Марица била най-голямата магистрала! /снимки/

Над 200 000 тона товари годишно превозвали със салове по реката

Марица сега е кажи-речи само на рибарите. Преди години обаче по поляните край брега на реката засядали здрави компании. Буйната свежа трева и сенките на огромните дървета привличали млади и стари. Всеки голям празник населението се е изнасяло край бреговете, защото там е било най-хубавото място за излет и веселие.  Едни тръгвали към реката просто да забравят отминалата седмица, други - за да подремнат малко и се оплакнат в плитчините край брега. Трети мислели единствено за купона - зареждали мезетата в слеобедните съботни часове и осъмвали в неделната сутрин. Върнем ли се назад през годините, ще открием стара слава, непозната нам. За Лукиан Марица е “най-голямата река”, за Херодот - “свещеният Хеброс”, Страбон обяснява през първи век преди новата ера, че реката е плавателна почти до Белово. На антични монети от Пловдив се вижда кораб с шест реда гребла. Път удобен и бърз, при това неописуемо красив. От тепетата до Одрин разстоянието е 197 километра. Спускането по течението и усилията на гребците осигурявали добра скорост.


След ХVI-ХVII век Марица се наложила като основна магистрала на Тракия. Почти всички товари били превозвани по вода. По пътищата постоянно дебнели бандити, дори въоръжената охрана не гарантирала сигурността на керваните. Европейските пътешественици с ужас описват придвижването си през земята на българите. Разбойниците били навсякъде, но на сушата. Във водата било сигурно и спокойно. А в ония времена турската власт поставяла сигурността на първо място, защото прехраната на столицата Цариград зависела преди всичко от пловдивското поле. Оттук идвали ненадминат по качество ориз, чудесна пшеница, масло и сирене, зоб за султанските конюшни. Замръзването на реката се приемало като истинска катастрофа. Така в края на XVIII в. императорските корабостроителници и военни работилници закъсали за желязото, добивано от Самоков и Софийско. Годишно по реката се превозвали около 24 000 тона метал. Ако такова огромно количество се натовари на камили, керванът би се проточил на десетки километри. Желязото обаче било далеч по-малко от зърнените храни, които в средата на XIX в. надхвърляли 100 000 тона. Освен това към пристанището в Енос, където чакали кораби от Англия, Франция и други страни, пътували кожи, бали с памук и тютюн, дървени въглища, вълна, пашкули и ред още стоки. Над 200 000 тона товари отнасяла Марица почти без никакви разноски. Пътуването ставало със салове от насмолени дъски. Били тесни и дълги, за да минават под мостовете. Управлявал ги екипаж от трима души. Върху дъските се правело огнище от изпечена глина, малка колиба пазела хората от дъжда и студа. Моряците ловели риба, готвели си на сала и се присмивали на разбойниците. Единствената опасност идвала от самата река - при внезапно повдигане на водите течението можело да затрие не само стоката, но и моряците. Връщането било мъчително и бавно, защото екипажът теглел с въжета превозното средство, подобно на бурлаците. Затова по десния бряг дърветата и храстите били изсечени. По-лесно било с дървения материал от Родопите и Рила, без който строителството в Цариград щяло да замре. Гредите и дъските се хващали със специални скоби, а в Енос просто разглобявали саловете и се връщали обратно само с железата. Пристанищата били няколко: до Острова в Пазарджик, в Пловдив до улиците “Артилерийска” и “Хъшовска”, в Симеоновград. До пристанищата било пълно с ханове и кръчми, а в околните складове чакали тонове товари. В средата на XIX в. параходно дружество решило да регулира Марица и да пусне кораби до Пловдив, но след като през 1873 г. тръгнала железницата, корабоплаването взело да запада. Изсичането на полските гори, бентовете за напояване лека-полека започнали да пресушават Марица и в началото на XX в. саловете изчезнали. Най-евтиният път през Тракия останал в историята.

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
o_sid

o_sid

26.01.2014 | 09:22

Многото язовири по реките който се вливат я правят до колене,аз съм от Харманли и при нас имаше гемия между Рогозиново и Бисер на нея се возеха каруци с хора ,животни даже имаше човек който я караше сега на това място е нива толкова малка стана Марица.Интересно мине не мине година и Турците ревнат че сме ги наводнили вярно при тях се събират Тунджа Арда и Марица ама като гледам Марица все не вярвам !!!!\n

Отговори
0 0
Дончо Дончев

Дончо Дончев

17.11.2013 | 19:45

Интересен разказ за миналото славно на реката, но тя може да има бъдеще още по- велико, ако съвременните български управници се вслушат в предложението, което вече три години съм депозирал в Община Пловдив как реално и единствено възможно Марица може отново да стане плавателна река. От Белово до Александруполис през Одрин чрез изграждане на около осемдесет водоравни акведуктни завирявания със специални преходи в двете посоки за бързо преминаване на плавателните съдове ще се осъществи Водната магистрала на Балканите. През следващата година в нашия град ще се състои Балканска среща на кметовете и е възможно един от обсъжданите въпроси да бъде този за Водната магистрала...

Отговори
0 0
Браво Владо

Браво Владо

17.11.2013 | 13:41

Ако имаше снимки или рисунки на кораби и салове от онова време по Марица, щеше да е още по-интересен материала. В архива нямате ли такива? През 70те като се затваряха шлюзовете след Панаира Марица стваше плавателна река и се организираха състезания с моторници - може поне такива снимки да се пуснат, за да видят младите, че навремето в града е имало неща за които днес може само да сънуват...

Отговори
0 0
Ванко 2

Ванко 2

17.11.2013 | 12:24

Много интересен материал! Зарежете статиите за прасето Гърневски и пишете такива интересни неща!

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?