Междублоковите пространства в Пловдив - ничия земя

Колите продължават да превземат зелените площи заради липсата на регламентирани паркинги и разнасят по улиците кал и прах. В избуялата трева се въдят кърлежи и комари, а от "Градини и паркове" не смогват с косенето.   

Избуяла или изсъхнала трева, смачкана под колелата на паркираните коли, кал през зимата и прах през лятото,  тук-там оскъдни дървета или храсти, за които  никой не се грижи, стари дивани, счупени столове и тоалетни чинии, скъсани торби с цимент. Така  изглежда голяма част от междублоковите пространства в Пловдив въпреки усилията, които  полагат общината и  районните кметове.

Още в първите дни на своя мандат кметът на Пловдив Здравко Димитров подчерта, че усилено  започва да се работи в  жилищните квартали,  където от години хората чакат зеленина, пейки, детски и спортни площадки, места за паркиране. Като пример посочи  наскоро коренно променената територия на ул. "Славейна" в "Източен"и  започналото благоустрояване между бул. "Копривщица" и ул. "Пенчо Славейков".

Според утвърдените правилници  общинските предприятия „Чистота” и „Градини и паркове”  имат задължението да поддържат междублоковите пространства. Правят го в рамките на своите бюджети, но парите никога не стигат.

От „Чистота” уверяват, че веднъж седмично работниците  почистват  покрай блоковете  

във всички райони на Пловдив, като метат  пешеходните алеи и малките улички и прибират боклука.

От „Градини и паркове” твърдят, че вършат същата дейност  - събират отпадъците от кошчетата, окосяват,  грижат  се за градинките. Директорът инж. Георги Николаев, който отдавна работи в предприятието и познава в детайли проблемите, обяснява, че повечето от междублоковите пространства нямат статут на зелени площи.  „Навремето  те са оформени и все още се водят като комплексно жилищно застрояване, т.е. като прилежащи площи към жилищни сгради. Много пловдивчани  през последните години с лични усилия облагородиха междублоковите пространства, но  това не променя статута”, обяснява инж. Николаев.

Това е една от причините  в жилищните квартали да  гърмят „бомби” със застрояване на междублоковите пространства с бетонови мастодонти. 

Шефът на „Градини и паркове” напълно споделя становището на Здравко Димитров, че

междублоковите пространства са големият потенциал за увеличаване на зелената система на Пловдив.

„Ако бъдат правилно развити и паркоустроени, те могат да се превърнат в квартални градини - с поливни системи, хора и техника, които да ги поддържат”, разсъждава инж. Георги Николаев и дава примери  на „ничия” земя  в „Тракия“, „Христо Смирненски“ и „Южен“, където между панелките  все още са останали диви поляни - развъдници на  кърлежи и змии.

Идеите за междублоковите пространства варират от превръщането им в зелени площи и паркове до революционните  хрумвания да се продадат на живеещите в блоковете и те да поемат управлението на тези територии.

В това отношение има достатъчно богат чужд опит. В Скопие новите жилищни квартали  се изграждат заедно с места, отредени за зеленина, детски, спортни и велоплощадки. В Полша открай време, още при соца, всеки блок си има хора, които се занимават с поддръжка на прилежащото пространство. Същата организация има и в Берлин, където  всеки от домакинствата държи ключове за контейнерите за смет, за да не ги ползват външни хора, а клошари да не разхвърлят отпадъците по земята, както става при нас. В големите градове на Русия  всеки блок си има тъй наречен дворник, назначен на заплата от предприятие като нашия „Жилфонд”. От живеещите в блока се събира такса.

В Пловдив преди няколко години Общинският съвет  въведе тъй  нареченото паркиране в жилищните квартали  на мястото на грозните гаражи като една от мерките за благоустрояване на междублоковите пространства. Идеята не е лоша - изграждане на паркинги да върви заедно с озеленяване, осветление, асфалтиране на подходите към блокове, където има възможност - детски площадки. С тази цел в началото на 2020 г. на шестте района от общинския бюджет бяха дадени по 600 000-800 000 лева за строителните програми. Процесът върви бавно и дългогодишният проблем няма как да бъде решен за година или две. Сметките показват, че

благоустрояване на една територия струва средно между 140 000 и 270 000 лева,

в зависимост от площта. Първата сума е за пространството на ул. "Славейна", втората - за благоустрояването на "Копривщица".  Тоест, за три-четири благоустроени територии в един район годишно.

Решаваме проблема кой както може. Повечето от нас разчитат на  съседи ентузиасти, които на добра воля засаждат дървета, храсти и цветя пред блока, често при това без да имат каквато и да било подкрепа отвън, камо ли заплащане. Поливат градинките с питейна вода, защото друга няма, често - от общата на блока,  навличайки гнева на комшиите.

И едва ли някой от нас знае, че в наредбата за опазване на околната среда, приета  преди години от Общинския съвет - Пловдив,  поддържането на чистотата и естетичния вид около жилищни сгради, дворове в  междублокови пространства е задължение на собствениците и/или ползвателите в етажните собствености (жилищни кооперации, входовете на жилищните блокове), както и на собствениците на търговските и други обекти (раздел III, чл. 9 и 10).

Според наредбата за прилежаща площ  се счита част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, паркоместа.

А някой от нас дали знае как точно са определени тези прилежащи площи в междублоковите пространства? Лично аз не съм наясно.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
До кога ?

До кога ?

31.07.2020 | 08:51

Градинки , детски площадки , алейки и пейки в Гладно поле ! Кога ? Кога ще придобият човешки вид ? Елате пред паметника на генерал Радко Димитриев . Пълно с деца , майки , възрастни . Но децата играят сред мръсота . Да , посвикнахме с тази среда , но редно ли е ?

Отговори
3 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?