не са чак толкова много - в момента се сещам само за спрения комплекс ”Слънчогледи” до „Прослав”. Така че от общината не ги наблюдаваме. Обръщаме им внимание само когато строежът стане опасен за преминаващите, т.е. създава опасност за живота им. В този случай даваме предписания на собственика, примерно имотът да се огради с предпазни средства. Ако инвеститорът не го направи, тогава се намесва общината - правим необходимото обезопасяване около строежа”.   

Възможно ли е да се намери решение на проблема?

“Тези строежи имат потенциала да се развият, но това може да го направи само един добър предприемач. Казвам предприемач, а не бизнесмен”, коментира инж. Николай Николов. Неговата фирма “Стрикт” упражнява надзора, т.е. контрол на строителните обекти. Според Николов, когато има замразен с години строеж, подходът е следният: първо трябва да се направи оценка за функцията, т.е. предназначението на терена. След това да се огледа самата сграда и доколко тя може да се адаптира към новата функция и едва след това да се премине към реализация.   

Проблемът с незавършените строежи не е само по нашите ширини. Само че в много от развитите държави са намерили ловки начини да се справят с него. Едното решение е да се предприеме разрушаване на необитаемите постройки, както правят ирландците например. Премахването им става с решение на властите и е за сметка на инвеститора. Друго решение е разпродаването на проблемните имоти на много ниска цена. Вариант е и собственик, които не може да завърши строежа, си да го прехвърли на финансово по-стабилен инвеститор, който би се справил с довършването му. 

Хората се питат дали актуалният в наши дни нов бум в жилищното строителство няма да остави нови сгради призраци. Защото този бизнес вече е част от портфолиото на компании с най-разнородна дейност, а с предприемачество масово се занимават позабогателите политици или поне най-близките им роднини. Клиентите обаче са ограничен кръг - младите пловдивски семейства, разчитащи на ниските засега лихви в ипотечното кредитиране, социалните номади от Родопите, за които Пловдив си остава по-добро място за живеене от Смолян или Неделино, и хората със свободни пари, които купуват жилища с инвестиционна цел. Засега търсенето отговаря на предлагането, но когато тенденцията се обърне, ще обявим, че балонът пак се е спукал.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?