Следвайте ни

Любомил ЛАЗАРОВ: Обичам този град!

viber icon

Така и не се научих толкова години да казвам “Обичам те!”. Все съм си  мислил, че тази работа с обичта е като брадата при мъжете - или имаш брада и се  бръснеш, или си кьосе... Така е и с моя Пловдив.       Казват, че човек не си избирал нито родителите, нито къде да се роди. И са  прави. Прав съм и аз, защото винаги съм смятал, че съм късметлия - и откъм  родители, и откъм роден град. Вярвайте ми, не мога да си представя да се родя  другаде. Ето защо:       - има ли друг град в България, в който 10-12-годишни пишлемета ще събират  радостта на покойния отец Бабаанин от църквата “Света Богородица” от честите  им посещения в храма? Бяхме една щура тайфа от Джумаята - Грудито, близнаците Пламен и Огнян, арменчето Хачо, еврейчето  Леон... Влизахме чинно в църквата, усърдно се кръстехме и коленичехме пред  иконите. И тръгваше едно яко (така казват сега младите) целуване на светите  ликове. Отец Бабаанин тихо ни се радваше, ние целувахме иконите в захлас и  после бавно излизахме. Веднага, още в църковния двор, започваше... изпразването  на бузите ни, надути от стотинките, събрани с устни от иконите! Следваше щур  пир с боза и баклава в сладкарничката на бай Сандо - там днес, на Джумаята, са  лъскави златарски магазини. Като Симеончовци си живеехме със  стотинките, оставени от набожните бабички по иконите, докато едно проклето  старче - клисарят на храма, ни разкри! Последваха “напоителни” разговори у  дома, бузите ни пламтяха дни наред от родителските “съвети”, а аз поне, години  след това, се чувствах зле, срещайки отеца на улицата...     - има ли друг град в България, в който чираци и майстори да седнат на една  маса, да си пият водката и да са истински приятели? Историята се развива преди  повече от 30 години в една чудна кръчма в Стария град, в ден четвъртък. Защо  точно в четвъртък ли? Ами защото в този ден даваха хонорарите от бившия  вестник “Отечествен глас”, затова! На масата е вече учителят ми в занаята бачо  Кольо Казанджиев, незабравимият ми най-добър приятел Драган Драганов, бате  Сашо Бандеров, Пешо Генов... На съседната маса Слона глади брада в  компанията на Здравко Гълъбов, а бате Лазар Роснев (съученик на баща ми от  Първа мъжка гимназия) вече е поръчал една “ламперия”. За халябите, дето не  знаят какво е това - става дума за красиво подредената от кръчмаря Абито  порция тънко нарязана луканка! И тръгва приказката! Семинари по приложна  журналистика ли?! Основи на свободната преса в развиващите се демокрации  ли?! Гражданското общество в условията на следтоталитарното общество  ли?! ТАМ се учеше занаятът, млади колеги, благодарение на мъдреците, които  споменах по-горе, и които, за жалост, вече са в другия, сигурно по-добър свят...      - има ли друг град в България, в който един чарк по Главната от Джумаята до  пощата траеше по час-час и половина? Синът ми вече е пубер с набождащи  мустаци и се чувства некомфортно с нас, дъщеря ми - петгодишно чудо, още не  знае какво е да ХОДИШ, а не да ТЪРЧИШ, а ние с жена ми сме се накиприли “за  излизане”... Още преди кино “Христо Ботев” се спираме с адвоката Стефчо  Калпакчиев. Лаф 10-15 минути. Тъкмо тръгваме и - Мимо Райчев! Още толкова  време сладък лаф. Малко по-надолу - семейната ни зъболекарка Марианчето и  мъжът є, тогава млад офицер в милицията, моят съученик Ангел, с двете си  момчета. Към кино “Балкан” тумбата е набъбнала сериозно и малко трудно се  разминаваме с другите по чарка. Младият бракоразводен адвокат Петър Стоянов  е със сина си и жена си Антонина. След години Пешо ще стане президент, ама за  нас пак ще си е Пешо... Вече сме близо до пощата, а тук е първият в града  ни “телевизор” - кафене с маси на открито. Разполагаме - на жените оранжада, на  децата - принцеси, на нас, мъжете, по една “Столична”, че е най-евтина. И  лаф, лаф, поне два часа! Леваците чакат за маса, а ние се кефим на кроткото  есенно слънце...      - има ли друг град в България, в който битува този виц: срещнали се двама  комшии и единият казал: разбра ли, д-р Петров измислил лекарство против  рака? Кой д-р Петров, Ванчо ли? Той! Абсурд! Аз съм спал със сестра му... И  това е Пловдив! Обърна се пържолата преди 23 години, наизлязоха хора по  улиците, развяха се байраци, за чиито цветове не бяхме и чували... Довчерашни  помияри, въртели се с години около редакциите с тръшкания да им пуснеш или  стихотворение, посветено на 50-годишнината от партийната организация в  ТКЗС “Път към комунизма”, или очерк за знатна тъкачка, народен  представител, станаха рупори на “новото време”. И се започна! Този е мръсен  комунист, онзи е ченге, третият... и те не знаеха какъв е третият, ама с кеф го  плюеха. Веднъж бяхме седнали с днешния евродепутат Емил Стоянов (брат на  президента Стоянов), Юлиян (син на колегата от Радио Пловдив Кико Папазян) и  моя милост. Пием кафета, пушим цигари, приказката върви. По едно време се  позагледахме в реверите на саката си и... прихнахме в смях! Тримата бяхме с  РАЗЛИЧНИ партийни значки. Иначе си бяхме същите поотраснали пловдивски  момчета, само дето значките ни - различни...      Сигурно се сещате, че мога да продължа така и в подлистника на  вестника. Спирам. Не искам да злоупотребя с търпението на читателя. За финал  ще цитирам сина си с негова реплика, която, бас слагам, не може да се чуе на  друго място! Във все по-редките си идвания вкъщи (“Работа, баща ми, знаеш как е  в телевизията...”) синът ми не пропуска да каже: “Бащата, този град НА ДРУГО  МИРИШЕ!”. Толкова.                                                                                      

Още от категорията

Виж всички

Коментари (15)

в

30.11.2012 | 23:58

**** ПП.ЛЮБО а познаваш ли ДИМО казака,живееше до тримона ,свирише на акордион по заведения по свадби /мисля че почина ,вечна му памет/ .

Отговори
0 0

в

30.11.2012 | 23:37

ЛЮБО забрави ВАСКО кифлата от джумаята до дома на художниците и иписателите , МИТКО и брат му /забравих му името/ ,живееха над градтската художествена галерия.баща им беше управител на хижа ЗДРАВЕЦ.Аз съм от друг квартал но тук ми бяха приятелите ,наистина беше безгрижен живот .Бирхале КАМЕНИЦА,ТРИМОНА ,Бумбарника ,любимото ми завидение ресторант РЕБУБЛИКА със хубавата градина , жива музика всяка вечер и нисичкият, наперен ,но винаги вэв униформа и усмихнат портиер /мисля че се казваше ВАСКО или ВЕСКО а може и да греша, толкова години от тогава,между 48-43г.А кино РЕПУЛИКА ,НА КОЛЬО художника ателието му беше там и ни пускаше да гледаме без пари.Ами МИЛЬО ми беше приятел /доколкото може/заедно си пеехме ТИ МОМЕ ,ТИ МОМЕ ,ХУБАВА ЛИ СИ,ЕХ ЖИВОТ ЕХ МЛАДИНИ ,КЪДЕ СТЕ.

Отговори
0 0

фенка

30.11.2012 | 17:15

Само 100 % -ов пловдивчанин и то от трето коляно назад може да разбере за какво иде реч ! Всички,които не отговарят на тези изисквания- моля, не замърсявайте "ефира" ! Както всички кореняци знаем Пловдив от 20-30 години се зацапа с люде получили "пловдивско жителство ". Е, на тези индивиди тази статия няма как да им се нрави ,камо ли да разберат каква е била "интифата" в онези години, когато Пловдив беше на ПЛОВДИВЧАНИ ! ЕВАЛЛА, БАТЕ ЛЮБО, /едно поколение съм след тебе,татко ти връзваше въжето на скалите...:) :)/страхотна статия !Как ме върна ....години назад в МОЯ Пловдив !

Отговори
0 0

тамара

30.11.2012 | 10:12

и той се гордее като крадял стотинки от иконите,а не отиде на опелото на Елена Калпакциева, от страх да не го видят комунягите в да влиза в храма господен.Противен си и сега дори и да си в някаква си пиклива тв.

Отговори
0 0

Mitko

30.11.2012 | 10:03

Bat Lybe Gotin si :)

Отговори
0 0

Ежко от Кършака

30.11.2012 | 09:39

Благодаря ти Любо,евала наборе за написаното,но сега вече като ръководен фактор обърни се и към житията на момчетата от нашето време и от Каршака.От много хора, много истории могат да се чуят.Истории покрай р.Марица,стария говежди пазар,консервната фабрика по време на есенните кампании,новото тролейбусно депо и плувния басейн в него,ами за футболното първенство между махалите-в рамките на дружество "Марица"и т.н. Бъди здрав и ни радвай- "пишлиметата" на истинския ПЛОВДИВ!НА ДОБЪР ЧАС!!!

Отговори
0 0

бумбарчеф

30.11.2012 | 09:30

в двехиляди и трийсета ни българия ни българи, по ротшилд, виктор трилатерала знае, и кое воняло, предателството на град, родина, бъднини, страхът превърнат в подлост и занаят,

Отговори
0 0

бумбарчеф

30.11.2012 | 08:27

жалка хава, спомен лично време в политкоректна щампа, виктор ваш пешо и брат му богаташи ти в милиционерска тв и на кво мирише,

Отговори
0 0

кorleone

30.11.2012 | 08:19

Имайте малко уважение,човека е пловдивчанин ! Или никой не е пил боза с лимонада след баня в ,,Чифте баня,,или никой не се е возил с казак на ,,Сахата,,Или никой не занае какво е,,Скибай майна какъв чай,,.Софиянци ни се смееха,че вместо ,,скивай,, викахме,,скибай,,-тъпанари,ние пък си имахме,,густо,,имахме си ,,джамини,,вместо топчета,имахме си жилки,вместо,,прашки.Имахме си ,,гоци караш-не пай геч-енгери-кенц-буки-бумбали.Имахме детство, имахме Пловдив,просто където и да отидем си бяхме -майни,а защо,защото Пловдив беше зад нас!Как да не го обичаш тоя град.И ние трябва да се обичаме и поддържаме,стига с тия-ченгета,комунисти,педераси и т.н ! Пловдив преди всичко !!!

Отговори
0 0

Омръзнахте ни

30.11.2012 | 08:16

Трябват нови хора за да се развиваме

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?