Следвайте ни

Мъж с доживотна присъда написа писмо до пастрока си, когото е убил

Затворници създават представление „Баща и синове" по лични истории

viber icon

Затворник с доживотна присъда написа писмо до пастрока си, когото е убил. В него за първи път изрази на листа и каза на глас какво му е липсвало и защо не го е почувствал като татко. А после 130-килограмовият мъж плака над редовете като малко дете.

Той е сред деветимата затворници, които създадоха спектакъла „Баща и синове“ заедно с режисьорката Лилия Секова по метода Форум театър. Той се състои в споделяне на лични истории, в които има драматичен проблем. Въз основа на тях се създава драматургичен текст, а участниците сами го представят на сцена, влизайки в ролите. Следва дискусия, в която да се търси решение на проблема. По правило се подготвя и втори финал, в който „актьорите“ да си дадат сметка, че може да се постъпи и другояче.

Въпреки, че бръкнаха в най-дълбоките си рани,

 още сме далече от катарзиса,

казва Лилия Секова. Затворниците така и не стигнали до прошката. Даже напротив - основният лайтмотив  в представлението е фразата „Никога няма да ти простя!“. Това са думите, които най-натрапчиво се повтаряли в писмата, които мъжете трябвало да напишат до своите бащи.

Спрях се на темата „Бащи и синове“, защото фигурата на бащата е изключително важна в семейството и в живота на едно момче, казва режисьорката. За много от мъжете, с които работила зад решетките, отсъствието или лошият пример на таткото е бил от ключово значение за техния път, който се е отклонил от доброто.

Работата на Лилия Секова със затворниците е по проект "FREEWAY - Free Man Walking", с цел интеграция.

Заради пандемията първоначално срещите започнали онлайн. В групата има мъже с различни присъди, включително по нашумял случай отпреди 20 г. за серия жестоки престъпления. 

Лилия Секова ги предизвикала да разкажат за своите бащи. А тези, които на свой ред са  станали татковци - да говорят за отношенията със своите синове. Част от психологическата работа и подготовката на спектакъла било и затворниците да напишат писма до бащите и децата си. Това именно се оказало най-трудното - да се признае какво е пропуснато и провалено.

В крайна сметка фабулата стъпва на драматургичен текст на автора Борис Зафиров. Той се фокусира върху битовата история за баща и вече пораснал син, който все още живее при него. Властният татко не е присъствал истински в живота на момчето си. Когато то залита по дрогата, възниква конфликт, в който двамата си казват всичко премълчано през годините. Бащата получава инфаркт, осъзнавайки, че се е провалил.

Спектакълът бе представен преди дни само пред затворническата общност - психолози и социални работници в  затвора, началници на сектори и 30 лишени от свобода. На 10 септември ще има своята втора премиера, като тогава ще влезе публика и отвън. Дотогава в него ще бъде  вплетена и втора случка - вече от личните разкази на мъжете, както и

 пърформанс с фрази от техните писма.

„Това е опит да се чуят и видят отстрани. През цялото време се въртяхме около прошката, много пъти чух да се повтаря една и съща фраза към бащите: „Срам ме е от теб“, разказва Лилия Секова. Не крие, че контактът бил труден. Едва в последния месец на срещи на живо мъжете започнали да говорят и споделят.

Това я изправило пред огромни предизвикателства - много различни от работата <210> с деца от „Столипиново“. Както „Марица“ разказа, с тийнейджъри от гетото Лилия Секова създаде спектакъла „Ромео и Жулиета от 100липиНово“, с които заедно поставиха проблема за ранните бракове. Тогава бариерата бе неразбирането на български и срамът. Сега с големите мъже режисьорката отново била принудена да разяснява многократно текста, макар че сред затворниците има доста образовани - дори един магистър с медицинско образование. В крайна сметка се оказваше, че осъждат поведението на бащата, а самите те постъпват по същия начин към синовете си, казва Секова.

В края на репетиционния период е категорична, че когато се постави темата за кражби или наркотици, затворниците много по-лесно напипват проблема и стигат до решението му. Когато обаче темата е толкова лична, се „изгубват“ в отношенията, преживяването е много по-драматично и в крайна сметка по-скоро залитат в обвиняване, отколкото в признаване на личната грешка.

Нов път - към хепиенд

Тъй нареченото „преразиграване“ на алтернативен финал се случило още на предпремиерата на "Баща и синове". Дискусията след представлението фокусирала вниманието върху ролята на майката. Практиката показва, че обикновено тя остава пасивна, защото е  малтретирана от бащата тиранин. Ако обаче се намеси и изведе детето от ситуацията, съдбата му може да е друга, казва Лиляна Секова. Именно това предложили и затворниците като път към хепиенда.

В споделянето на личните истории заедно стигнали и до друго разковниче - много от провалилите се бащи са от типично патриархални семейства, където мъжката дума надве не става и разбирането е за твърдата ръка. По-младите  в „трупата“ от затворници, родени между 1984 и 1995 г.,  не одобряват това. Някои от тях осъзнали и че те са били лошите синове - на бащи, които са били амбициозни и са пръскали пари да ги осигурят и образоват. Презадоволени, без сами да положат усилие да постигнат нещо, те са кривнали по лошия път. Тези момчета написаха писма до своите бащи, които още са живи, и поискаха прошка, че са ги разочаровали, издава режисьорката. Един от тях дори дал обет пред себе си, че когато излезе на свобода, ще търси баланса между грижата и глезенето - за своя син.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?