46

Лана Петкова: Украинец вече не е народност, а гражданска позиция

Украинката Лана Петкова от Харков вече живее от 25 години в България. Смята се за българка и винаги подчертава, че тук е родината на сина й. „Харков сега ще бъде обявен за  град герой. През Втората световна война той четири пъти преминава от едни ръце в други. Точно заради това властта в Съветския съюз не му дава това звание. Харковчани винаги сме били разочаровани от това, казва Лана, която работи като инструктор по йога и пилатес в Пловдив. Мъжът й е наполовина българин. С него се местят тук преди повече от четвърт век. Сега мечтата и надеждата й са за Великден да се върне в Харков и да участва във възстановяването му.

„Това не е доброволчество. Домът ми е в Пловдив, но спомените и другият ми дом са в Харков”, казва Лана. Тя смята, че „украинец” в момента не е народност, а гражданска позиция. Ако вие подкрепяте каквото казвам, значи и вие сте украинци, добавя тя.

Никой украинец няма да забрави датата 24 февруари. „Майка ми веднага се обади и каза, че ги бомбардират. Семейството ми трудно стигна до румънската граница. И там аз я посрещнах с инвалиден стол. Това е хем драматично, хем една светла история - стола ми го дадоха добрите хора от Румъния. На 27 февруари успях да прекарам през границата майка ми. С нея дойдоха и другите ми близки. На границата видях целия ужас - 10-километрова опашка от чакащи с коли”, спомня си украинката.

Успяла да изкара от воюващата й родина снаха си и братовчедките. Една от тях е шампионка на Европа по синхронно плуване, участник на Олимпийските игри в Токио. Нейният отбор сега тренира в Италия. Другата й братовчедка в Киев спасява изоставените домашни животни. „В Пловдив ветеринарната клиника помага на хора с домашни любимци от Украйна”, припомня Лана Петкова, която сега е един от координаторите на пловдивския център за бежанците.

В Харков има много разрушения. Снарядите на два пъти са уцелили болницата, където работят нейни приятели лекари. Има разрушени сгради и е заличен целият спален район в града - това са 1- и 24-етажни жилищни сгради.

„Там под бомбите са моите приятели и близки, които го отбраняват. Има лекари, които защитават децата в избите под бомбите. Много хора рисуват как падат бомбите, има и други, които правят цигулки. Такъв е моят чичо Глеб, който чака да възстанови дървените части от разрушените църкви на града. Той е майстор дърводелец, който прави музикални инструменти. Тези хора са герои и моят град е геройски”, убедена е Лана.

Тя благодари на всички, които помагат на украинците в България. „Пристигат майки с деца и възрастни хора. Те са пътували по 4-5 дни в ужасяващи условия. Не е времето сега да спорим кой е прав и кой крив, макар че за мен истината е очевадна - детските градини, училищата и жилищните комплекси се заличават от руската армия. Аз също имам руска кръв и съм възпитаник на истинската руска култура”, казва Лана.

Иска всички рускоговорящи граждани да се обединяват и да спрат хуманитарната криза. „Всеки, който е чел Достоевски, всеки който е слушал Чайковски - не бъдете равнодушни! Ако на един човек сте помогнали, вече сте направили много”, казва тя. Потресена е от това, което направи „един самозабравил се болен мозък”. Не иска да има ненавист към обикновените руснаци, но с тяхното мълчание войната стана възможна. Когато мълчиш, ти помагаш на злото. „Нека всеки защитава правото на живот и  самоопределение, правото да имаш своята позиция и да живееш в Европа. Правото да се храниш и лекуваш, а не да стоиш в бомбоубежище и да чакаш въпросните „освободители”, които никой не иска”, казва Лана Петкова.

Оцени новината

Оцени новината
1/5 от 1 оценки
1/5 от 1 оценки

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?