46

Мъртвите сгради се множат. Ще станем ли гробище за скелети от бетон?

Предприемачите строят на макс под тепетата. Строители и и проектанти „произвеждат” нови жилища на конвейер, а брокери продават хиляди нови квадратни метри чиста площ в апартаменти, студиа и мезонети. И така: Пловдив е първенец в страната по нарастване на обема от реализирани продажби. Данните на Агенцията по вписванията сочат, че само за последните 9 месеца на 2021 г. в града са вписани 13 232 продажби, което е с 37% повече спрямо обема за същия период на миналата година и 30% повече спрямо 2019 г.

И докато предприемачите търсят начини как да застроят всеки свободен парцел в града, пловдивчани се чудят какво се случва с дузините мъртви сгради. Тези строителни циреи могат да се видят на много места под тепетата. Някои от тях са резултат от неуспешна приватизация, други са попаднали на недобросъвестни стопани при реституцията. Своя принос за превръщането на града в гробище за скелети от тухли и бетон имат още Общината (с бившето кино "Космос" и стадион "Пловдив") и държавата (с недостроените пощи в "Южен" и "Северен", занемарените военни имоти и терени на други ведомства).  

Емблематичен пример за умиращи сгради е някогашният гигант „Ален мак”

Антон Папазов създава фабриката още през 1892 година, а в соца тя бележи своя икономически и търговски апогей. Дълги години предприятието е еталон в бранша с необятните си пазари към бившия СССР. След серия от препродажби обаче ром от Видин затри „със замах” предприятието. Това е Людмил Петров - безимотен ром на 34 г. от видинското село Синаговци. Решението той да оглави "Ален мак" е взето на извънредно заседание на Съвета на директорите, проведено на 17 март 2017 г. ​- припомнят запознати. Тъжна е съдбата и на  “Андрей Юруков”. Навремето предприятието изнасяше по 150 хил. изделия „Пума” на сезон, днес трикотажната фабрика - със своите 11 сгради и 13 239 кв. мeтpa - е на тезгяха и търси купувач срещу  1 360 000 EUR.

Зад много циреи стоят частници

Ако върнем лентата назад ​- само в последните 10-15 години - милиони потънаха в незавършени строежи под тепетата. Тук обичайните причини за "сградите призраци" варират от спорове за собственост до неадекватна оценка на риска. Кранове още стърчат на мястото на тузарския комплекс „Слънчогледи” до „Прослав”, повече от 10 години стоя недовършен и старият РУМ "Направи си сам". Стърчащи железа, арматура, хоросан и вар, с една дума - незавършено строителство, резултат от липсата на регламент за това какво може да се случи, когато кризата почука на вратата ни. С времето свикваме да минаваме покрай тях и някак си да не ги виждаме. Едва ли обаче можем да подминем

сградата на БНБ на Малката главна.

Плановете на Община Пловдив за нея са амбициозни. Сградата  е доста занемарена и ще трябват доста средства за реставрацията й, но кметът на града Здравко Димитров лично я огледа и каза, че иска да я види като красив археологически музей в бъдеще. Припомняме, че преди време Община Пловдив придоби красивото здание от националната банка - след размяна на имоти. От местната администрация дълго умуваха какво да правят със сградата. Говореше се, че там ще се премести самата Общинска администрация и ще я превърне в свой представителен дом.

Сградата на “Райко Даскалов” №51 е проектирана от швейцарския архитект Якоб Хайнрих Майер. Планират я за банка ​- още в самото начало. Вдигат я в далечната 1898 г. и днес красивата постройка е вписана в регистъра на паметниците на културата. През 2019 г. БНБ се премести и освободи помещенията ​- оттогава сградата видимо пустее. Макар че за реставрирането на фасадите й вече има одобрен проект, изработен по поръчка на БНБ и съгласуван с НИНКН.

Какво ще е бъдещето й ​- само времето ще покаже.

Костадин Кисьов: Трезорът в сградата на БНБ е уникален

Директорът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов гледа с оптимизъм на перспективата красивата сграда на БНБ да се преустрои за нуждите на институцията, която управлява. 

”Все още нищо не е решено, но все пак, ако имаме този шанс, ни чака доста работа. Първата ни задача е да актуализираме проекта за реставрацията на фасадите - да, той е готов по поръчка на БНБ и съгласуван с НИНКН. Само че ситуацията на пазара се променя, материалите в строителството поскъпнаха, така че е необходимо да се направи нова количествено-стойностна сметка за ремонта“, каза за „Марица” Кисьов. 

Пловдивският музей разполага с една от най-богатите археологически колекции в страната, а освен това всяка година архивът му се попълва с нови близо 2000 експоната. Те идват от обектите, по които работят археолозите на музея. “Тези находки, които всяка година влизат в музея ни, имат висока стойност и са много ценни. Ето защо трезорът, с който разполага сградата на БНБ, ще ни е изключително полезен и дори належащ. Той е уникален и решава тотално проблема със съхранението на фонда на музея”, допълва директорът. Като втори приоритет той поставя евентуалните вътрешни преустройства на сградата, която първоначално е пригодена за банка. На горното ниво има голям салон (4500 кв. м), който лесно може да се трансформира в изложбена площ за музея, а останалите 140 стаи ​- в зали. “Все пак да не подценяваме факта, че сградата е паметник на културата и всяка вътрешна намеса ще изисква експертиза от страна на добри конструктори. Като добавим и спецификациите по вътрешното оборудване ​- като разполагане на витрини и други детайли от дизайна на един музей, мисля, че нещата биха се получили добре” - заключава Костадин Кисьов.

 

 

Кино „Космос” 30 години под ключ

Бившето кино „Космос” е една от знаковите „мъртви” сгради на Пловдив, която почти 30 години стои под ключ и се руши. Проектът се подготвя и до края на юни трябва да бъде внесен в Община Пловдив, каза за „Марица” зам.-кметът по културата Пламен Панов. 

Сградата, построена на ул. „Гладстон” по проекта  на софийския архитект Любомир Шинков, си запазва предназначението. Местната власт още преди няколко години се отказа да прожектира кино, въпреки че „Космос”  има голяма амфитеатрална зала за 800 зрители, и реши да  го преустрои в център за съвременно изкуство. Достолепният арх. Шинков беше окрилен в последните години на живота си, когато неговото творение, с което той се гордееше, беше включено в инвестиционната програма за подготовката на Европейска столица на културата 2019. От държавната субсидия, преведена специално за тази цел на Община Пловдив, бяха заделени като за начало 1 млн. лева.

Архитектът така и не доживя да види новото културно средище в

изоставената емблематична сграда.

Идеята отлетя в безкрайното космическо пространство, след като се оказа, че идейният проект на „Тектоника-Б“ ООД с ръководител арх. Димитър Балджиев, спечелил първо място на конкурса, струва  около 5 млн. лева - сума, която преди три години изглеждаше баснословна. Днес цената ще бъде най-малко 50% нагоре, утре  може да се окаже и със сто процента по-скъпа.

Преустройството на киното беше отложено и по друга причина ​- заради спор с наследниците на авторските права на киното. Арх. Шинков ги е прехвърлил на пловдивските архитекти Тодор Абаджиев и Георги Бакърджиев. Едва през 2020 г. беше подписано споразумение между екипа на арх. Балджиев и носителите на авторските права, а през миналата година - и договор за съвместната подготовка на технически и работен проект.

„Работим, 

ще предадем проекта в срок, 

ще го представим, след като завършим, но не сме променяли основното предназначение на сградата, заложено в идейната разработка”, каза за „Марица” арх. Балджиев.

Арх. Абаджиев вижда бившето кино като център със свободен достъп за различни жанрове изкуство - живопис, музика, литература. Според него в Пловдив липсва място, където хората и най-вече деца и младежи да могат да се събират, споделяйки и развивайки своите творчески умения. Площадът пред сградата ще бъде адаптиран като част от бъдещия център. Няколко години бяха нужни, за да се отчужди пространството пред кино "Космос", върнато навремето на наследниците на земята. 

Двуетажната сграда е в плачевно състояние

и трябва да бъде основно ремонтирана. Преди пет-шест години група ентусиасти, включително и пловдивски архитекти, по някаква невероятна случайност измолиха ключовете от киното от тогавашния зам.-кмет Димитър Кацарски, за да изринат основните боклуци. В зрителната зала не успяха да влязат, но поизчистиха фоайето, направиха изложба и дори проведоха няколко срещи, напомняйки на властта, че този знаков имот трябва да се стопанисва.

Засрамени, общинарите изнесоха и изгнилите столове от залата. Няколко камиона бяха натоварени догоре с непотребен багаж. Оголена, залата изглежда трагично. Със сигурност трябва изцяло да бъде подменен покривът, от основен ремонт се нуждаят всички помещения. Идеята за залата е да стане на едно ниво, а не терасовидна, както беше проектирана за киното. За смяна са вратите и прозорците. Напълно са унищожени инсталациите. Дългите години, през които киното беше под ключ, оставиха безброй поражения, влага, мухъл и течове. 

За „Космос” имаше и друга идея - да се превърне в многоетажен паркинг, но в Пловдив се надигнаха протести, съпроводени с подписка, и всички първоначални опити бяха пресечени в зародиш. 

Към този момент не е ясно с какви пари ще се реализира проектът, след като авторите го завършат, нито колко средства ще струва издръжката на бъдещия културен център.  Един от вариантите е да кандидатстваме пред европейски фондове, каза Пламен Панов. В бюджета за 2022 г. са планирани 400 000 лева за старт. 

Поликлиника в центъра на Пловдив събира прах и мухъл

Община Пловдив винаги е изпитвала финансов недоимък, но управниците така и не се научиха да печелят от собствеността. Един от примерите за това е четириетажната сграда на ДКЦ-6 в суперцентъра на Пловдив, която си стои необитаема от няколко години. 

Персоналът на общинската поликлиника беше преместен през 2018-а в Първа градска болница (МБАЛ „Свети Мина”) на ул. „Иван Вазов” по предложение на тогавашния кмет Иван Тотев и с решение на Общинския съвет. На това място, до хотел „Лайпциг”, местната власт искаше да вдигне многоетажен паркинг като един от спасителните варианти за решаването на драстичните проблеми с паркирането в града. Някак си между капките мина фактът, че в сградата наскоро беше направен сериозен ремонт и инвестираните пари на практика отиват на вятъра и че в съседство, в мол "Марково тепе", има подземен паркинг.

Последствията  на този замисъл далеч не са образцови. Кметът Здравко Димитров няма намерения да бута сградата и да строи гараж, но и ново предназначение на имота засега не е измислено. Дейността на ДКЦ-6, преобразувана в МЦ, се сви почти двойно, финансовите резултати се влошиха, за три години се смениха няколко управители, а сградата, оставена без стопани, неизбежно ще започне да се руши. 

Реанимират Белодробна болница по време на война

Тъжно съвпадение е, че бившата Белодробна болница, която повече от пет години пустее,  оживява по време  на войната в Украйна. Сградата на Цариградско шосе с огр​омен красив парк и паметник на именития дарител Димитър Куд​оглу ще се ползва временно като Център за настаняване на бежанците. 

Повече от един месец в някогашната болница се извършва почистване и ремонт, включително с активната помощ на украинците. На последната сесия по предложение на кмета Здравко Димитров местният парламент  реши

сградата да бъде предоставена на бежанците  

до края на тази година или до изтичането на временната закрила.

Разходите за електричество и вода, както и за доставка на необходимото обзавеждане и оборудване се поемат от градския бюджет. Едновременно с това местната власт се надява, че правителството ще финансира поне частично издръжката в рамките на утвърдените 40 лева на човек на ден, след като регистрират официално център за бежанци в Белодробна болница.

Безспорно сградата, която след преместването на лечебната дейност в УМБАЛ „Св. Георги” беше оставена в безобразно състояние, има нужда от тази, макар и козметична поддръжка. От стаите са изнесени счупените столове и шкафове, изоставените болнични системи, вехтите и мръсни одеяла и матраци. В подготовката за настаняване на украинците, които нямат средства да плащат за хотел или квартира, са включени общинските предприятия "Градини и паркове", "Чистота", "Дезинфекционна станция". Инсталациите се ремонтират, възстановяват се изчезналите в неизвестно направление батерии на чешмите, боядисват се стаите и коридорите, разчиства се паркът, който се е превърнал в джунгла. 

Но съдбата на този имот остава неясна

Един от последните варианти, обсъждани в Общината, е за разкриване на хоспис, от каквато услуга Пловдив има нужда. С тази цел беше направена и количествено-стойностна сметка за около 9 млн. лева. Администрацията се надява да получи тази сума от държавата, но едва ли това ще се случи в близко време. Според съвременните стандарти едно от изискванията е всяка стая да има собствен санитарен възел, а не както е в момента - общ на етажа.

С преместването на лечебната дейност на Белодробна болница беше ликвидирано и общинското дружество, което допреди няколко години носеше името на Димитър Кудоглу. Здравко Димитров категорично уверява, че имотът няма да се продава и ще се ползва рано или късно за здравеопазване. 

Мъртва зона наподобява и общинската фирма "Инсинератор",

чиято сград​а на 2 км от Кукленско шосе наподобява мъртва зона, защото инсталацията за преработка на болничните отпадъци не е работила нито един ден. Друга такава зона на Кукленско шосе е бившата общинска фирма "Орфей" за производство на китари и цигулки. Земята и сградите на Кукленско шосе в близост до надлез "Родопи" бяха приватизирани преди години, но зад високата ограда не се вижда живот. Китари в цеховете не се произвеждат от края на 90-те години. 

С години е изоставен и недовършеният строеж на пощенска сграда на ул. "Димитър Талев" в "Кючук Париж". Имотът е държавна собственост, а строителството е спряно преди години заради липсата на средства и отпаднала необходимост от разширението на клона. В безнадеждна ситуация е и сградата на кръстовището на бул. "Цар Борис III Обединител" и "Дунав", предназначена за жилища и кметството на район "Северен". Общинският терен беше предоставен на фирма "Заводски строежи" преди 21 години. 

Приватизатори изкупиха баните и ги затриха

Градските бани в Пловдив фалираха в началото на 90-те години и местната власт се отърва от тях, като ги разпродаде.  Баня Орта Мезар, или както още се нарича - „Чайка”, на бул. „Шести септември”  беше приватизирана  заедно с активите на общинската фирма „Бига” от собственика на хотел „Лайпциг” Радослав Бозуков.

Инвеститорът, положил немалко усилия по проекта за реставрацията на банята и превръщането й в артгалерия, почина миналата година. Преди няколко години банята ​- паметник на културата - беше опожарена и си остана днес в полуразрушения вид. За дълго време под ключ останаха бившите бани „Родопи” в съдийския квартал и „Русалка” на бул. „Никола Вапцаров”. 

По темата работиха: Даниела Арнаудова, Валентина Йеремиева

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
14 коментара
Емил Петров

Емил Петров

02.05.2022 | 17:45

За бившия Андрей Юруков да си бяхте направили труда да проверите, от септември 2000 г. Съм всеки ден там ,благодарение на бившия и настоящ собственици завода все още съществува и не се продава в момента се казва ПРОТО ООД

Отговори
0 0
МАГНАУРСКА ШКОЛА

МАГНАУРСКА ШКОЛА

22.04.2022 | 19:46

ПОД БЪЛГАРСКО УПРАВЛЕНИЕ :) ОСВЕН ЦАРЯ ЧЕСТИТИ СИМЕОН ИМА ЛИ ДРУГ ДА Е ЗАВЪРШИЛ МАГНАУРСКАТА ШКОЛА В ЦЯЛАТА ВИ ИСТОРИЯ? ;) - НЕ-МА! БЪЛГАРИТЕ СА МЕГА ТЪ-ПА-ЦИ! :)

Отговори
2 6
Г-н Сиромашки

Г-н Сиромашки

22.04.2022 | 12:24

Бля-бля-бля-бля.... тези кметове да не ги е избирал някой от Варна... Вие сте си ги избирали....и ...Пловдив такъв бил, онакъв бил все едно някога е бил по-хубав

Отговори
5 7
Все едно

Все едно

21.04.2022 | 15:16

Мариупол, без агресия от орки.

Отговори
12 3
Здрасти

Здрасти

21.04.2022 | 14:54

Вместо да оплаквате старите сгради дайте идей, как да се съхранят, нали сте пълни с идей......? Журналята са много компетентни.

Отговори
11 9
Ясновидка

Ясновидка

21.04.2022 | 11:16

Ще стане още по-страшно и като декор от филм за апокалипсис след още някоя година, когато панелните чудовища ще излязат от строя. Даваха им по 50-60 години живот, а при положение, че някои от тях са строени към 60-те години на миналия век, математиката показва, че са на края на жизнените си сили. Преди няколко години се заговори за саниране, като вид "козметична процедура, която иска да превърне старата бабичка в млада девойка". Ето какво казват експертите:ЕКСПЕРТИ: "Санирането на обитавани сгради - неефективно Санирането на обитавани сгради е неефективно, смятат строителни експерти. Инж. Кирил Милев смята, че обновяването със субсидии от последните години е направено порочно. „Най-важно е при санирането да се прегледат връзките между панелите в какво състояние са и да се ремонтират, ако е необходимо. Те не са ги пипали. Тези проверки стават с преместване на хората от жилищата, а това у нас не е правено. Тогава има възможност да се разтворят фугите и да се види всичко, включително дали заварките не са ръждясали. Основно се занимават с външните фуги и външната изолация." т.е тепърва предстои едно голямо бетонно фиаско :(

Отговори
21 4
стига смешки

стига смешки

21.04.2022 | 11:43

Много от панелните апартаменти ще надживеят новите кооперации, където се пести от всичко при строителството. Преди немного години един виден архитект обичаше да повтаря, че при едно сериозно земетресение първи на земята ще бъдат новите кооперации, поради некачественото строителство където е пестено от всичко, а последни ще паднат панелните блокове. Затова не плашете хората за да ви купуват новите кутийки на цени, които и в Милано няма. Скоро имотният балон ще се спука и ще ги продавате и то със зор на цени 40-50% по-ниски от сегашните, които са и реални.

Отговори
28 3
676

676

21.04.2022 | 11:52

напълно си прав, санирането и преди това подмяната на дървените дограми беше наложена "европейска" практика финанасирана от ес за милиони, без значение дали това е подходящо за старите сгради, при които е необходима автентична реставрация. Важното беше да се усвояват европейски пари и да се изпълняват директиви, точно както и при велоалеите.

Отговори
17 2
Смешки от грешки

Смешки от грешки

21.04.2022 | 13:45

Уважаеми, Смешко, къде прочете да се купува ново строителство и т.н??? Ако общата ти култура, ако изобщо можем да говорим за такава при теб, беше на някакво, дори средно ниво, щеше да разбереш за какво става въпрос. Живеем 2022 г. т.е сградите строени през 60-70 са вече на 50-60 години. Още 20 г. живот да има, то в обозримо бъдеще ще се разпаднат както заварките в тях. Идеята на написаното не беше купувайте и не купувайте, а "Какво ще правим" и ако ще санираме, нека е по европейски образец, а не само с европейски средства!

Отговори
8 8
наистина стига смешки

наистина стига смешки

21.04.2022 | 13:57

Наистина много подценявате хората. Тънките ви внушения са прозрачни и ясни, много ясни в чия полза са. Колкото до панелките - "не плачете на чужд гроб". Те ще надживеят много от новите кооперации. Досега панел няма паднал, в близките десетки години няма и да има. Същото не може да се каже обаче за бутафорните ви строежи на новите ви кооперацийки с които унищожихте града, където съседите от първия до последния етаж знаят всичко за себе си - какъв с@кс правят и кога го правят, до вида на манджата, която готвят. Такова ви е качеството.

Отговори
21 1
Балтиев

Балтиев

21.04.2022 | 09:33

Когато един град не случва на кметове - това е резултатът. Откъде ги намираме тук, просто не е истина. Всеки следващ е по-слаб. Пачо Гърневски за началник склад не става - кмет го направихме. На Ванчо Чомаков цял мандат му трябваше за да разбере какво работи. А през втория се интересуваше само от сметосъбирането и нотариалните си актове. Славчо така и не разбрахме какво може, тъй като гербаджиите бяха побеснели да му пречат. Мамин Ваньо беше не кмет, а брокер. Лошото е, че се погрижи само за фамилията си. Надали в Европа има кмет, който да се облагодетелствал толкова - хотели, къщи, цели квартали и прочие прибра фамилията. А Зикича дори не е за коментиране. Мислеше и той, че ще прибира като Мамин, но времената сега са други. А и от възпитаник на Спортното какво да очакваме. И 20 зам.-кмета милиционери да си назначи - все тая.

Отговори
41 5
Баръмов

Баръмов

22.04.2022 | 08:17

Да, прав си Балтиев. По времето на Чомаков мислихме, че Пловдив не е имал и няма да има кмет, който толкова да се облагодетелства, но колко наивни сме били. Та той в сравнение с Мамин се оказа направо скромен. Взе човекът десетина апартамента и няколко милиона от боклука. И това е общо взето. Ако не се брои и Аптечно, но там май го изработиха накрая. А Мамин - леле, леле. Този не в Европа в Латинска Америка първо място ще вземе. По груби сметки активите на фамилията за осем години кметуване са нараснали с над 100 милиона евро. И всичко това през фирмите на Мама.

Отговори
16 2
пд четвърта генерация

пд четвърта генерация

21.04.2022 | 08:51

За съжаление Пловдив е един умрял талибанизиран град управляван от хора които мразят да мислят и да работят и се интересуват само от дебелото си черво.Жалко за града бивша духовна столица а сега отдавна живее само със спомени за миналото и с глава обърната назад , поради което постоянно се препъва и пада.

Отговори
41 4
Борис

Борис

23.04.2022 | 15:02

В цяла България е така, стари сгради , изоставени, със зеещи мъртви прозорци без стъкла. Мъка е да пътува човек из някога хубавата ни България.

Отговори
16 1

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?