Малка зелена революция: Със сгъваема чаша и торба от плат в дамската чанта

Вера Маркова е млада пловдивчанка с напредничаво мислене, която отдавна е казала „не” на пластмасата. В бездънната си дамска чанта винаги носи силиконова чаша /сгъва се в три размера/, метална сламка и много платнени торбички. Където е възможно по магазините, настоявам да изсипят необходимото количество стока в моя торбичка, която е за многократна употреба, разказва тя. У дома веднага прехвърлям всичко в стъклени съдове.  Проблемно става в магазини и заведения, които предлагат храна за вкъщи. Те предпочитат да изсипят всичко в добре познатите ни прозрачни кутии с капаци, защото според една наредба от 2006 година са длъжни да „гарантират”, че съдът е чист. И понеже не могат да го направят за кутиите на Вера, много често й отказвали и просто пробутвали пластмасата. Дамата обаче не се отказва от голямата битка заради дребни неуредици. Основала е свой онлайн магазин „Green revolution”, където всички стоки са природосъобразни.

Да, понякога ме мислят за „странна птица“, разказва младата пловдивчанка, а аз просто искам да водя различен начин на живот. Без крайности, но каквото зависи от мен, ще го направя за природата и бъдещето ни, категорична е Вера. Така със замах отказала на сто процента найлоновите торбички и пластмасовите опаковки. И част от пластмасовите продукти от ежедневието - като стандартната четка за зъби /ползва бамбукова/, пастата за зъби /в която няма нищо лошо, освен тубичката от трудноразградим материал. За почистване на зъбите ползва… таблетки.  Това не съм го измислила аз, смее се Вера Маркова, но приветствам иновацията с две ръце, понеже е много удобно за пътуване. Таблетките са вносни, дъвчат се и съответно се разпенват в устата.

 Най-лесно й било със сламките, които не могла категорично да отхвърли, защото какво е един коктейл без сламка? Просто ги сменила с метални за многократна употреба, които си носи винаги. И тъй като е активен човек, а и покрай бизнеса си обикаля много заведения и говори с много хора, счита, че „зеленото мислене” все повече се прокрадва в битието на българите. Да, бавно и с малки стъпки, но началото е положено. Реалността обаче понякога я сблъсква с куриозни казуси. Много заведения приветстват идеята за употребата на сламки за многократна употреба, стоманени например, които могат да се почистват в съдомиялни машини, дава пример тя. Но се опасяват от кражби. Един сервитьор няма как да помни на кой клиент е дал сламка, за да си я търси при отсервиране.