Маргарита Попова: Мечтая политиците ни да узреят за „Народните будители и аз“

Знанието, освен че руши прегради, има огромна сила. В него се вярва така, както се вярва в Бог – без разсъждения. С тези думи на чорбаджи Марко от романа „Под игото“ приветства пловдивската просветна общественост вицепрезидентът Маргарита Попова снощи.

Тя бе в Пловдив, за да обяви старта на петото издание на националния проект „Народните будители и аз“, чийто патрон е. Родолюбивата идея стартира по инициатива на бившия зам.-министър на образованието Кирчо Атанасов през 2010 година с 2400 деца, а за четирите издания е обхванала повече от 42 000 ученици.

Сега инициативата, в която учениците изучават биографиите на избрани от тях патрони, вече се провежда не само в Пловдив, а и в областите Пазарджик, Карлово и София, подкрепена финансово от Ротари клуб и Зонта клуб. На събитието присъства и просветният зам.-министър от служебни кабинет Ваня Кастрева, тъй като идеята е проектът за будителите да стане част от програмите на МОН.

„Много обичаме да говорим за последните 25 години и за това какво се случи. Забравихме за духовното, избрахме материалното. Забравихме, че духовната мощ е тази, която руши прегради и ни издига на пиедестал. Само в знанието и науката се вярва безрезервно и без разсъждания, така, както чорбаджи Марко е вярвал в Бога“, каза още в емоционалното си слово вицепрезидентът. И добави, че мечтата й е българските политици да узреят за вечер на родолюбието като тази, въпреки че самата тя не била голям оптимист.

С истинска благодарност Попова се обърна към проф. Надежда Драгова, която, въпреки възрастта си, бе сред официалните гости. „Целувам ви ръка, от вас и от моите преподаватели в средното училище научих за будителите, научих се да обичам отечеството и хората, за които духовното стои над парите и ежедневната суета“, бяха думите на Маргарита Попова към прочутата литераторка.

На финала вицепрезидентът заяви убеждението си, че няма силна държава, която да не тачи своите будители и да не търси тяхното достойно поведение от вчера с проекция в днешния ден. Че Европа е длъжна да чува думата ни, защото нашата история е част от историята на Стария континент.