Следвайте ни

Ивайло Гоцев – Хъкълбери Фин от Сахат тепе

viber icon

Едно 18-годишно момче заминава през 1986 г. за Америка да сбъдне мечтата си. Днес, 33 години по-късно, нищо в характера и решимостта му не се е променило, само мечтата от американска се е превърнала в пловдивска. Ивайло Гоцев е роден на 150 крачки от Джумаята и макар да е обиколил всички континенти, да говори 5 езика и да е виждал най-големите чудеса на света, свещен за него си остава градът на седемте тепета.

Едно от тепетата е разрушено, но ако се обединим, можем да го съградим отново, убеден е Ивайло, според когото За-Едно е ключовата дума. Когато сме „всички за-една-кауза", можем да постигнем и невъзможното, твърди мениджърът на Кубрат Пулев. Именно в Пловдив той организира спортното събитие на годината - Боксовата гала в "Колодрума". Грандиозният турнир е само началото на серия от мероприятия и проекти, които Гоцев е замислил за пловдивчани и родния си град. „Това съм аз, като си наумя нещо, то става", казва той. Като истински Овен не спира да разбива стени и препятствия. Твърди, че това му е по-лесно, отколкото да влезе през вратата. 

Амбицията му изострят и бижутата от кристали. Те ми дават допълнително сила и вяра. Наричам ги "усилватели" на моите намерения. На мен ми действат добре, те пречистват, държат много информация. Всеки трябва да вярва в нещо, за тази цел аз си държа кристали", обяснява мениджърът на Кобрата. Показва огромен опушен цитрин, който идва от Тибет. Другото, в което вярва, е скритият смисъл на числата и синхронността на събитията. Убеден е, че някои дни и срещи са сакрални. Няма как да ги забравиш, те просто са там да ти напомнят, че нещата са свързани и трябва да четеш попътните знаци. 

Помни наизуст всички важни дати - запознанството с жена си, заминаването за Америка, раждането на дъщерите си, срещата с Кубрат Пулев.

Живот като на кино

При Гоцев всичко се случва като на кино. След филма „Роки", който през 1981 г. гледа заедно с майка си на Лятното кино, нищо в живота му няма да е същото. Заради този филм 13-годишният Ивайло започва да тренира бокс и да мечтае за Америка. „Не исках да бъда боксьор, докато не видях Силвестър Сталоун и неговия Роки. През 80-те имаше селекционери, ходеха в училищата и оглеждаха децата, правеха подбор. В трети-четвърти-пети клас бях запален по плуването, това беше спортът, който баща ми искаше да тренирам. После реших да бъда футболист, но се оказах с два леви крака. Но пък имах голямо желание", спомня си боксовият мениджър.  

Един от селекционерите - покойният Кръстьо Богатинов, отишъл в "Алеко Константинов", където Ивайло учел. Огледал събраните дечурлига, а погледът му спрял на най-изявения петокласник: „Искаш ли да ти направим един изпит за бокс? Изглеждаш като жребец, много добре си сложен", похвалил го Богатинов. Нахаканият Гоцев го отрязал: „Бокс в никакъв случай, искам да съм футболист!”.

Селекционерът обещал да му помогне и го викнал на Лаута. „От нетърпение не спах. Отивах да стана футболист, да вляза в Спортното училище", спомня си мениджърът на Кобрата.

Вместо игрище - боксова зала

Вместо на игрището обаче, се оказал в боксовата зала. Там го чакали Богатинов и Петър Стойчев, силен български боксьор, пловдивчанин. Посрещнали го с "добре дошъл", а той отвърнал, че е готов за изпита по футбол. „Футбол ли? Та той изпитът мина вчера", отвърнал с престорена небрежност треньорът и тръгнал да го надъхва за ринга. „В никакъв случай! Знам, че първото нещо, което ще направите, е да ми счупите носа", дръпнал се Ивайло, който и бездруго имал слаби капиляри и често от носа му руквала кръв. „Бате Петьо не се предаде. Посочи лицето си: „Виж ме мен!". Беше целият в зараснали аркади, носът му - изкривен на четири посоки - типичен боксьор. Това не беше моят спорт", разказва Гоцев.

Но в крайна сметка с плановете си успял само да разсмее Бог. „Щом видях "Роки", на следващия ден рано сутринта счупих 3-4 яйца, обърках ги с малко сол, изпих този суров коктейл и тръгнах да тичам по Сахат тепе. Тръпката вече беше в мен", не крие вълнението си Ивайло, който е роден и израсъл на върха на Дановия хълм. Първата книга, оставила следа в него, е „Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин". Бях по-скоро в ролята на Хъкълбери - пакостник и лошо момче", спомня си той. Именно тази книга на Марк Твен ме накара да мечтая да стигна до Америка някой ден. 

Няколко дни след „Роки" той отново отишъл на Лаута и този път се записал за боксьор. Бил в шести клас и влязъл в спортна паралелка в училище „Георги Бенковски", след което заминал с майка си за Мароко. „Аз я навих да излезем извън България и по един или друг начин да стигнем до Америка. Тя работеше като учителка по биология и химия. Научи френски. Наеха я от "Техноимпекс", компания, която изпращаше специалисти към Африка", разказва Гоцев.

Въздухът на Казабланка

Когато заминал за Мароко, бил само на 13. "Видях света през друг прозорец, отвисоко. Летяхме с чартърен самолет на Royal Air Maroc. Вкусих за първи път кус-кус с пиле и стафиди. Всичко беше много различно - самият полет, изживяването. Знаех, че отивам на различно място. Със самото кацане усетих влагата на Казабланка, както и миризмите и цветовете на един различен свят", връща лентата Ивайло. 

Признава, че майка му е смела жена, воин. Отгледала го почти сама. Баща му умира млад, но и преди това родителите му са разделени. Въпреки това за него баща му е авторитет и важна фигура.

Жилката му е от Врачанско, но с майка му, която е пловдивчанка, се запознават под тепетата. Тя е на 18, той на 27, снима филм в Пловдив. След като среща майка му, започва работа във вестник "Отечествен глас".  „Почина 1980 година, аз бях само на 12. Всички важни събития се случиха на следващата година", спомня си Ивайло. Боксът продължил да живее с него и в Мароко. Понеже нямал зала, където да тренира, ходил на медината (пазар в Мароко - бел. ред.), където се организирали боеве. „Биехме се за пари, за пет долара или по-малко", разказва боксовият мениджър. Когато се прибирах в България за ваканциите, продължих да влизам в боксовата зала."

Подарява нова лада на непознат

Историята на заминаването му за Америка е свързана с чисто нова лада, която Гоцев и майка му подарили на почти непознат испанец. "През 1986-а бяхме в Алжир. Казах на майка ми, че няма да живея в България. Ще стана емигрант, а тя, ако реши, да дойде с мен. Ако не, ще се оправям сам. „Аз съм с тебе, сине”, каза ми, а после се сети, че има приятел в Щатите", спомня си Гоцев.

Човекът им пратил покана и с нея отишли директно в американското посолство в Алжир. В паспорта им пишело, че позволените за тях страни са само Мароко, Испания, Франция, Италия, Югославия - за да могат да се върнат с кола в България. „Консулът ни попита защо искаме да заминем за Америка, а ние отговорихме, че просто имаме покана и пътуваме като туристи. Задължително ще се върнем - няма проблем. И ни дадоха виза", връща лентата мениджърът. Помни, че от това заминаване бил разстроен само дядо му - полковникът, защото внукът няма да отиде войник.

Тръгнали с чисто нова "Лада 1300". Прекосили Гибралтар и стигнали Мадрид. От там имали билети за Лос Анджелис. „Изкарахме няколко хубави дни в Испания. Бях събрал около 3000 долара за джобни. Но нямаше какво да правим с този автомобил, не можехме да го върнем в България, нито път имахме време да го продадем. И затова нашият сервитьор, който ни обслужваше в продължение на 7 дни, винаги се усмихваше и беше вежлив, получи най-големия бакшиш в живота си. Отидохме в общината и му я приписахме", усмихва се Гоцев.

Златните момчета и акулата Дон Кинг

На 13 юли 1986 г. Гоцев пристига в Лос Анджелис, на 14-и е назначен на работа в строителна компания. Започва от нулата.

Точно по това време в Америка изгрява звездата на Майк Тайсън. Бъдещият боксов мениджър изживява невероятна емоция, гледайки неговите срещи, а по-късно двамата се запознават. 

Докато е зад граница, си спомня за залата в Лаута, Петър и Йордан Лесови, за Александър Христов, известен на всички българи, запознати с историята на бокса, за Ивайло Маринов, който прави спаринги на Лаута, а после печели златен медал на Олимпйските в Сеул-88. „В Америка гледах същите тези герои по телевизора. Гледах техните постижения. Сашо Христов също участваше на Олимпийските игри в Сеул. В Барселона през 1992 г. излезе много силен наш боксьор - Тончо Тончев, който направи доста добър мач с Оскар Де Ла Оя, станал впоследствие златен медалист. След мача си казах: Трябва да се прибера в България и да помогна на тези момчета. Искам да съм в бизнеса. Не мога да тренирам, но мога да съм им промоутър и мениджър. През 1993 г. именно с тази мисия се прибрах в България за първи път. Тогава нещата се бяха променили, имах зелена карта. Подписахме контракт със същия този Тончо Тончев, Ивайло Маринов, Константин Семерджиев, Митьо Митев - Мутата, Мартин Кръстев. Трима от тях през следващата година пътуваха за Америка. Като промоутър по бокс аз стартирах за първи път в зала „Универсиада" в София. Точно преди 25 години", връща лентата Ивайло.

Прави бизнес с акулата Дон Кинг, лежал в затвора за убийство. След Олимпийските игри в Атланта, на които Владимир Кличко става олимпийски шампион, а брат му Виталий е плътно до него, Гоцев вижда възможност да им предложим контракт. Тъй като все още не е толкова известен, намира Дон Кинг. Иска от него да станат партньори - българинът да е мениджър, а американецът - промоутър. „Тогава направих тази връзка - братята, Дон Кинг и аз. Поканихме ги обратно в Америка да присъстват на мач на Майк Тайсън в MGM Grand през 1996 година, когато той излезе срещу Брус Селдън. Това бяха срещи за световните титли след неговото пребиваване в затвора. Тогава почнах моя бизнес с Дон Кинг, направихме предложение на двамата братя, те бяха там. Същата тази вечер по време на срещата стояхме рамо до рамо с рап легендата Тупак Шакур, който на следващата сутрин бе прострелян. Помня го, сякаш беше вчера", казва Гоцев. Във времето той и Кинг са работили с много боксьори. Сред тях са Сергей Ляхович, световен шампион тежка категория, победил Лейманд Брустър, който пък взел титлата от Владимир Кличко, като го нокаутирал. Както и нигерийският кошмар Самюъл Питър.

Гоцев менажира  шампиона от Казахстан в полутежка Василий Жиров, както и става агент на всеизвестния талант Генадий Головкин.  

През годините е работил с шампиони в тежка категория Шанън Бригс, Хасим Рахман, Джеймс Тони, Александър Поветкин, Мануел Чар, както и редица други топ боксьори. 

За първи път среща Кубрат Пулев в Белфаст, Ирландия, 2001-ва, на световното по бокс. „Играеше в категория до 91 кг и беше само на 20 години. Погледнах го в очите, той ме погледна, аз почувствах, че някой ден ще работим заедно. Знаех, че това няма да е скоро. Случи се 18 години по-късно", посочва Гоцев.

Любовта пламва в първи клас

Жена му е българка, казва се Мария. Запознават се на 15 септември 1975 година, понеделник, в първи клас. От онова време пази обща черно-бяла снимка с другарката Кръстева и съучениците. Станали гаджета в четвърти клас, когато за първи път излезли на кино и седели до късно в градинката до училище.

„Това, че сме все още заедно в добро и лошо, не е случайно. Не е лесно една толкова дълголетна връзка да процъфтява, да увяхва, после пак да се възражда", мъдро казва Ивайло. 

Мария дошла при него в Америка през 1988 г. Пак се наложило да убеждава консула в София - този път, че тя му е само приятел, ще се видят и със сигурност ще се върне в България. „И стана чудо. Той почувства, че трябва да свърши работа и й даде виза. Отдавам го на силна енергия, емоция, вибрация, защото в онези години това беше невъзможно", убеден е боксовият мениджър.

На 29 юли 1989 г. сключват брак, същата година се ражда първата им дъщеря Мишел. Три години по-късно, пак на тази дата, идва на бял свят и Анджелика. Имената на двете красиви дами, събрани заедно, образуват Микеланджело. 

Мишел завършва колеж в Санта Моника, а Анджелика - реномирания университет UCLA в Калифорния. Първоначалната й цел е да стане адвокат, но впоследствие се ориентира към по-щастлива професия. Работи на страхотна позиция в бизнеса с корпоративни имоти. Мишел пък е артистична и надарена с много таланти, тя в момента стартира собствен бизнес. 

„Липсвал съм през голяма част от времето, през което те се изграждаха като личности. Заслугата за израстването им е повече на майка им. Но пък съм бил там точно навреме, когато е трябвало да имат татко. И сега е така - ние сме неразделни духом. Стига ни една споделена снимка, една усмивка, да ни даде да разберем, че сме заедно", не крие вълнението си Ивайло Гоцев.

Илияна Караланова

Илияна Караланова

Отговорен редактор Marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?