Легендата на Родопите: Каракачанката яде каша и мечки за мезе

Овчарят може да подари безценното куче, ала не и да го продаде, защото е част от семейството, казва д-р Атанас Вучков

За каракачанското куче се носят легенди. Породата му присъства в не една литературна творба, а ако отидете в Родопите и заговорите някой от местните овчари, той ще ви каже, че без него планината би била мъртва. Четириногият красавец е не само пазител на стадото, но и част от семейството. Затова за стопанина си е безценно. Овчарите казват: "Доброто каракачанско куче е златно. Милиони да ми дават, няма да го продам, тъй като без него съм загубен." Ако могат, ще го подарят. Но не биха го продали, защото е все едно да продадат член от семейството си. Именно на това уникално животно е посветена и днешната национална изложба в Аграрния университет, организирана от Международна асоциация каракачанско куче (М.А.К.К.). Проявата е част от празненствата по случай 70-годишния юбилей на висшето учебно заведение и се очаква в нея да се включат над 100 елитни четириноги от цялата страна.

Противно на представите за тези огромни животни, всъщност доброто работно куче не е прекалено тежко. 80-90-килограмови каракачанки са само легенда. Просто защото толкова тежко куче няма функционалност, то не може да работи в планината. Уморява се прекалено бързо, а и изхранването му би излязло доста скъпо на овчаря. Така че идеалните размери на четириного от тази порода са 70 см височина и максимум 50 килограма тегло. 

„Доброто работно куче се ражда такова. Повечето от инстинктите му са заложени, защото това е порода с хилядолетна история", посочва секретарят на М.А.К.К. и преподавател в Аграрния университет д-р Атанас Вучков.

Каракачанското куче е селекционирано изключително строго от овчарите. Тези качества, които са характерни за неговото поведение, са вплетени в генетичната му характеристика в продължение на векове. Кучето трябва да бъде смело, силно и в същото време интелигентно. Само такива животни са оцелявали след схватка с хищници. Четириного, което е прекалено самоуверено и не може да прецени реално ситуацията, често пъти става жертва на хищник.

„Нашите кучета трябва да имат куража и силата да се противопоставят на вълка и на мечката. Те трябва и да са достатъчно интелигентни, за да могат във всяка ситуация да преценят как да избегнат ударите на хищника. А не просто безумно да се впуснат напред и да бъдат буквално премазани. Така че качествата на каракачанското куче са водещи при неговата селекция, за да оцелее до днес”, разказва д-р Вучков.  

Друга любопитна подробност е, че каракачанкото куче не е пастирско - не направлява стадото и по никакъв начин не всява смут. То стои, наблюдава ситуацията и само преценя кога как да реагира. „Следва хода на стадото. Когато стадото пладнува, кучетата налягват наоколо. Обаче никога не стоят заедно. Винаги едното е в единия край, другото - в другия. Сами се разпределят, така че да имат възможност да наблюдават целия район наоколо. И при евентуална заплаха да отреагират”, обяснява секретарят на асоциацията. А реакцията е работа в екип - нужно е само един от пазачите да даде знак, за да се съберат всички и да ударят едновременно. След което бързо се връщат при стадото, за да не остава дълго без защита.

По същия начин четириногият красавец е готов да брани до смърт и стопанина си, както и неговото семейство. То може да бъде много нежно същество. Има случаи, когато кучката кърми своите малки и дава и на агънцата да бозаят. При заплаха обаче кучето се променя за секунди и е готово да се бие до смърт. След което един жест на стопанина му е в състояние отново да го успокои.

Но в никакъв случай не е добър вариант за домашен любимец, просто защото не е апартаментско куче. Обича свободата и движението. Затворено сред четири стени, се осакатява физически и психически.

Наши в чужбина: 150 четириноги „бодигарда” работят в САЩ

Към тази българска порода има интерес и зад граница. В Северна Америка вече има учредена организация за развъждане на каракачанското куче. Първите четириноги от България пристигат в САЩ преди 10 години и днес броят им вече надхвърля 150. Благодарение на отличните си качества на куче пазач на селскостопански животни нашата порода става все по-търсена зад Океана. 

Миналата година при нас дойдоха фермери от щатите и държаха да видят кучета, които работят. Тези хора гледат 20 000 овце и имат огромен проблем с хищниците. Защото пашуват на територията на един от големите национални паркове и стрелбата по мечка и вълк е забранена. Единствената възможност да се справят с атаките от хищници е да използват кучета пазачи на стада. А те нямат американски породи и затова се връщат към старите европейски породи. Тези хора бяха направили една голяма обиколка през Румъния, Македония, Сърбия, Турция. Дойдоха да видят и нашето каракачанско куче. И това им направи впечатление, че нашите кучета работят в екип, което им дава по-голяма ефективност при защита на стадото в пресечен терен. Тези им качества бяха оценени много високо от американците, казва Атанас Вучков.

 Здрава порода: Оцеля и национализирано

Каракачанското куче е една от най-старите породи в Европа. Веднага след освобождението, за периода 1878-1912 г., успешно е използвано от българската армия като караулно куче по граничните постове. Носи името на етноса каракачани, които по своята същност са пастири номади, извършвали сезонни миграции, следвайки многохилядните си стада овце от Беломорска Тракия до високопланинските пасища в Стара Планина, Рила, Пирин, Родопа. 

В края на петдесетте години на миналия век у нас започва национализация в селското стопанство. Като резултат много кучета пазачи на стада стават безполезни. Последвалите многобройни кампании срещу заболяването бяс водят до унищожаването на огромен брой каракачански кучета. През 80-те години в някои региони започва и кръстосване с нововнесени у нас породи. В резултат на всичко това броят на чистопородните кучета рязко намалява. Със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяват да съберат запазени чисти каракачански кучета от различни райони на страната. С цел съхраняване на оригиналния тип и работни качества на животните се учредява и развъдна асоциация - Международна асоциация каракачанско куче.  

Едрее с качамак

Въпреки едрия си ръст каракачанските кучета ядат сравнително малко. И това е заложено в селекцията на породата. От миналото до днес тези кучета се хранят от овчарите с качамак, малко суроватка и запарена каша. Техният стомах е в състояние да изстисква всички хранителни вещества от храната и да ги усвоява. Ако с това нещо например храните една немска овчарка, тя ще слабее и ще умре.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Петър

Петър

01.11.2015 | 10:17

Това, което правят от М.А.К.К е много благородно и полезно за нас, българите. Каракачанското куче е национално богатство, което трябва да съхраним. Аз съм изключително благодарен на всички тези любители и специалисти, които успяват да запазят това прекрасно и ценно животно.

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?