Следвайте ни

Курбан за Байрам и Св. Илия на улица "Градина" в Пловдив СНИМКИ

Като живее човек и с хората, и с Бога, сам няма да остане, казват комшиите християни и мюсюлмани

viber icon

Една уличка почти не спа миналата нощ.

От едната страна още след полунощ леля Тоска и още няколко помощнички зашетаха около два казана – да сложат курбана да ври, че да раздадат на заранта на празника на Св. Илия, който е храмов за църквичката.

От другата страна прозорците светнаха още преди 5 сутринта – мъжете там тръгнаха на джамия да се помолят за домочадието на Курбан Байрам.

По обяд на двата тротоара трябваше да се раздава курбан за здраве – на единия по християнски, на отсрещния по мюсюлмански. Ако имаше тротоари.

Тях обаче ул. „Градина“ не ги е и сънувала – нито тая нощ, нито друг път. Въпреки цветното си име,  си няма даже  стрък зеленина. Прането на махалата се вее над прашни бабуни, които преминават в тясна циментирана просека между строени как да е къщи. Това е междата, която дели православния храм в българската част на квартала от първите турски къщи на „Столипиново“. Но и межда не е, защото комшулукът отдавна живее заедно и се е научил да се погажда. Дъщерите на отец Ангел са израснали в игри с внучката на Сабри. Самият съсед неведнъж  е надничал в двора на храма да види дали свещеникът не се е запретнал пак да прави подобрения, та да помогне. Отчето после черпи с кафе. 

Така се търкалят делниците на ул. „Градина“. А празникът днес е двоен  - на Св. Илия и Курбан Байрам.

За Анка и Пенка той почна още преди началото на църковната служба. Двете пенсионерки осъмнаха пред старческия дом „Св. Георги“, да искат разрешение да изведат приятелката си Недка на литургията. „Може, но след час и половина да я доведете“, отвърнали социалните работници, които се грижат за нея. Познават вече Анка, Пенка, че и Марина – трите открай време се опитват да разнообразят Недка. Запознали се преди време в храма „Св. Троица“. Недка е болна и  сама - от 3 години живее в социалния дом. Те също са вдовици, обаче се държат и гледат да я разтушват с каквото могат. Донесли й шапка с козирка срещу слънцето, снабдили я и с маски. "Много е добричка и вярваща. Поразходим се, побъбрим, пък се приберем с поолекнали сърца", казват жените. От Св. Илия само здраве искат. "Че самотата, старостта и болестта са тежки", обяснява 74-годишната Пенка. Тя е сама от 20 години, Анка пък – вече 15. Децата са по чужбина, обаждат се. Казват, че са добре, пък дали е така не сме видели, споделят жените. Дядовци и прадядовци в семейството на Пенка са били свещеници, затова е възпитана да се уповава на вярата и духом да не пада, даже в тежки времена.

Ако всеки вярва и прави само по едно мъничко добро на ден, светът ще стане по-читав, вярва от все сърце  и Анка. Обаче другите не хващат вяра на това и, като се огледа наоколо, нищо хубаво не вижда. Хората се карат, политиците – и те. Утре е важен ден, да видим как ще тръгне новият парламент, разсъждава Анка. Докато там се мъчат уж да оправят държавата, пък все повече я разтурват, в нейния малък свят радостите са да се събужда, без нищо да я боли, да се гледат взаимно с дружките. Надява се още дълго да са на крак и да могат да се обслужват сами, че иначе лошо.

Адашката й Ана, която дойде на църква от „Тракия“, също е критична към политиците. „Като рекат да се изказват по телевизията, накрая да кажат едно „Ако е рекъл Бог“. Та той, каквото е наредил, да става, не те да казват“, заръчва им задочно  тя.

„Ако не можем да подражаваме на чудесата на Св. Илия, нека подражаваме поне на добродетелите му – въздържание, смирение, прослава на истинския Бог - напъти миряните отец Ангел на празничната служба. – Да уважаваме всичко свещено. С вяра да спрем безумието. Ако пък не можем, да не се вслушваме в хулни речи, а да бягаме от тези, които ги говорят. И пред нас ще се появи колесницата, която и нас ще изведе на небето“.

Докато жените вземат дъх на пейките пред райските градини в двора на храма с кипариси, наобиколени от разлистено циганче, полудяло да цъфти в бяло, розово и лилаво, под шатрата в другия край на двора отец Мирослав благослови празничния курбан под опъната бяла шатра. Леля Тоска насипа щедро с  черпака, пък затули топлата гозба с капак – да се носи у дома, че да се спазят противоепидемичните мерки.

Услади се обаче приказката на миряните сред лехите с рози, латинки, детелина и калдъръмче. „Ние само слагаме семенцата, Бог прави останалото. И капковото напояване“, шегува се стопанинът отец Ангел. Радост за квартала е и поколението от 4 щъркелчета в гнездото, което се извисява почти наравно с камбанарията. Но жените често се шегуват с пернатите бебета, че са хрантутници – още не летят, а чакат да им носят в човките. Пък така не бива.

В това време за курбан се стягаха и от другата страна на улицата. Ама не всички. И преди нямало как всяка къща да гътне добиче за Байрама, както си му е редът. Сега пък покрай пандемията някои съвсем обеднели.

Въпреки това за Елена казват, че „пее и живее“. Месо може да няма, ама като си пусна музиката, ми идва „енерджи“ поне да чистя, разправя жената.  Оженила се точно на 13 г. Сега е на 40, а има вече 4 деца и внучето Асен. Татко му зарязал 24-годишната й щерка, която е най-голямата от всички. И сега къщата е пълна, та радост има.  

Мъжът й обаче трудно се справя да изхранва всички. Всяка заран тръгва към борсата до Първенец, където е общ работник. Вечер се прибира я с 20, я с 30 лева. Толкова.

27 години сме заедно, лошо от него не съм видяла, на другото все се намира колай, казва Елена.

Курбан хапват от Байрам на Байрам – като раздадат по-имотните съседи. И днес комшията Хюсейн купил животно, но по обяд още бе пред вратата на къщата му. Пък тя – заключена, понеже тръгнал да търси колач из махалата.

„Един богат, друг – беден. Ама все сме братя и сестри – доволен е от комшулука шуреят на Елена – Васко. – Като живее човек и с хората, и с Бога, сам няма да остане“.

Снимки от Наташа Манева

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Стефан Иванов

Стефан Иванов

20.07.2021 | 14:12

Когато има такъв курбан , някъде в Пловдив или по селата и околията и в-к Марица е информирана предварително , то нека пусне един пост за всички къде има такъв празник

Отговори
3 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?