Следвайте ни

Майстори изписват яйца и коприна в Етнографския

Етнологът Светла Ракшиева е завладяна от стила на народната шевица

Еуфорията около занаятите кипи с пълна сила в Регионалния етнографски музей и последния ден.  40 майстори от  Карловско, Пазарджишко, Софийско са пръснали цветните си сергии в сърцето на Стария град. Тринадесетото издание на „Седмицата на занаятите“ продължава до 30 юни. Истинска чаршия от занаятчийски работилници се е оформила в двора на Куюмджиевата къща.

Гостите могат да се докоснат до тайните на старите технологии, защото всеки ден се организират занаятчийски работилници по грънчарство, плъсти, дърворезба, бродерия...    

Светла Ракшиева е етнолог и професионалист в писането на яйца. Въпреки че Великден отдавна е минал, желаещите да се научат на този изкусен занаят са много. ,,Това е всъщност традиционен български обичай. Аз съм от София и с моя баща, който беше художник, се запалихме по българските шевици и след това започнахме в този стил да шарим по яйцата. Нямахме си писалка и не знаехме как става това. Аз разбрах от книгата на Димитър Маринов ,,Народна вярвания и религиозни народни обичаи“, че може да се изписват яйца и с киселина", разказва Светла.

Майка <210> е химичка и доставяла солна киселина. Разтваряли я във вода и с тънки клечки за зъби или с подострени клечици от метлата рисували върху предварително боядисаното яйце. Киселината реагирала мигновено с боята, а после с тоалетна хартия изтривали нарисуваното.

"Дълго време работехме по този начин. След години попаднах във Велинград, където провеждат конкурс за писане на яйца. Там видях нещо на масата, някакви пръчици, не разбрах какви са. После питах и се оказа, че са писалки за восък. Като  грабнах една такава преди 20 години, и не я оставих", признава Ракшиева.

Тази традиция все още се спазвала във Велинград, в Ихтиман, в Етрополе и Костенец. Етрополци обаче изпълнявали упорито старите мотиви. Във Велинград променяли традиционните орнаменти. Постигали релефен орнамент, но изменяли народната шевица.

"Аз обаче съм привърженик на традицията. Единствената новост, която привнесох, са белите яйца. И тъй като традицията е да се боядисва с последователно топене в различни бои, а българските цветове върху яйцата  са основно три -  червено, бяло и жълто, реших, че това ще изпъква най-добре на едно бяло яйце. Всички ме питаха: ,,Та това традиционно ли е?", ала взеха да купуват бели яйца", обяснява с усмивка Светла.

Преди да се захване сериозно със занаята, майсторката проучила много сайтове от Чехия, Полша, Унгария, Румъния. Там всеки от майсторите си имал свой сайт. В България все още нямат и нашата традиция оставала напълно неизвестна. 

,,Разликата в традиционното боядисване на яйцето и новите методи, които се въвеждат, е, че се рисува по принцип върху сурово яйце. След като се изпише с восък, се потапя в студен разтвор на червената боя и започват да загряват разтвора до точката на кипене. Восъкът пада и орнаментите изпъкват. При кухите яйца това не важи, тъй като те плуват на повърхността и нищо не се получава. Чувствам се отговорна като българка да спазвам традиционния наш метод. Яйцата, освен че са красиви, имат и важно място в нашия фолклор - символ са на Възкресение, благоденствие", казва майсторката.

Мария Педева пък е само от две години в занаята с правенето на българска шевица. "Преди време пак на този фестивал се запознах с жените, които правят  предимно капърски шевици. Родът ми е от Гоце Делчев и още от малка искаха да ме правят шивачка, аз обаче се дърпах. Тези жени ги видях няколко месеца след фестивала в читалище "Алеко Константинов" и  тогава не се сдържах, поразпитах ги", разказва Мария.  Тя започва да се обучава при тях заедно с едно момиче на 16 години. Двете започнали да шият дрехи и да участват във фестивали.

Баби от Пазарджик рисуват с листа шалове. Още първата сергия привлича погледите на гостите с уникалните копринени платове, украсени с най-разнообразни флорални мотиви. "На сърце ми е този занаят, ама много време гълта. И като седнеш да го правиш, забравяш си другата работа", усмихва се една от тях.

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?