Следвайте ни

Майстор на боздугани дълбае светци върху дърво

viber icon

Иво Пенев прави и средновековни бойни брадви, остриетата им са фабрично заточени и освен византийски глави могат да секат и цепеници

 

Иво Пенев е предпоследният мохикан в професията си - моделиер на големи машинни части. Той прави от дърво модел на сложни детайли. След това от дървената част се създава калъп, от който се излива изделието.

В свободния живот извън завода се отдава на дърворезби със светии, средновековни боздугани и брадви. Няма работилница -прави всичко на масата си в хола. Така е хем майстор на свещени християнски реликви, хем на оръжия за масово поразяване.

Преди кризата в завода в Плевен, в който работи, моделиерите били четирима. Сега вече са останали само двама. „Правил съм много пъти 4-метрови турбини, какви ли не джанти за коли или блокове за двигатели”, казва Иво.

Последната му нестандартна поръчка е за ходовото колело за един от гигантските кранове в заводите в Девня. То е с диаметър 2,6 метра. Заводът в Плевен е единственият у нас, който все още има 10-тонна пещ за леене на изделия от метал.

Изработва моделите за матриците от черен бор. Това дърво е най-подходящо, защото е и най-смолисто. „Жилите му трябва да са кръстосани, за да е здрав моделът. Имам модели, от които са лети 50 или дори 100 пъти части”, разказва майсторът на боздугани. Последният набор за моделиери в училището по дървообработване в Плевен е бил през 1972 година.

Имал късмета да учи занаят от тях, и то дълго след като се пенсионирали.

В момента има специални машини, които правят дървени модели за матриците. Вкарват един пън, пускат компютъра и правят модела. Разликата е, че правеният ръчно може да издържи и на 100 формовки, а такъв от машина - само няколко. „Машината не може да прецени накъде отиват жилите в дървото! Но от друга страна, тя прави модела по-прецизно от човека. Но и това е малко под въпрос”, обяснява Иво Пенев.

Плевенският майстор бе един от 70-те, които дойдоха в Пловдив за Панаира на занаятите. За да си плати таксата от 200 лева за участие, се наложило да работи като общ работник на един плевенски бояджия. И окачи на Главната, точно срещу галерия „Капана”, няколко средновековни боздугана.

Срещу тях излъчваха спокойствие дърворезбите му със ​свети Георги и ​свети Николай. Всяка една струва по 750 лева. „Обикновено боздуганите са били с няколко топчета с различна дължина. Наричали са ги „смъртоносна звезда”.

Българската пехота е била въоръжена с тях, както и част от конницата. Войниците на коне обаче са разчитали повече на стрелбата с лъкове”, напомня майсторът.

Дръжките на боздуганите и брадвите му са основно от габър и бук. Най-неочакваният факт е, че салкъмът е най-подходящ за дръжка на оръжие! „Той е далечен сродник на бамбука и има вибрационни свойства. Най-здравите дървета са ясен и габър.

Много хора отказват да ги секат, защото им се нащърбват брадвите”, разказва той.

Иво сам си прави модели за металната част на боздуганите. После приятели леяри му ги отливат. Удивително е, че българинът обича да купува тези странни и безполезни предмети дори в кризата. Взимат се за украси на вили и механи.

Бойните му брадви са фабрично заточени и освен византийски глави могат да секат и цепеници за камината.

„В древни времена брадвата и чукът са били символи на властта. Първата такава брадва е намерена с Варненското съкровище. Тя е на 7 хиляди години”, припомня майстор Иво.  

 

Пръскачка на светена вода

Истинското име на боздуганите с верига е „Сутрешна звезда” (Morning Star). Казват им още и „Пръскачка на светена вода“. Вероятно защото лесно изпращал враговете при Свети Петър. Повечето от участниците в средновековните армии обикновено са използвали собствените си ловни оръжия. Много от тях носели и „Пръскачката на светена вода“.

Селяните често ходели със здрава сопа при местния ковач, който да им закрепи метална част на верига. Оръжието било на въоръжение и при професионалните войници. 

Дялка върху масата в хола

Иво е на 45 години и е роден в Плевен. Часпрома със светците и боздуганите започнал през 1997 година. Оттогава взел и да продава нещата си. „Правил съм всякакви предмети. Повечето от тях навремето не ги харесвах. Тогава или ги горих, или ги подарявах на приятели. Не търсих печалба или облага от тях в началото”, разказва Пенев. Казва, че има печени шефове и му разрешават да ползва базата на завода. „Всичко го довършвам в хола - луд умора няма”, отсича той. 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?