Мечката, нападнала Апостол, била вегетарианка

Мечката, отнесла скалпа на ловеца Апостол Терзиев и оставила жестоки кървави следи по цялото му тяло, била вегетарианка, показа аутопсията. В стомаха <210> са намерени дренки, ябълки и други горски плодове. Тялото й  било надупчено на решето от разпръсналите се няколко вида сачми след стрелбата по нея от ловците, отървали своя колега от сигурна смърт. Продължава разследването по инцидента за изясняване на причините, довели до мечата агресивност. Досега няма нападнати туристи, гъбари, дървари. Всичките 3 случая през последните 2 години на мечи нападения са върху ловци. Срещу нападнатите ловци край Триград и смолянското село Бориково не бяха образувани наказателни производства, тъй като категорично бе доказано, че те са стреляли в условия на самоотбрана. Българското законодателство предвижда до 5 години затвор на убийство на екземпляр от защитения вид на кафявата мечка. Дърварят край Мугла, също от невежество, въобще не съобразил, че не трябва да проявява любопитство и да доближава малките мечета, защото ще последва гневът на майката, която със сигурност е наблизо и си пази децата. Там не е водено разследване, защото нямаше пострадало животно. Според еколози мечките нападат при силен шум или стрелба. Много ловци нямат познания за поведението и навиците на най-големия хищник в българските планини и реагират неправилно. Затова трябва да се провежда обучение на ловците и за това, как да се отнасят към този защитен вид, за да пазят и него, и себе си. През тази година обстановката е усложнена заради липсата на достатъчно естествена храна. След 2-годишно обилно плодоносене, през тази година дъбът и бука имат малко жълъди, а горските плодни дървета - малко плодове. Това принуждава мечките да наобикалят местата, на които ловците подхранват със зърнен фураж дивите прасета. Оставят много следи и оттам впечатлението за завишен брой мечки. Апостол Терзиев ще прекара поне още седмица под лекарско наблюдение в смолянската болница, където го лекуват. Връщайки се към случилото се, мъжът не намира обяснение. Повече от 5 години се е занимавал с дърводобив заедно със сина си. От ранна пролет до късна есен са живели в гората на палатки и полеви условия при пълно спокойствие, не са имали никакви неприятности и не са били застрашавани от каквито и да било горски обитатели. Засега в Смолянско само една мецана се проследява с радионашийник. Получаваните данни категорично показват, че тя не е стръвница, въпреки че обикаля същия район, където са регистрирани нападенията върху домашен добитък в няколко смолянски села.